„Чубра“ е най-добрият полигон, на който ние, специалистите в област ЯХБЗ и Е, изпълняваме своите задачи, казва главният експерт в Командването на Сухопътните войски
Подполковник Събина Лазова завършва НВУ „Васил Левски“ преди 20 години – през 2005 г. Като лейтенант е назначена за командир на взвод за специална и санитарна обработка в първи батальон на 38-и полк за ЯХБЗ и Е (сега 38-и батальон). Две години е на тази длъжност в ротата за специална и санитарна обработка. След това е командир на взвод за оценка, анализ и контрол в рота за ядрено, химическо и биологическо разузнаване, по-късно – рота за оценка, анализ и контрол. Става и заместник-командир на тази рота. От декември 2020 г. е в Командването на Сухопътните войски като старши експерт. Сега подполковник Събина Лазова е главен експерт в сектор „Подготовка на формированията за ЯХБЗ“ в отдел „Подготовка“ на Командването на Сухопътните войски.
– Госпожо подполковник, едно от големите събития за годината за специалистите по ЯХБЗ и Е в Българската армия бе 12-дневната им полева подготовка на полигон „Чубра“. Присъствахте на този сбор като представител на командира на Сухопътните войски. Може ли да припомните каква беше целта на подготовката?
– Целта бе всички участници от формированията в областта на ЯХБЗ и Е да съвместят своите техники, тактики и процедури в областта, да поддържат нивото на разузнаване и обеззаразяване, взимане на проби, оценка на обстановката, както и да повишат своите способности в областта.
– Бихте ли споделили накратко какви са наблюденията ви от дейността на химиците на този сбор?
– Специалистите по ЯХБЗ и Е успяха да обменят опит. Според мен, всеки участник, тръгвайки си от района на „Чубра“, бе удовлетворен от своите постижения. А това се наблюдава впоследствие и на ученията, които се провеждат във формированията, защото на тях се използват способностите и знанията на специалистите от ЯХБЗ и Е. Така е всяка година във всяко едно формирование. И нашата задача е след такъв лагер да отидем и да проверим как специалистите по ЯХБЗ и Е прилагат своите способности.
– За кои бе по-полезен този сбор? За двата батальона за ЯХБЗ и Е – 38-и и 59-и, или за военнослужещите от другите формирования?
– Лагерът е важен за военнослужещите от тези два батальона. Тази подготовка е тяхна основна функция. Но той е изключително полезен за всички, които се събраха на полигона. И тръгвайки си от „Чубра“, всеки един е взел своята частица от знания, взел е такава и от своите колеги. Считам, че специалистите от двата батальона за ЯХБЗ и Е предадоха своя опит и те са водещите. Но и тези, които изпълняват задачи в другите формирования, използват и предават своите познания и умения в провежданите учения. Така че този сбор е полезен за всички.
– С какво химическите формирования са важни за армията?
– Специалистите за ЯХБЗ и Е са част от защитата на силите. Те не са нито по-важни, нито по-маловажни. Всеки един специалист от даден род войска има своето значение. Ние сме в област защита и сме важни, както преди едно събитие по ЯХБЗ и по време на събитието, така и след него. Няма значение дали военнослужещите са на пост за наблюдение и оповестяване, дали са в разузнаването или в обеззаразяването, в оценка на обстановката или в анализа на взетите проби. Всички ние работим в област защита и всеки един от нас е важен в своята дейност. Ще отбележа също, че основна задача за нас – на специалистите в област ЯХБЗ, е и спазването на екологичните закони. На полигон „Чубра“ ние възпитаваме военнослужещите в областта на опазването на околната среда и това отношение към природата те предават и по техните формирования, когато се завърнат от сбора. Важно е, че в повечето формирования ние имаме нещатни еколози.
– Какви други специалисти, освен тези по ЯХБЗ и Е, привличате в тези подготовки?
– За да се осъществи цялата идея за това събиране за полева подготовка на формированията за ЯХБЗ и Е, са важни не само преките участници, но и тези, които осигуряват лагерния сбор. Разбира се, използваме основно силите на двата химически батальона за ЯХБЗ и Е, тяхната дейност е в изграждането на самия лагер. Но имаме и един особено важен елемент, който е с помощта на колегите от 110-и логистичен полк – осигуряването на лабораторията и работилницата за преглед на приборите за индивидуална защита, приборите за разузнаване, тяхното калибриране… Без тях, всяка една полева подготовка би била по-малко значима. Защото тук, на тези лагерни сборове, през първите няколко дни тези хора са неизменна част от дейността. Всеки един възникнал въпрос към изправността на уредите е отправен към тях и те са хората, които на момента решават проблемите.
– Отличават ли се сборовете на „Чубра“ от тези на другите полигони?
– Започнала съм участия в лагерните сборове, когато те се провеждаха на „Сливница“. След това преминаха на учебен полигон „Корен“. И в последните години са на учебен полигон „Чубра“. Считам, че това е най-добрият полигон, на който ние, специалистите в област ЯХБЗ и Е, изпълняваме своите задачи и прилагаме своите способности и умения. Защото тук единствено можем да разполагаме имитатори на вещества, да показваме своите знания при разузнаване. Не омаловажавам останалите полигони, но тук полигонната команда се грижи и охранява тези имитатори и сме сигурни, че местното население няма да има набези и интерес към тяхното разположение. В останалите полигони липсата на тези специалисти е очевидна и там не можем така свободно да разполагаме своите учебни имитатори.
– Откога е интересът ви към химията и как избрахте военната си специалност?
– Интересът към химията е от основното ми образование, което завърших в Перник. След това бях приета в Езиковата гимназия. Но интересът ми към химията остана и се наложи да се явявам на частни уроци, за да придобия повече знания в тази специалност. През 2001 г. кандидатствах в Софийския университет „Климент Охридски“ и бях приета в специалност „Химия“. Със същата оценката бях приета и във философския факултет към университета. В периода, когато разбрах, че мога да продължа обучението си в тези две специалности, все още течаха изпитите във Висшето военно общовойсково училище „Васил Левски“ във Велико Търново. Надделя моят интерес и любов към областта по ЯХБЗ. Отказах да се запиша в Софийския университет и стоически останах да довърша изпитите във военното училище, за да постъпя в тази специалност, твърде упорито държах да съм точно в нея. Моите родители искаха да съм по-близо до родния дом в Перник и да уча в София. Велико Търново им се виждаше далеч. Но оставиха избора да бъде само мой и не се намесиха.
– Как продължи вашето образование и развитие като офицер?
– Постъпих през 2001 г. във Висшето военно общовойсково училище „Васил Левски“ във Велико Търново и го завърших през 2005 г., когато то вече бе прераснало в Национален военен университет. Гражданската ми специалност от него бе на степен „бакалавър“. Като командир на взвод в 38-и полк за ЯХБЗ и Е реших да търся начин, по който да продължа своето образование и развитие. Единственото интересно, което ми се стори най-близко до моята област, беше „Национална сигурност и отбрана“ във Военна академия „Георги Ст. Раковски“. Явих се на изпити, бях приета редовно обучение, вечерна форма, година и половина. Завърших я и все още ми се учеше. Разглеждах правилника на Военната академия и се спрях на една от специалностите. И завърших „Защита на критичната инфраструктура“. След това, пак в академията ни, приключих обучението си в т. нар. малка академия.
– Какво е за вас армията – успешна реализация в професията или призвание?
– Преди всичко армията е любов.
