Редник Станчева „лети“ над бойните позиции, а това което вижда дронът й, е основа за най-бързите и точни решения

 

На полигона „Корен“ не спира да вали, накиснатата с вода земя е кална, мокра и студена. Едните сили играят настъпление, другите се отбраняват в рамките на международното бригадно учение „Каменна стена 25“. Заради големия си мащаб в рамката на многонационална бригада то се провежда на тренировъчните центрове „Ново село“ и „Корен“. Българската рота с командир капитан Иван Радоев се състои от механизиран взвод с отделение за управление, а до тях рамо до рамо в състава на ротата са италиански и турски механизиран взвод.

Сред грохота на хамъри и БТР-и по-скоро невидима е една 30-годишна жена. Редник Станимира Станчева е в отделението за управление, където осигурява връзката между взводовете и машините в тях. Но през по-голямата част от времето редник Станчева е всевиждащото око на взвода. Тя е оператор на дрон, който вдига машината във въздуха по заповед на взводния или ротния командир. Получава заповед да разузнае дадена височина дали е отбранявана от противниковите сили и командирът взема решение как да се действа.

 

По време на настъпателната операция заедно с командира на взвода лейтенант Матиас Атанасов и командира на ротата капитан Иван Радоев редник Станчева вдига дрона и го управлява до достигането на дадена точка от местността. Там машината зависва във въздуха и заедно с командира наблюдават дали на тази височина има разположени в отбрана противникови войски. Ако няма, то това е удобно място за заемане на позиция. Докато управлява дрона редник Станчева трябва да следи дали не е обстрелвана от сили на противника или пък върху него не се оказва някакво електронно въздействие или заглушаване на сигнала, вследствие на което тя да загуби управлението му. Редник Станчева се справя добре – не е губила управлението на дрон, машината й винаги се връща при нея, не е имала и удари на апарата.

Родената в родопския град Златоград редник Станимира Станчева е в редовете на армията от две години и половина. По време на събеседването при кандидатстването й предлагат да стане комуникационен специалист. Назначават я за младши оператор на комуникационни системи. Офицерите харесват гъвкавото й мислене, младата жена е силна, упорита и отворена и любопитна към новите неща в армията. Така я избират да стане първия оператор на дрон в подразделението. Макар самата тя да се определя като срамежлива, редник Станчева става незаобиколим фактор в разузнаването на терен. Много често най-важните решения на бойното поле се вземат, след като тя е облетяла вражеските позиции със своята машина и е предоставила картина в реално време на своите командири.

„В армията ми харесва дисциплината и ясните правила“, казва редник Станчева. 

– Ако хората тук не споделяха морални императиви като чест, достоинство, патриотизъм, те не биха били в редовете на армията. Защото воинската професия не е за всеки.“

Харесва й колективът, динамиката в работата. „Колективът така въздейства, че никой не може да остане настрани от задачите. Не може да се затвори в собствено психологическо пространство и да живее различен живот. Напротив – всеки живее с проблемите на взвода, ротата, батальона и се чувства част от решенията.

 

Станимира има две по-големи сестри. Най-голямата е учителка в Пловдив, а средната работи в сферата на социалните дейности в Димитровград. Родопчанката завършва също „Социални дейности“ в Стара Загора през 2018 г., работи в тази област, последната й работа преди да влезе в армията е онлайн търговец на дрехи. „Нищо от това не беше моето. Но не беше изненада и желанието ми да стана военнослужещ“. Родителите й винаги са я смятали за „много оправна“ и я подкрепили. „Те са обикновени хора. Във фамилията ми няма военнослужещи, баща ми е булдозерист. Когато и най-малката дъщеря отива да учи в Смолян, на около 60 км. от Златоград, двамата с майка й се местят в Съединение, където работят във фабрика за безалкохолни напитки. Баща ми е механик там, а мама прави пластмасови бутилки“, казва Станимира. Приятелите й също я възприемат като гордост на компанията.

„Очакванията ми към армията се оправдаха. 

Вероятно едно от най-важните неща е да знаеш, че когато даваш най-доброто от себе си, гориш в работата и изпълняваш поставените задачи, възможностите са отворени и можеш да надграждаш“, казва редник Станимира Станчева.

Най-удовлетворяващото за нея е фактът, че когато тя управлява дрона си над бойните позиции, това което се вижда от „окото“ на машината е основа за най-бързите и точни решения в реално време. А това е от ключово значение за успешния край на всяка битка. „Така човек се чувства реализиран – когато знае, че е част от успешния край на всяка задача“, казва редник Станимира Станчева.