Новопостъпилите кадри идват с реалистични представи, компютърни умения, езикова подготовка, но и с мотивация да усвоят натрупания опит
Лъчезар ЛОЗАНОВ
– Какви са предизвикателствата да командвате такъв батальон, господин майор?
– Предизвикателствата в условията на времето, в което живеем, са изключително динамични. Подготовката на формированията става все по-интензивна и всестранна, това донякъде се обвързва и с новите образци техника. През последните две години се въведоха безпилотни летателни апарати, като сега очакваме да дойдат и нови модели. Последните няколко месеца се провеждат и подготовки на снайперските тимове, а малко преди това получихме и нова техника – Ford Ranger.
Ford Ranger e лек високопроходим автомобил, който заменя старите образци руска техника, които все още използваме. Новите машини ще служат за дислоциране на личен състав, на имущества и материални средства.
Всяка нова техника или способност изисква време за овладяване и адаптиране, преди да бъде използвана по най-ефективния начин.
– Безспорно това изисква и нови подготовки за кадрите.
– В последната година и половина се случиха много нови неща и те изискват промяна и на самия начин на подготовка. Изискват да бъдат придобити нови способности. Това е обвързано както документално и базово с работата в щабовете, но така и с личния състав, който работи на терен. Практическите навици и умения трябва да бъдат доведени до ниво на автоматизъм, за да може тази техника да бъде използвана без да се замисляш.
– В какво се изразява конкретната подготовка на хората?
– Тя е свързана с подготовка на личния състав и на техните командири и на щабовете, които ги управляват – първо, в районите, в които са дислоцирани формированията, а след това на полигоните, които използваме.
Подготовката в нашето формирование не е по-различна и в тази връзка преди седмица преминаха занятията с бойна стрелби на етап отделение, както и артилерийски сбор на полигон Сливница. През декември сме планирали учение в Република Гърция, където ще се наложи да изпълняваме задачи в международен формат. Комуникацията ще бъде изцяло на английски език, но това не ни притеснява, защото в батальона има достатъчно подготвени военнослужещи. Освен офицерите и сержантите във формированието в последно време има и доста войници, които са добре подготвени езиково и нормално комуникират с военнослужещи в международен формат.
– Имате ли нови попълнения млади редници?
– През последната година в Трети механизиран батальон имаше няколко приема на нови военнослужещи. Забелязва се, че младото поколение има по-различен поглед върху нещата и очаква по-различен тип комуникация. И тук вече идва изкуството – не само да бъдем командири, а да бъдем лидери и да можем да увлечем хората след нас. И това е начинът, по който се старая да използвам във формированието, което водя. Когато излезеш пред хората и кажеш: „Аз ще бъда там и всички вие сте след мен!“ – хората са спокойни. Когато си отговорен, съвестен, честен и можеш да излезеш пред тях с думите: „Това ще се случи така и така, но аз ще бъда с вас“. Сваляш напрежението, личният състав е спокоен, хората се водят лесно. И се получава сглобката, която трябва да има едно военно формирование, за да може да функционира като цялостна система, без да има откъслечни удари в нея.
– Това ли е мисийното командване, което може да поеме отговорност за конкретната ситуация и да реагира, преди още да докладва нагоре?
– Мисийното командване е вид подход, то се въвежда при нас, за да освободи командирите от ограниченията как точно да си изпълнят задачите. Негови предимства са ефективност, скорост и целесъобразност. Но мисийното командване винаги е обвързано със старшата инстанция и със задачата, която трябва да бъде изпълнена от формированието.
Нашият командир полковник Спаневиков прилага мисийното командване и когато получавам задачи, получавам и указания какво е желаното крайно състояние, което трябва да постигнем, с какви ограничения трябва да се съобразим, но винаги остава отворен въпросът пред мен и щаба: как трябва да се организираме и проведем поставената задача?
Постигането ѝ по най-ефективния начин е гарантирано от свободата на подчинения командир, но не бива да се забравя, че той носи пълна отговорност, както за нещата, които са свършени добре, така и за допуснатите грешки.
Когато трябва да управляваш пряко целия процес, когато знаеш с какъв ресурс разполагаш и си запознат с ограниченията и визията на старшия командир, е най-целесъобразно сам да вземеш решение как да изпълниш задачата. Това е ефективно, защото всеки може да изпълни задачата, но днес говорим и за това колко ресурс е изразходван, а също и за качеството, с което е изпълнена.
– При вас има ли дронова специализация, дроново подразделение?
– Да. Имаме ги вече 2 години и се води подготовка – известно количество военнослужещи вече са я преминали. Разполагаме с хора във формированието, които вече имат способности да управляват дроновете качествено, бързо и ефективно.
Тази година в състезанието с дронове не можахме да се класираме много напред, но пък отпаднахме от отбора, който се оказа
най-подготвен и спечели съревнованието. При малко по-добро стечение на обстоятелствата щяхме да сме втори.
– Как си избирате кадрите водачи на дронове? Още при конкурсите ли или после?
– Търсим кадри с определена базова подготовка, определени умения или способности, които ще им помогнат да усвоят новите образци техника. Голяма част от новоназначените военнослужещите се справят добре с управлението на безпилотните летателни апарати (БПЛА) – това са хора, които вече са използвали някакви видове конзоли, компютърни системи и симулатори. Те притежават определен опит, който им позволява интуитивно да усещат как правилно да управляват БПЛА. Наблюдавани отстрани, нещата се получават естествено – когато операторът хване пулта за управление апаратът пред него се движи хомогенно и спокойно като част от една цялостна система.
– А как ги подбирате?
– Най-често на принципа проба-грешка. Провеждат се занятия, наблюдаваме кой как се справя, като винаги се започва с запознаване с апаратурата. После в практическото изпълнение на задачите си проличава кой е правилният кандидат за длъжността. Ако е правил нещо подобно и може още в първия момент, като поеме управлението на техниката, да я води и позиционира правилно, това със сигурност означава, че този кандидат е подходящ да премине цялата подготовка и да заема длъжността.
– В какво се състои е вашият некомплект?
– Във всяко формирование има некомплект. Но през последните години се усеща неговото намаляване и съм оптимист по този въпрос. Отскоро имаме още един капитан в строя, тези дни Кирил Чакъров бе повишен в звание капитан. Ние сме формирование, което е по-гранично и попълването с личен състав става по-бавно.
– Вие сте механизиран батальон. Как върви поддръжката? Идва нова техника, какво се променя?
– Новите образци техника все още са в гаранция и нямаме технически предизвикателства спрямо тях. Но разполагаме с много квалифициран и кадърен състав. Вярвам, че когато дойде този момент – да имаме предизвикателства, свързани с поддръжката на новите образци техника – ще се справим. Ежедневно наблюдавам как военнослужещите дават много повече от това, което се изисква от тях, тяхната мотивация и желание се оказват решаващи формированието да успява да изпълни поставените задачи. И при нас често има дефицити: на личен състав, на материални средства или на време, но се стараем да ги разглеждаме като предизвикателства, а не като проблеми, за да може да се справим с тях.
Младите хора, които идват в строя, са възпитани, доста подготвени и имат желание да приемат натрупания опит. С тази нагласа те се справят добре. Понякога извън учебния процес, извън мероприятията, които сме планирали, те изпитват желание да научат нещо, искат да знаят и търсят от колегите си с повече опит информация.
– Вие самият как избрахте военната професия?
– Когато завърших гимназия в Горна Оряховица, кандидатстствах само и единствено в Националния военен университет във Велико Търново. Макар много млад избрах „Мотопехотни и танкови войски“. Нямах напълно изградена представа какво точно предстои, но може би това е съдбата, никога не съм разглеждал военната служба като бъдеща професия и никога не съм се замислял как точно съм я избрал, явно така е трябвало да стане.
