Преди 84 години решаващата битка обръща хода на войната.
Коя е битката на битките през Втората световна война? Коя е била тази, в която на карта е било заложено всичко? И имало ли е въобще такава? Не съм привърженик на теориите, че в една продължителна война всичко се е решило в едно сражение, но ако все пак трябва да дам еднозначен отговор, то без съмнение бих посочил битката за Москва. Имам редица аргументи за това, някои от които ще посоча по-долу.
Формално Москва не е била сред конкретни цели на започналата на 22 юни 1941 г. германска инвазия в СССР, известна още като операция „Барбароса“. Нейна зададена крайна точка е била достигане на линията Архангелск-Астрахан с изграждане на солиден фронт по цялото течение на река Волга и изтласкване на остатъците на разбитата Червена армия отвъд Урал, където тя е трябва да бъде довършена от Луфтвафе. И все пак, дори и без да е указано изрично, е пределно ясно, че превземането на съветската столица е една от главните задачи на „Барбароса“. Съгласно достъпните днес източници, то е трябвало да се случи към края на лятото, защото самата операция е предвидена да завърши за 8-10 седмици, т.е. към началото на септември. Нищо обаче не се развива според първоначалните планове и когато на календара настъпва есента, „Барбароса“ не е постигнала нито една от целите си.
В много отношения
крахът на „Барбароса“ е предизвестен
Планът не предвижда пълен разгром на СССР, а само унищожаване на основните му въоръжени сили в западната част на страната, като се разчита на бърз колапс и даже рухване на цялата комунистическа административна система. Това обаче не се случва, защото Червената армия се оказва доста по-многобройна и по-добре въоръжена, отколкото се е предполагало в разузнавателните доклади, доставяни в Берлин. Освен това никой в германската върхушка не е допускал че различните народи на СССР, въпреки сталинското потисничество, ще предпочетат да бранят държавата си, а не да застанат на страната на агресора. В разултат на тези, и редица други пропуски, към началото на септември 1941 г. Вермахтът не е успял да превземе не само Москва, но и Архагелск, Ленинград, Киев, Одеса, Севастопол и Харков, т.е. нито една от първоначалните основни цели на „Барбароса“.
Това, че Москва от самото начало е сред главните цели на инвазията е ясно и от силите, които са насочени към нея. Буквално от първия ден на „Барбароса“ към съветската столица настъпва най-мощното немско съединение – група армии „Център“ на фелдмаршал Фон Бок, която се състои от три полеви армии и две танкови групи, подкрепяни от мощна авиация. Въпреки ожесточената съветска съпротива, танковите клинове на Фон Бок мачкат всичко по пътя си, обкръжавайки и унищожавайки последователно няколко червеноармейски групировки – първо при Бялисток, после край Минск и накрая в района на Смоленск.
Пораженията обаче не обезкуражават Сталин и командирите му, напротив, съпротивата на техните войски само се увеличава и в началото на август 1941 г. валякът на Фон Бок е спрян за повече от месец източно от Смоленск. Следва доста смело и оригинално решение от немска страна – част от силите на група армии „Център“ да се насочат на юг, в тила на съветските сили, отбраняващи Киев. Постигната е бляскава победа – разгромен е Югозападният фронт, а около 665 000 червеноармейци попадат в плен, но същевременно е загубено ценно време и считаното тогава за финално настъпление към Москва е отложено едва за края на септември.
Въпросното финално настъпление остава в историята под кодовото име операция „Тайфун“. Тя започва изключително успешно, даже бляскаво. Улеснени от факта че върховното командване в Москва е подредило силите си равномерно по дължината на фронта, немците чрез стремителни действия
обкръжават значителни съветски сили
на двата фланга и в рамките на две седмици ги разгромяват напълно. Така скоропостижно са елиминирани почти половината защитници на столицата, а 673 000 от тях попадат в плен. Пътят към Москва изглежда отворен, а падането й в немски ръце – неизбежно. В самата столица в средата на октомври избухва паника, горят се документи, а правителството се готви да се премести в Куйбишев. В отчаян опит да спаси ситуацията, Сталин извиква от Ленинград своя „кризисен мениджър“ армейски генерал Жуков.
Когато германците възобновяват офанзивата си в средата на октомври, обстановката на бойното поле е доста по-различна. Още през септември съветският топ агент Рихард Зорге е съобщил от Токио, че Япония не смята да напада СССР, а ще съсредоточи усилията си на юг, към колониалните владения на Великобритания, Нидерландия и САЩ в Тихоокеанския регион. Въпреки че информацията е приета с известно недоверие от Сталин, с оглед критчината ситуация на фронта той няма друг избор освен да започне да прехвърля към столицата държаните в Далечния Изток за противодействие срещу Япония мощни резерви. Така пред германската група армии „Център“ започват да се появяват т.нар. сибирски дивизии, добре подготвени, въоръжени и най-важното – добре облечени и издръжливи на студ формирования, които ще изиграят важна роля във възпирането на немските танкови клинове.
Големият проблем е, че Вермахтът се оказва
абсолютно неподготвен за идващата зима,
просто защото никой не е възнамерявал да води сражения при отрицателни температури. Нашествениците разчитат само на шинели, ръкавици и пуловери. Нямат специални обувки и облекла, отсъства и смазка за оръжията и двигателите, зимни вериги и гуми, както и антифриз за радиторите. Към 1 декември са докарани само 260 000 зимни облекла (при нужда от 2 милиона), а скоро след това са останали само 50 000 коня (при първоначални 300 000). Излезли са от строя до 70% от моторните машини, а много от дивизиите са загубили до 2/3 от бойната си стойност.
В средата на ноември, когато земята вече е напълно замръзнала, фон Бок прави едно последно усилие да завземе Москва чрез обкръжаване. В началото на декември челните му отряди достигат покрайнините на града. Жуков търпеливо изчаква подходящия момент и на 5 декември предприема мощна контраофанзива, в която вземат участие и немалко от „сибирските“ дивизии. Месец по-късно нашествениците са отхвърлени от 100 до 250 км на запад и съветската столица е окончателно спасена.
Битката за Москва не решава войната на Източния фронт, но я прави невъзможна за спечелване от Хитлер. Заслужава си да се отбележи един малко известен факт – съветската военно-метеорологична служба е давала удивително точни прогнози за месец напред и предварително е било известно че към 5 декември
температурите ще паднат до минус 35 градуса
И все пак, какво би се случило, ако Фон Бок бе успял да превземе Москва? Фронтът щеше да се стабилизира на около 60 км източно от столицата, но СССР нямаше да се срине. Заради студа германската логистика щеше да бъде почти невъзможна, а Жуков пак щеше да предприеме своето контранстъпление от север и от юг и най-вероятно нашествениците, както по-късно в Сталинград, щяха да бъдат напълно обкръжени и унищожени.
Дни след началото на контраофанзивата във войната се включва и Япония, а Сталин ненадейно се сдобива със съюзник, какъвто всеки би искал да има – САЩ. Това обаче не намалява значението на съветския успех при Москва. Както и колосалните грешки на ръководството Вермахта, което заради надменност, лошо планиране и подготовка губи катастрофално една на пръв поглед спечелена битка.
