На 29 декември 2005 г. завърши операцията на българските пехотни батальони в Ирак, започнала през август 2003 г.
Преди 20 години, на 29 декември 2005 г., завърши мисията за „Стабилизиране и възстановяване на Ирак” на българските пехотни батальони. Това е и поводът да си припомним отново онази съдбоносна операция. Тя се състоя след взети решения на Народното събрание на 11 април и 29 май 2003 г., като бе посочено, че контингентът ще бъде под централното командване на САЩ и командването на Многонационалните съвместни оперативни сили.
И още на 26 юли 2003 г. авангард от 30 военнослужещи от първия ни пехотен батальон замина за Ирак. А на 11, 12 и 13 август тръгна и основният състав на контингента, като
в първата група
бяха командирът на батальона подполковник Петко Маринов и началникът на щаба подполковник Здравко Дачев. Тържествено беше изпращането на летище Пловдив. На него бяха дошли командирът на командване „Оперативни сили” бригаден генерал Галимир Пехливанов и неговият заместник по МТО полковник Румен Минчев, командирът на 61-ва бригада полковник Нейко Ненов, заместник-началникът на ГлОУ на ГЩ на БА полковник Валери Христов, близки на военнослужещите и представители на медиите. През цялото време от мощен касетофон звучеше „Войник на съдбата” – популярният хит на „Дийп Пърпъл”.
Разбра се, че около 30 на сто от военнослужещите имат опит от други мисии. А шестима са участвали и в операцията в Камбоджа (1992-1993 г.) Старши национален представител на контингента бе полковник Панайот Панайотов. Българските воини предварително се бяха запознали с порядките, обичаите и традициите на местното население, четени им бяха и извадки от корана.
По време на мисията контингентът отчете, че е устроил 86 постоянни контролни поста и 2650 временни контролни поста, проверени са 26 800 превозни средства, ескортите са 750, обезвредени са 2242 боеприпаса…Обучени са били и първите 480 души от иракския корпус за отбрана.
За съжаление, към края на мисията на първия ни батальон в Ирак, на 27 декември 2003 г., е извършен
злокобен атентат
с камион бомба в база „Индия”, град Кербала. Загиват майор Георги Качорин, старши лейтенант Николай Саръев и офицерските кандидати Иван Инджов, Антон Петров и Свилен Киров (всички посмъртно повишени в звание). Петима военнослужещи са транспортирани за лечение в Германия и 22-ма в България, един е настанен в 28-а военнополева болница в Багдад и 36 души, получили различни травми, остават в база „Кило”, след преместването им от база „Индия”.
Ето какво си спомня за онзи ден един от участниците в мисията старши сержант Стефан Драганов, вече преминал в запаса: „Мога да кажа, че нападението беше директно насочено срещу помещението, в което пребиваваше командирът. Вероятно атентаторите знаеха къде е, защото камионът се беше вклинил от към гърба на сградата. Една част от групата ни извади командира от стаята. От неговата стая след атентата, по думите и снимките на колеги, беше останала само иконата на Свети Георги… Разбрах по-късно, че е стреляно и към другата ни база „Кило”. По същото време е имало и взрив пред кметството, откъдето бяхме се върнали.”
Вторият български контингент сменя първия на официалната церемония на 30 януари 2004 г. в Кербала. Командир на пехотния ни батальон е подполковник Наско Люцканов, сменен след около месец от подполковник Петко Лилов. Старши национален офицер на контингента е полковник Христо Христов.
Мисията на втория ни батальон се характеризира с
голяма офанзива
срещу коалиционните сили в Кербала. Тежка е нощта на 8 срещу 9 април, когато са атакувани база „Кило” и административни сгради в града. Нападението е отблъснато от българските военнослужещи, воювали на един от най-застрашените участъци. Петима от контингента са ранени. На 28 април български ескорт попада в засада. Загива старши сержант Димитър Димитров, посмъртно произведен в офицерски кандидат.
Българите обучават и подготвят 401-ви батальон на иракската гвардия. Осъществени са 83 СИМИК проекта.
Третият български пехотен батальон с командир подполковник Михаил Попов (сега генерал-лейтенант и заместник-началник на отбраната) е от 466 военнослужещи, като включва и резервисти. 11 офицери са в щабния елемент. Старши национален представител е полковник Веселин Цековски. На 1 юли 2004 г. в Кербала е церемонията по ротацията и мисията на контингента започва в този град.
На 24 октомври български конвой се завръща към база „Кило” и по маршрута е атакуван, като дистанционно е взривена кола бомба. Загива след тежко нараняване старши сержант Владимир Пашов (посмъртно повишен в звание офицерски кандидат), а леко ранени са трима военнослужещи.
Батальонът подготвя база „Кило” за сдаване. И с целия си личен състав, техника и имущество извършва марш до Дивания, като
преминава през опасни участъци
и се справя с отговорната задача. Устроен е лагер „Еко” в Дивания. По време на мисията са организирани 850 патрула и 650 ескорта.
Преди заминаването на мисия четвъртият пехотен батальон проведе тримесечна подготовка в район „Марино поле” край Карлово. Негов командир бе подполковник Димитър Шивиков (стигнал до звание бригаден генерал и командир на 61-ва бригада, сега в запаса). Старши национален офицер на контингента бе полковник Гено Чепилски, заменен по-късно от полковник Христо Христов.
На 13 декември 2004 г. е тържествената церемония в база „Еко” (Дивания), на която четвъртият батальон приема от третия зоната на отговорност в Ирак. И този контингент даде свидни жертви. На 4 март по време на патрул от т.н. „приятелски огън” е убит редник Гърди Гърдев, произведен посмъртно в звание офицерски кандидат. При пътно-транспортен инцидент на 3 май 2005 г. загиват младши сержант Валентин Донев и редник Преслав Стоянов, повишени посмъртно в звание офицерски кандидат.
По време на мисията воините от четвъртия пехотен батальон извършват 464 дневни и нощни патрула. Устроени са 186 контролни поста и проверени 1583 автомобила.
Изграден е параклис
в района на базата.
Петият пехотен батальон е на мисия от май до декември 2005 г. Негов командир бе подполковник Костадин Кузмов (стигнал до звание бригаден генерал и длъжност командир на 2-ра механизирана бригада, сега в запаса). Ето какво разказва той: „Мисията на нашия батальон бе най-дългата – изкарахме 8 месеца. На 6-ия месец около една трета от хората пожелаха да се приберат. И тогава ги подменихме с тези, които се подготвяха за 6-ия ни контингент, но той така и не тръгна от България. След това трябваше да приберем у нас цялата техника и имущество.” По време на мисията на 14 юни загиват редниците Цветан Камов и Паун Георгиев. Ефрейтор Марин Милев почива на 21 юни 2005 г.
Петият ни батальон е извършил 1500 патрула и над 500 ескорта, подготвени са 800 души от Иракската армия.
Старши национален представител на контингента бе полковник Стоян Бамбов. На 29 декември 2005 г. на аерогара София (сега „Васил Левски“) той докладва, че мисията е завършила.
