Европейската комисия излезе с инициатива за ускорено изграждане на т. нар. „военен Шенген“ чрез опростяване на правилата за бързо придвижване на войски и военно оборудване в ЕС. Предвижда се до 2027 г. да бъдат изпълнени първите няколко цели. Комисията предвижда общи правила за движението на войски и въоръжение, като се поставя срок от три дни за издаване на одобрение за преминаване на конвои през вътрешните граници. Предлага се осигуряването на достъп с предимство до инфраструктура за войски при операции на ЕС или НАТО. Комисията предлага инфраструктурата с двойно предназначение (гражданско и военно) да бъде подобрена и допълнително защитена. Предложени са също мерки за подсилване на европейското военно производство, включително чрез взаимодействие с научните среди и с достъп до европейски фонд от един милиард евро.Предложението ще бъде представено за одобрение от Съвета на ЕС и от Европейския парламент.
Ако Русия атакува държави от източния фланг на НАТО и алиансът започне да прехвърля войници, военна техника и боеприпаси от Западна Европа, където се намират основните му контингенти и пристанища, това ще отнеме до шест седмици, пише в свой материал британският вестник „Файненшъл таймс“, цитиран от сайта Медиапул.
Гражданската инфраструктура на Европа е слабо подготвена за масовия транспорт на войски и в отговор на руската заплаха страните от ЕС се опитват да създадат „военен Шенген“.
В момента ще са необходими приблизително 45 дни за транспортиране на войски от стратегически западни пристанища до държави, граничещи с Русия или Украйна, пише изданието, позовавайки се на оценки на служители на ЕС, които са подготвили новите предложения на Брюксел за военната мобилност. Според тях целта е този период да бъде намален до пет или дори три дни.
Точният брой на войските и маршрутите им на движение са класифицирани. Дипломатите от НАТО обаче като цяло приемат, че оценките на анализаторите, според които около 200 000 войници, приблизително 1500 танка и над 2500 други бронирани машини ще бъдат разположени от САЩ, Канада и Обединеното кралство в континентална Европа, са точни. „Военната мобилност е съществен компонент на ефективната сигурност и отбрана, а правилната инфраструктура помага на съюзниците да осигурят доставянето на необходимите сили на правилното място в точното време“, заяви говорител на алианса.
Всички елементи на подобна операция трябва да работят „като швейцарски часовник“, казва генерал-лейтенантът от Бундесвера Александър Золфранк, който отговаря за подготовката на Германия за водеща роля. Целта, казва той, е да се изпрати силен възпиращ сигнал към руските власти: „Знаем какво правите и сме готови. Вижте, ние сме тук.“
Но засега мостовете, които не могат да издържат тежестта на превозните средства, железопътните линии с различни междурелсия и бюрократичните препятствия остават сериозни пречки за гарантиране, че „ние сме тук“. Самият Золфранк заяви в началото на ноември, че Русия „може да започне ограничена атака срещу територията на НАТО още утре“. През 2022 г. след руското нахлуване в Украйна Франция не успя да изпрати танкове до Румъния по най-краткия сухопътен маршрут през Германия и беше принудена да ги превозва през Средиземно море. Причината е, че германските митници отказаха да пропуснат танковете, смятайки ги за твърде тежки за местните пътища. Така пътуването отне няколко седмици вместо дни.
Оттогава служители започнаха работа по създаването на „военен Шенген“, който да стандартизира различни разпоредби, включително технически, митнически и свързани със сигурността. За един и същ конвой от камиони може да има различни изисквания във всяка страна, оплаква се Франсоа Калфон, депутат във френския парламент, който отговаря за въпросите на военния транспорт. Документацията е малко вероятно да бъде дигитализирана, тъй като НАТО предпочита хартиени копия поради опасения от кибератаки.
През 2024 г. Холандия, Германия и Полша подписаха споразумение за улесняване на трансграничния военен транспорт помежду си. За тази цел те се обърнаха и към частни компании. Тази година Бундесверът подписа договор за 260 милиона евро с подразделение на производителя на оръжие „Райнметал“, което ще трябва да оказва поддръжка на военни конвои с всичко необходимо – от легла до центрове за техническо обслужване на танкове.
Европа едва сега започва да осъзнава проблемите, казва Алберто Мацола, изпълнителен директор на Европейската железопътна асоциация (CER). Стандартните тунелни и мостови просвети в ЕС, които позволяват преминаването на товарни влакове, са твърде тесни за военно оборудване. „Необходимо е да се провери кои тунели в Европа са подходящи за това“, казва Мацола.
Според CER, транспортирането на лека дивизия от приблизително 15 000 войници и 7500 превозни средства може да изисква до 200 влака с по 42 вагона всеки – общо 8400 вагона. Различните междурелсия в балтийските държави, които са изложени на най-голям риск от руска атака, също представляват проблем. Проектът Rail Baltica, който предвижда изграждането на високоскоростна железопътна линия от Естония през Латвия и Литва до Полша, използваща европейското стандартно междурелсие, изпитва значителни забавяния. Междурелсието в Испания и Португалия също се различава от европейския стандарт, което ще забави доставките от тези страни.
Накрая, докато не избухне война, армиите ще трябва да спазват гражданските правила и закони при преместването на войски. Яник Хартман, научен сътрудник в Колежа по отбрана на НАТО в Рим, казва: „Ако бъде обявена истинска война, всички тези бюрократични пречки ще изчезнат. Но ако бъде обявена, ще бъде твърде късно. И това е основната трудност… Засега не сме във война.“
Част от времето, необходимо за разполагане на войски, ще бъде изразходвано за вземане на решения, добавя генерал Бен Ходжис, бивш командир на американските сили в Европа. (БА)
