Необходими са ни шофьори, заварчици, млади момчета, предани на професията си, казва капитан Борислав Бориславов
Февруари, полигон „Корен”: хора, машини, окопи, кал, вятър, студ. Тактическото учение на Десети механизиран батальон – Враца е в разгара си. Машините се чупят, хората – не. „Имахме аварирала техника по време на занятието – споделя капитан Борислав Бориславов, старши помощник, началник на отделение „Логистика”. – По време на марша отстранявахме авариите непосредствено, бързо. При автомобилната техника те бяха малки – ЗиЛ губи центровка, липсва запалване или на УАЗ-ката е блокирала предавателната кутия на втора предавка. Ръцете ти мръзнат, ставите се вкочаняват, но имаме задача и трябва да дадем всичко от себе си. Кал, тиня, много тежък терен…“ На четвъртия ден пътищата са се превърнали в дълбоки коловози. Често се налагало да евакуират автомобила като го извличат с по-проходима техника като ЗиЛ-овете.
Затова в логистичното отделение подборът на хората е особено важен. „Практиката е възможност да опознаеш личния състав на батальона – войнишкия, сержантския и офицерския“, споделя капитан Бориславов. Знае кой в каква степен може да изпълни дадена задача. Ако веднъж не е доволен от изпълнението на задачата, втори път – също, или пък е изпълнена, както трябва – полека лека си създава профил, мнение. Сравнява ги и с оценките на колегите си с повече опит. Така в трудна ситуация има най-подходящите кадри. Тази година
попълнението от Военния университет е трима млади офицери –
преминали са вече курсове за общовойскова командирска подготовка и са командири на взводове. Според капитан Бориславов практиката се предава чрез… практика. Няма как в канцеларията или в брифинг залата да си предават практически знания на теория.
През 2015 г. по свое желание влязъл в Националния военен университет. Специализацията му – „Танкова и автомобилна техника“. След 5 години започнал службата си в гарнизон Асеновград. Две години е на длъжност командир на логистичен взвод, а после във Враца 3 години – в 10-ти механизиран батальон. Родом е от Мездра и пътува всеки ден.
Завършил професионална гимназия по железопътен транспорт в Горна Оряховица, а специалност – помощник локомотивен машинист на дизелови и електрически локомотиви. Работил година като помощник локомотивен машинист към гара Горна Оряховица, но установил, че не това е професионалното му призвание. Предмети като материалознание, заваряване, технология на металите му помагат и сега във военната специалност. Но за логистик трябва и да си добър организатор, да познаваш целия процес на работа. „Не може да караш един човек или няколко да свършат определена задача, а пък самият ти да не можеш да я свършиш…“ добавя с усмивка той.
Хобито в свободното му време е да ремонтира двигатели на стари автомобили. Има 6 ретроавтомобила, с които участва в състезания и изложби. Първият е Trabant 601 S от 1986-та година, цялостно реставриран. Пребоядисван е в така нареченото военно зелено, брандиран е с надписи Българска армия и участва в редица изложения с него. Има и състезателен Trabant – с промени по двигателя, предавателната кутия и спирачките – скоростта му достига 140 км/ч. Попитах при тая скорост няма ли да се разпадне?
– Нали съм механик, как ще се разпадне? Само външните му детайли по каросерията са мукавени, иначе автомобилът си е железен. Двутактов двигател с разпилени цилиндри и по-големи бутала. С по-малко сегменти за по-малко тренинг.
Няма да разкривам цялата истина,
че някой друг ще изплагиатства. Участвам в демонстрации на ретроавтомобили, наскоро се върнах от Радомир, на изложба, спечелих купа, призово място за реставрация на социалистически автомобили до 90-та година. Състезания с ретроавтомобили има в Търново, а в град Лозница, Разградско съществува и Дом на трабанта. Там организират рали с трабанти. Първата част е майсторско управление – заобикаляш конуси, препятствия, паркираш по няколко начина, има и движение на заден ход. Битката е за време. Има и така наречения „драг“ – две коли застават една до друга – старт. Засичат време на права отсечка, 400 метра с елиминации. В Търново спечелил второ място, а в Лозница – трето, сред много конкуренти.
Ако подмениш двигателя, отиваш в друг клас – над 600 кубика. До 600 кубика – цилиндрите и буталата са ти от трабант, но ги разпилваш, за да получиш скорост. Оригиналният двигател – неразпилван, със стандартни заводски размери, не дава бързина. Моят трабант е с оригинален двигател, обаче двигателят е разпилен. Оригинално сегментите са 3, аз съм сложил 2, за по-малко триене. Карбураторът е разпробит… Работя на принципа проба-грешка – правиш нещо, тестваш го, никъде го няма написано. Правиш го веднъж, втори, трети път – докато стане.
Като офицер опитът му през тези 5 години показва, че основните компоненти на успеха са: първо, да разполагаш с материални средства – резервни части, лагерно походно имущество, и други, за да ги разпределиш правилно. Засега резервните части са достатъчно. Поддръжката е в ръцете на логистичния взвод с ремонтно отделение. Работи се под ръководството на капитан Георгиев и на самия него. Подборът е решаващ „Няма да накарам готвача да сменя свещи на уазката. Познаваме всеки един от ремонтчиците, разпределяме задачите така, че да бъдат изпълнени с умения оптимално. Бойните ни машини са верижна техника, МТЛБ-та. Автомобилната пък е на базата на ЗиЛ и УАЗ. Имаме и от новите машини „Форд Рейнджър”.
Поддръжката на новата техника е в гаранция, има си оторизирани сервизи и се свежда до дозареждане със специални течности, измиване – всекидневните изисквания. Ремонти не извършват.
Но основната отговорност логистиката носи за снабдяването с боеприпаси, храна, настаняване. Има строги разчети и планове с хоризонт за година. Работи се с лимити и разчети за боеприпаси, за ГСМ, те се спускат и от старшата инстанция – Трето бригадно командване.
Логистичният взвод за момента е окомплектован,
но предвид задачите на батальона, пак има недостиг. В комисията на конкурсите участва заместник-командирът по логистиката. Търсят предимно кандидати за по-специфични длъжности – шофьори, заварчици. Кадри, завършили механотехникум. С мотивация, подобна на неговата – избрали професия заради реда, дисциплината и единоначалието. „Има трудности, но при ред и дисциплина, има ползотворност от действията ти, смисъл от изпълнените задачи. Тогава трудностите не ме плашат…”, обяснява капитан Бориславов.
Батальонът им е участвал в спасителни дейности при голямото наводнение в Берковица. Потънали във вода били дворове, къщи, училището. Участието им било съвместно с „Пожарна безопасност и защита на населението”. Имало щаб, който поставял задачите – отводняване, почистване на корита, отводняване на дворове, къщи, правене на вади, канавки. Водата отнесла улици, кофи за смет, влачила дървета. Почиствали отводнителните канали, които водят към реките. Дворовете били затрупани с наноси – работели с лопати, кирки, колички, кофи, докато направят града обитаем. От Белене дошли багери, за да окажат помощ при разчистване на земните и скални маси.
Питам – дали понякога не съжалява за своя професионален избор?
– Когато съм избирал професия, знаех какви са опасностите. Наблизо бушува война. И тогава в устава пишеше: и в мирно, и във военно време. За себе си съм претеглил рисковете, нямам страхове… Бъдещето ми е тук, сред колегите, живеем с надежда да се развие батальонът с повече личен състав. Да дойде нова бойна техника, да се сменят автомобилите с по-съвременни – товарни и специални. А не както сега – с машини от 1980-та и 1990-та година да се извършват специални задачи.
Отново го връщам на хобито – освен автомобилите, отскоро е стопанин на четиримесечно кученце, немска овчарка – Ая. „Умно е, но още прекалено малко за обучение. Разходките с него са удоволствие…“ – добавя капитан Бориславов.
