Доцент д-р Стоян НИКОЛОВ, Военна академия ,,Г. С. Раковски“
Предимно опълченци, запасни войници и доброволци бранят Северозападна България.
Нахлулата в пределите на Княжество България на юг от Стара планина на 2/14 ноември 1885 г. сръбска Нишавска армия е успешно задържана от частите на Западния корпус е впоследствие е разгромена на Сливнишката позиция.
Но Сръбско-българската война се води и северно от Стара планина, където действията се развиват не по-малко драматично. На спомагателната сръбска Тимошка армия на генерал Милойко Лешанин, съставена от Тимошката дивизия и второпозивни пехотни полкове, е поставена цел да завладее Северозападна България и крепостта Видин. Предвижда се тя да може да подпомогне и настъплението на Нишавската армия, надвесвайки се над българската столица от север.
Тимошката армия трябва да настъпи от долината на река Тимок към Видин и да съдейства на главната групировка за разгрома на българските войски. В състава й влизат части от 1-и призив (7 батальона, 2 полски и 1 планинска батареи, 18 обсадни оръдия и един ескадрон) и от 2-ри призив (16 батальона и 2 ескадрона). Общо армията наброява 21 000 души и е под командването на генерал Милойко Лешанин, завършил Берлинската военна академия.
Защитата на Северозападна България е поверена на
Северния отряд, ръководен от капитан Атанас Узунов
и съставен предимно от опълченци, запасни войници и доброволци. Бранителите на западната граница северно от Стара планина до река Дунав трябва да преградят най-важните направления за настъпление на сръбските войски. Още на 7 октомври военният министър капитан Константин Никифоров дава първите разпореждания за прехвърляне на войски от вътрешността на страната към застрашения район. Там са изпратени пешите дружини, които се формират от излишъка запасни войници след заминаването на полковете от Северна България на турската граница. Тези войски, заедно с привлечените по-късно части образуват Северен отряд, който има задача да отбранява Северозападна България с крепостите Видин и Белоградчик и да не допусне загуба на територии. В навечерието на войната в него влизат 19 запасни роти, 32 полски и 5 крепостни оръдия, 8 чети доброволци и 7 дружини опълчение, които съставляват над 17 пехотни дружини, конни части, надхвърлящи ескадрон, 6 батареи или общо 14 861 души. От тях само 247 са войници от Действащата армия, 8000 са запасни, а останалите са доброволци и опълченци. Тази особеност на Северния отряд, който има в състава си изключително нисък процент редовни войници, прави още по-ценни успехите, постигнати от отряда в хода на бойните действия.
Поради своята широчина отбранителният фронт от връх Ком до устието на Тимок е разделен на пет отделни участъка: Видински, Бреговски, Кулски, Белоградчишки и Берковски. Целта на разположените там войски е да спрат сръбското настъпление и ако това е невъзможно – да се оттеглят в крепостите Белоградчик и Видин и да ги отбраняват.
В навечерието на войната по-голямата част от действащите войски на
сръбската Тимошка армия
е разположена около Зайчар, друга част, съставена от войските от 2-ри призив и крепостната артилерия – около Неготин и Кладово, а при Княжевац е съсредоточен един пехотен полк и един ескадрон от 2-ри призив. На 3 ноември генерал Лешанин заповядва армията да настъпи към крепостта Видин концентрично в три колони. Дясната колона трябва да премине през прохода Кадъбоаз за Белоградчик и след овладяване на града да се насочи към Видин. Средната колона има задача да настъпи към Кула и Видин през прохода Връшка чука. Лявата колона трябва да премине през река Тимок при Брегово и да се придвижи към крепостта Видин. Зад нея се изнася обсадната артилерия.
Северният отряд води борба срещу Тимошката армия, която на 3/16 ноември 1885 г. сутринта минава границата. Началникът на армията генерал Лешанин е отдал заповед да се атакува неприятеля при Кула, да се разбие и да се отсече отстъплението му към Видин.
На 3/15 ноември 1885 г. в Кула са 2-ра запасна рота от Бдинския полк и 200 души опълченци. Опитът на сърбите да обходят от север с 13-и полк защитниците на Кула и да пресекат пътя им за отстъпление към Видин не успява, защото от село Бойница пристигат шуменските доброволци, които откриват огън. След атака от два сръбски батальона „на нож“, запасната рота е застрашена и от фланговете и отстъпва пред многократно превъзхождащия противник. Ротата се движи на изток по долината на река Кула и пренощува в село Буковец. Доброволците отстъпват в горичката Дубрава, която е североизточно от Кула. Почти целият сръбски отряд прогонва с атака доброволците, които отстъпват по река Тополовица. В резултат на това сражение сърбите са господари на Кулския укрепен лагер и на град Кула.
Летящият отряд на капитан Тодоров в състав: сборна запасна дружина, 6 оръдия и ескадрона на поручик Стоев от доброволци до вечерта достига между селата Грамада и Пседерци. Там капитан Тодоров намира хора, избягали от Кулското сражение и разбира за положението при Кула. През нощта при неговия отряд пристига Главният резерв на Северния отряд, начело с капитан Георгиев. Той е в състав: три смесени дружини, във всяка от които влизат по четири опълченски роти и една запасна. В целия Главен резерв има едва пет офицери.
На общ съвет на офицерите от двата отряда старшият началник капитан Тодоров предлага атака на град Кула с общи усилия. Доброволците от Видин, преследвани от 1-ви батальон от 13-и полк, отстъпват и се съединяват с 2-ра запасна рота от 3-и Бдински полк, която не участва в боя. Капитан Георгиев през това време продължава боя на левия фланг. След упорита борба запасната рота на поручик Куцаров е разбита и отстъпва. Две от опълченските роти също побягват. Капитан Георгиев остава с една рота да се брани. След сръбски обход той, начело на полурота ломски опълченци попада в обкръжение.
Главният резерв не съществува, част от запасните войници се пръскат по родните места, а 300-400 остават в строя, едни в Летящия отряд, други във Видин. Начело на остатъка от Летящия отряд – две роти, едната силно пострадала, батарея и ескадрон, капитан Тодоров решава да отстъпи към Лом.
След боевете на 3/15 и 4/16 ноември 1885 г. българските части край Кула са разбити, но забавят сръбското настъпление към Видин, като в следващите дни разпръсналите се опълченци и доброволци водят откъслечни престрелки с настъпващите сръбски части. При Белоградчик се проявяват с храбростта си доброволците на поручик Дворянов и сръбският отряд е отблъснат.
От 11/23 ноември 1885 г. започва сръбската обсада на Видин. През нощта на 12/24 срещу 13/25 ноември 1885 г., преди да се съмне, в падналата мъгла отряд български доброволци се нахвърля върху сръбския Своден полк, който е най-близо до крепостта. След два часа отчаяна борба доброволците отстъпват в крепостта. През нощта на 14/26 срещу 15/27 ноември 1885 г. е предприет излаз на част от Видинския гарнизон. Командир на излаза е подпоручикът от пионерната дружина Тодоров, а в състава на отряда влизат две чети шуменски доброволци, 4-а запасна Плевенска рота и 2-а запасна Бдинска рота. Сръбските планове за затягане на обсадния пръстен се провалят. Опитът на генерал Лешанин за последна атака, дори след като е разбрал за прекратяването на бойните действия, също е неуспешен. Капитан Атанас Узунов, командир на Северния отряд,
прилага активна отбрана
при защитата на Видинската крепост и опитите на Тимошката армия да превземе града са отбити. Важна помощ на обсадените защитници на Видин оказва Дунавската флотилия, като катерът ,,Голубчик“ доставя оръжие, боеприпаси и продоволствие, а до Ломското пристанище се превозват войски и припаси. Сърбите търпят поражение и при Гайтанци.
Неуспехът на Тимошката армия да разгроми Северния отряд и да овладее крепостите Видин и Белоградчик обезсилва сръбските претенции за присъединяване на северозападните части от Княжество България. Сръбските войски са принудени да се изтеглят в кратки срокове след прекратяването на военните действия.
В първите месеци на 1886 г. съединеното Княжество България осъществява и последните фактически стъпки по интегралното функциониране на обединените две части от българското етническо землище. Съединението е признато от големите европейски държави и Османската империя, а неговата въоръжена защита в хода на Сръбско-българската война има своя юридически край с Букурещкия мирен договор от 19 февруари/3 март 1886 г.
