В следващите 10 години Киев може да получи 100 изтребителя „Рафал“.
Наскоро в неспирния медиен поток за кратко се мерна поредната новина, свързана с Украйна, на която малцина обърнаха нужното внимание. Става въпрос за подписаното на 17 ноември от президентите Володимир Зеленски и Еманюел Макрон т.нар. писмо за намеренията, очертаващо параметрите на една от най-големите оръжейни сделки в новата история на Европа. Договорката е до 2035 г. Франция да достави на Украйна до сто изтребителя „Рафал-4“. Това обаче не е всичко – документът предвижда и доставката през този период на радари, дронове, както и на 8 SAMP/T системи за противовъздушна отбрана, всяка от тях с 6 пускови установки.
Обемите на договорената сделка са достатъчно големи, за да я наречем внушителна, но в случая по-важното е друго – с поръчването на такъв голям брой висококачествени оръжия политическото и военното ръководства в Киев полагат основите на бъдещите модерни военно-въздушни сили на Украйна. При това ще се подходи по най-правилният начин – те
ще бъдат изграждани буквално от нулата
Ясно е, че Украйна никога няма да може да догони Русия по брой на населението, природните ресурси и разгърнатата промишлена база. Затова след като няма да може да изпревари страховития си съсед в количествата, най-добре би било да се опита да стори това по отношение на качеството. Като под качество трябва да се разбира както техническото ниво на самите самолети, така и нивото на подготовка на пилотите, техните командири и наземния обслужващ персонал.
Към това „прераждане“ на украинските ВВС се вървеше доста отдавна, може би още от началото на войната. Когато Путин отприщи агресията си на 24 февруари 2022 г., за защита на небето си Украйна можеше да разчита единствено и само на неголям брой морално и технически остарели машини съветско производство: Основният изтребител бе МиГ-29, който се отличава с добра маневреност, но електрониката му е остаряла, а радарът му – с ограничен обхват. През следващите години той бе използван най-вече за нуждите на ПВО. Освен него имаше и Су-27, тежък изтребител-прехващач, с по-голям обсег и по-силен радар. Именно той бе и най-мощният самолет на украинската бойна авиация когато войната започна. За поддръжка от въздуха на сухопътните сили украинските ВВС разчитаха на щурмовия самолет Су-25, който не само се отличи много през първите месеци, но и се оказа изключително устойчив на поражения. Към съветското наследство принадлежеше и Су-24 – фронтови бомбардировач, способен на нисковисочинни прецизни удари.
През най-критичните първи седмици на войната украинските пилоти показаха чудеса от храброст и героизъм, а нерядко и завидно майсторство, и така дадоха своя ценен принос за удържането на агресора и запазването на независимостта на страната си. Не бива да забравяме и уменията на наземните екипи, които успяха да пригодят някои западни оръжия за използване на гореизброените съветски машини. Постепенно обаче войната се проточи и беше ясно че въпреки усилията на пилоти и техници,
съветското наследство на украинските ВВС
е обречено в дългосрочен план и е по-скоро на доизживяване. Затова още от 2022 г. емисари на Киев, а даже и самият Зеленски, започнаха упорито да настояват да получат по-модерни западни машини за нуждите на украинската бойна авиация. Най-често споменаваният модел бе американският F-16, защото точно в този момент редица държави-членки на НАТО се готвеха да го извадят от въоръжение и да го заменят с далеч по-съвременния F-35. В резултат на положените невероятни усилия през 2023 г. невъзможното се случи и немалък брой украински пилоти и сервизни специалисти отпътуваха за някои западни страни където започна подготовката им по пилотирането и обслужването на американския изтребител. Проведена бе изключително интензивна, макар и съкратена подготовка, и за по-малко от година украинците усвоиха това, за което на колегите им от държавите на НАТО обичайно им трябват по няколко години. Така към края на 2024 г. F-16 вече действаха в украинското небе.
Какво даде F-16 на Украйна? Преди всичко летяща оръжейна платформа без аналог дотогава в украинското небе, заради възможността да използва модерни оръжия като ракети AIM-120 AMRAAM за поразяване на въздушни цели, високоточни планиращи бомби JDAM-ER и противорадарни ракети HARM. Това със сигурност усложни дейността на руските противовъздушни батареи, особено в южните райони, където украинската армия се стреми да разклати логистиката на агресора. В дългосрочен план пък F-16 може да се превърне в „работния кон“ на украинските ВВС, защото ще носи основната тежест на ежедневните бойни задачи, докато по-модерните „Грипен“ и „Рафал“ ще поемат роли, изискващи по-високи технологични способности.
Към началото на 2025 г. украинските ВВС тихомълком се сдобиха и с някои изключително ценни придобивки – няколко френски изтребителя „Мираж 2000“ и самолети-радари на шведската компания СААБ. Тази есен пък в рамките на месец гръмнаха и информационните „бомби“ – първо, че Украйна ще получи поне сто шведски изтребителя „Грипен“ и поне още толкова френски „Рафал“, както и ПВО системи SAMP/T. До какво ще доведе това?
Комбинирането на самолети, предоставени от няколко западни държави, създава уникална по своята сложност, но и ефективност структура. Класическият модел, в който една армия разчита на един основен тип изтребител, тук е заменен от своебразен
многонационален въздушен пакет,
който от една страна изисква сложна логистика и координация, но от друга предоставя впечатляващи възможности. След няколко години ВВС на Украйна ще разполагат с:
- F-16 – масов многоцелеви изтребител, готов за широк спектър от задачи;
- „Мираж 2000-5“ – изключително ефективен изтребител-прехващач и платформа за модерни въздушни ракети;
- „Грипен“ – маневрен изтребител с модерни електронни системи и способност за работа в разпръсната инфраструктура;
- „Рафал“ – многофункционален изтребител от висок клас с потенциал за дълбоки удари;
- AEW&C самолетите на SAAB – въздушни центрове за управление и разузнаване;
- SAMP/T и други западни ПВО системи – създават защитен купол, който позволява на авиацията да действа по-свободно.
Резултатът от всичко това е че в обозримо бъдеще ще е налична първата в историята на Украйна въздушна структура, способна да действа по стандартите на НАТО – с обща картина на бойната обстановка, сигурен обмен на данни, съвместимост между различни платформи и възможност да се реагира бързо на ракетни, въздушни и наземни заплахи. Гръбнакът на тази структура трябва да се състои от около 250 модерни бойни самолета (около 50 F-16, и по 100 „Рафал“ и „Грипен“).
Разбира се, има и предизвикателства и те са значителни. Създаването на модерна авиация не е само въпрос на доставени самолети. Необходими са обучени техници, адаптирана военна инфраструктура, съвместими комуникационни протоколи и стабилна логистична подкрепа. Ракетите, резервните части, поддръжката и разпределението на ресурсите между различните типове изтребители са сложни задачи, които изискват дългосрочно планиране, най-вероятно в условията на продължаваща война с Русия.
Ако има нещо, което със сигурност е положително, то това е че западните (най-вече европейските) партньори на Киев ясно показват, че
не става дума за еднократна помощ,
а за дългосрочен процес – от обучение до интеграция с наземни системи. Не може да не ви е направило впечатление, че всички бъдещи планове за модернизиране на украинските ВВС са ориентирани към Европа. Дори и получените F-16 (както и тези, които тепърва ще пристигнат) са на практика европейско дарение и това не е случайно – с оглед колебливото и непредсказуемо поведение на администрацията на президента Тръмп, в настоящия момент всякакви оръжейни сделки със САЩ с дългосрочна перспектива не са перпоръчителни.
Пътят към модерна украинска бойна авиация беше немислим преди няколко години. Днес той изглежда осъществим и реалистичен в средносрочен и дългосрочен план. Новите самолети, системите за въздушно наблюдение и модерните ПВО комплекси представляват не просто модернизация, а фундаментална трансформация на украинската отбранителна концепция.
Комбинацията от „Рафал“, „Грипен“, F-16 и „Мираж“, подкрепена от SAMP/T и летящи радари SAAB, превръща Украйна в държава, която постепенно ще изгражда въздушна сила от ново поколение – сила, способна да защити небето си и да диктува условията в регион, където до скоро руската доминация бе смятана за безспорна.
