Автор: Валерий ЗАЛУЖНИ – бивш главнокомандващ на украинската армия, сега посланик в Лондон. Статията е от сайта www.liga.net, преводът е на „Бесарабски фронт“, публикуваме я с големи съкращения, заглавието е на редакцията.
През август 2021 г., когато станах главнокомандващ на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), войната на Русия срещу Украйна продължаваше вече седма година. ВСУ, макар и да преминаваха през трансформация и да натрупваха боен опит, имаха огромен брой проблеми. Аналитичният ресурс Global Firepower Index публикува през есента на 2021 г. рейтинг, според който въоръжените сили на РФ заемат второ място сред най-силните армии в света след САЩ, докато въоръжените сили на Украйна са на 25-о място.
Русия година след година увеличаваше военния бюджет, инвестираше ресурси в отбранително-промишления комплекс, закупуваше все повече оръжие и техника. Те значително ни превъзхождаха както по численост, така и по оборудване. От 2019 г. и през следващите три години военните разходи на РФ само растяха.
В същото време в Украйна се случваше обратното: през 2021 г. за армията бяха отделени дори по-малко средства, отколкото през предходната година. Финансирането на разработката и закупуването на оръжия и техника не нарастваше, по-голямата част от средствата традиционно отиваше за паричното осигуряване на личния състав. Поради това ВСУ бяха в състояние на стагнация: средствата за развитие и повишаване на бойната готовност не достигаха, имаше проблем с отлива на кадри и недокомплектуване на военните части. Бюджетът за 2022 г. беше приеман от парламента вече в условия на ескалация и струпване на руски войски близо до украинските граници. Той нарасна едва с 10%. Бъдещето показа, че системното недофинансиране на армията доведе до натрупването на цял комплекс проблеми.
Въоръжените сили на Украйна посрещнаха пълномащабното нахлуване на Русия с огромен дефицит на всичко – от хора до оръжие. Към края на 2021 г. числеността на руската армия надхвърляше украинската петкратно, танковете и бойните бронирани машини бяха четири пъти повече, артилерията – 3,4 пъти, а ударните вертолети – 4,5 пъти. Още по-печална беше ситуацията във Военноморските сили на Украйна – нямахме нито самолетоносачи, нито разрушители, нито корвети, нито подводници. Към август 2021 г. числеността на ВСУ възлизаше на 250 000 души, от които около 204 000 – военнослужещи. Числеността на руската армия нарастваше всяка година и тогава вече надхвърляше 1 млн. военнослужещи.
Бойните бригади в състава на ВСУ към момента на моето назначение бяха само 24. Това са общовойскови бригади на Сухопътните войски, Десантно-щурмовите войски и морската пехота, които са основата на групировките за водене на сухопътни операции. От тях към август 2021 г. 12 бригади вече изпълняваха бойни задачи на изток и на юг на Украйна. Тоест имахме само 12 бойни бригади, които можеха да бъдат изпратени в бой против врага.
Всичко това даваше на Москва възможности да използва именно стратегията на разгрома, за да постигне своята политическа цел. Затова през 2021 г. Русия започна рязко да увеличава количеството войски по границата с Украйна. Още през август се очертаваха вероятните направления на нахлуване. По оценка на разузнаването наличното количество руски войски край украинските граници позволяваше на противника да формира до шест оперативни групировки, които можеха да бъдат използвани за инвазия. Освен това войски се струпваха и във временно окупирания Крим, за настъпление в Таврийско и по Азовско направление.
Като цяло към началото на нахлуването ударната групировка на руснаците се оценяваше на най-малко 102 батальонно-тактически групи – до 135 000 военнослужещи, 48 оперативно-тактически ракетни комплекса, близо 2000 танка, 5319 бронирани машини, 2000 артилерийски системи, около 700 реактивни системи за залпов огън. Русия имаше абсолютен превес по средства за въздушно нападение и средства за ПВО. По оценка на разузнаването, за нахлуването противникът можеше да използва до 342 самолета оперативно-тактическа авиация и до 187 вертолета. Освен това руснаците създадоха корабни групировки за операции в Черно и Азовско море.
Към края на 2021 г. ние значително отстъпвахме на противника по численост на въоръжението и техниката, по боеприпаси и личен състав. За разлика от руснаците, разполагахме с много малко съвременно въоръжение. Затова руската стратегия на разгрома предвиждаше постигане на политическата цел с бърз удар по столицата и по други направления. Характерна особеност на такава стратегия е липсата на стратегически резерви у противника – те просто не са предвидени в стратегията на разгрома. Постигането на политическата цел на Русия се осъществяваше главно с военни методи, комбинирани с класически информационно-психологически акции, действия на агентура и „пета колона“.
Но ситуацията се разви по различен начин. Украйна, оказала се под удар от враг, многократно по-голям по територия, икономика, население, военен бюджет и численост на армията, устоя. Преди всичко благодарение на героизма на украинците, на иновациите и на постигнатия с помощта на съюзниците паритет.
От 17 април 2022 г., докато агентурата и „петата колона“ в Украйна подготвяха почвата за новата стратегия, руските войски съсредоточиха усилията си върху бойни действия в североизточните, източните и южните райони, където трябваше да бъдат създадени условия за подготовка на задачите в рамките на стратегията на изтощението. Руските войски, използвайки остатъците от запазения потенциал, с нанасяне на все по-концентрирани удари се опитваха да не загубят инициативата, а на отделни участъци – например на десния бряг на река Днепър и на юг – преминаваха в отбрана, създавайки условия за продължителна война. Война на изтощение.
В по-голямата си част тези действия бяха резултат от използването от наша страна на остатъците от оперативни запаси и на дозирано постъпващата помощ от партньорите, както и от частичната употреба от Русия на нейните ограничени стратегически резерви. Това доведе до загубата от наша страна на по-голямата част от Луганска област и на левия бряг на Днепър в Запорожка и Херсонска област. Стратегията на разгрома се изчерпа заради недостига на сили и средства, както и заради липсата на стратегически резерви и от двете страни. Това е още една причина войната да придобие позиционен характер.
От есента на 2022 г. Украйна се опитваше да създаде условия за реализиране на стратегия на разгрома през следващата – 2023 г. Докато ние се готвехме за кафе в Крим, за приключване на войната през 2023 г., Русия прехвърляше икономиката си на военни релси, задействаше пропагандата, променяше законодателството, формираше стратегически резерви и ни вкарваше във война, за която не бяхме готови. Война на изтощение. До края на 2023 г. тази стратегия беше напълно отработена и доведена до съвършенство. Събитията през 2024 г., а особено през 2025 г., въпреки незначителните успехи на фронта, показват абсолютната ефективност на тази стратегия за Русия в стремежа й да постигне своята политическа цел.
Ако разгледаме основните етапи на развитие на военно-политическата и военно-стратегическата ситуация около Украйна, можем да очертаем следните варианти за политическа цел:
Период от февруари 2015 г. до февруари 2022 г. Етап на избягване и предотвратяване на войната. Политическата цел през този период би трябвало да бъде: избягване на войната чрез подготовка на собствените въоръжени сили, населението и икономиката, предприемане на външнополитически мерки за ограничаване на военните възможности на Русия.
Период от 24 февруари 2022 г. до декември 2023 г. Етап на използване на стратегия на разгрома. Политическата цел би могла да бъде: гарантиране на устойчив мир и недопускане на разпространение на войната върху останалите територии на Украйна. При невъзможност – подготовка за война на изтощение.
Период от февруари 2024 г. до януари 2025 г. Стратегическа отбрана и формиране на алианси за активни действия в рамките на стратегията на изтощението с цел търсене на справедлив мир.
Период от януари 2025 г. до август 2025 г. Стратегическа отбрана със задача да не се позволи на Русия да използва своите военни постижения при формиране на условията за мирни преговори.
От август 2025 г. насетне. Съхраняване на държавата чрез задържане на военния, политическия и икономическия фронт. Формиране на алианси и коалиции около лишаването на Русия от възможности за война.
Войната невинаги завършва с победа на едната страна и поражение на другата. Следователно, когато говорим за победа, трябва честно да кажем: победа – това е разпадът на Руската империя; поражение – пълна окупация на Украйна в резултат на нейния разпад. Всичко останало е просто продължение на войната.
Трябва да помним, че агресията на Русия винаги ще се води едновременно на военния, политическия и икономическия фронт. Инструментите може да се променят, но политическата й цел остава една и съща.
