Мароко е страна, която те посреща с огън и нежност, с прах от пустинята и аромат на мента. Земя, в която всеки цвят има душа, всяка улица разказва история, а всяка гледка е като кадър от филм. Това е държавата на контрастите — място, където времето се движи в два ритъма. Единият е пулса на древността, който звучи в каменните медини, във висините на Атласките планини, в лицата на берберите. Другият — динамиката на модерният свят, която кипи в големите градове, в лъскавите булеварди на Казабланка и в оживените пазари на Маракеш. Това е земята, в които времето сякаш спира. Място , където човек усеща пулса на самата планета — суров, древен и истински. Такова място са Атласките планини – каменният гръбнак на Северна Африка, който се простира от бреговете на Атлантическият океан та чак до Тунис. Нашият път към върха започва от портата на региона – Берберското село Имлил . Пътеката е прашна и дълга виеща се нагоре между камъни и скали . Слънцето е жарко но желанието още по горещо за покоряване на нови висини. От време на време се разминаваме с мулета носещи товар към хижа Тубкал – нашият базов лагер, където нощуваме преди атаката на върха. Тубкал е не просто връх. Той е посвещение. Полет. Благословия. И когато вървиш нагоре, усещаш тази невидима сила — в дъха на вятъра, в каменните стени, в погледите на хората, които все още шепнат молитви преди изкачване. Тук всяка стъпка е среща с миналото на земята, с мита и с човека, който търси нещо повече от височина. Тук е момента, да изкажем благодарности към ефрейтор Димитър Димитров, който беше не само опора, но и силно присъствие и подкрепа за групата по целия маршрут към върха . Тази година успешно изкачване направиха и други двама военнослужещи от Българската армия – капитан Владислав Рангелов и редник Златина Нанева, които стъпиха на върха с дисциплина, устойчивост и сърце които притежават само нашите военнослужещи.
