За 52-и път в Двореца се открива Софийският международен панаир на книгата
Повече от 150 издателства представят над сто хиляди заглавия на 52-я Софийски международен панаир на книгата в Националния дворец на културата. При намалени цени и изобилие от книги имаме възможност до 14 декември включително да осигурим хубав подарък за близките за под коледната елха.
Заедно с това организаторите на панаира от Асоциация „Българска книга” представят и богата културна програма с премиери на книги, дискусии и срещи с български и чуждестранни автори. Неразделна част от панаира е и Софийският международен литературен фестивал, който събира заедно известни български и чуждестранни автори, преводачи и илюстратори. Тази година той се провежда за 13-ти път. Датите на срещите с чуждестранните и български автори, на литературните разговори и представяния на нови книги са на сайта literaryfest.org, като в последния ден на изложението ще има среща и с известния политолог Иван Кръстев. Разговорите и дискусиите от програмата на литературния фестивал са в Мраморното фоайе на НДК на 2-я етаж. По случай 35-годишнината си издателство „Колибри” прави 35% отстъпка за своите клиенти на щанда си в НДК, а продължава да е валидно същото намаление на заглавията в сайта „Колибри”. А като гости издателството е поканило трима световно известни автори: Камий Лоранс, Джулия Каминито и Фредерик Льоноар.
Роди се звезда: „Примадони“ като шекспирова интрига
Премиерата на „Примадони“ от Кен Лудвиг в Сатиричния театър започва като леко шантава комедия от грешки и постепенно се превръща в удоволствие от наблюдението на актьорската природа в най-чистия ѝ вид: амбициозна, суетна, непредсказуема и вечно гладна за аплодисменти. Спектакъл, който тръгва като комедия на грешките, преминава през пълнокръвна актьорска истерия и накрая се разлива в откровен водевил.
Пиесата хвърля двама провалящи се актьори в шекспирова интрига. Героите — вечно встрани от големите сцени, но винаги в центъра на собствената си драма — попадат в абсурдно недоразумение, което ги принуждава да се превърнат в… примадони. И то не метафорично, при това от онези, които не притесняват актьорите да пеят, да се преобличат и да се надсмиват над себе си в един и същи дъх. Двамата отчаяни актьори в центъра на историята не само си разменят роли, перуки и достойнство. Те пеят, при това с онази сценична решителност, която прави дори фалшивата нота част от чара. Музикалните моменти изненадват приятно: хем не са „мюзикъл“, хем добавят точно толкова ритъм и абсурд, че сюжетът да заблести още по-комично.
Режисурата на Калин Сърменов се забавлява с темите за фалша, тщеславието и актьорския глад за признание. Резултатът е динамична игра на ниво почти спортно състезание. Спектакълът не се притеснява от гротеската и дори Шекспир би аплодирал от ложата…
Спектакълът е шумен, забавен, самоироничен и не се взема насериозно. „Примадони“ доказва старото правило: ако не можеш да изиграеш голямата роля, животът ще ти подари достатъчно комични малки, но пък те ще се помнят дълго.
Сред звездния състав на трупата са Анита Ангелова, Михаил Сървански, Светлозар Начев, Явор Борисов, Петър Калчев, Иван Панев, а се появява и ефирната Мила Пейова. Такава актриса в българския театър не е имало. Неслучайно с набитото си око Калин Сърменов е поверил ролята на своята ученичка от Театралния колеж „Любен Гройс“. Запомнящо се лице и перфектно превъплъщение като изящната начинаеща сервитьорка Одри. Запомнете това име, ще се повтаря все по-често.
„Един друг живот“ – надмогване на мрака
Лъчезар ЛОЗАНОВ
След десетки години творческо мълчание излезе книгата на Ася Григорова „Един друг живот“. Това не е поредната книга в многотията на стихотворното писане. Години наред стилът ѝ се изработваше в преводаческо съвършенство – в неин превод звучаха поетическите гласове от руския Сребърен век – Марина Цветаева, Ана Ахматова, Зинаида Гипиус, Александър Блок, Даниил Хармс и много други.
Почеркът ѝ – тих и внимателен, деликатен и вглъбяващ се, ще остане сред най-трайното от групата писатели-студенти, които се разлетяхме в средата на 70-те години в различни стилистични и изобразителни търсения. В стълпотворението да се даде свобода на свободния стих, се получи водопад от проза, изпоначупена в стихотворна стълбичка. Виртуозният класически рисунък на Ася се откроява сред фрагментите в насипно състояние, с които (под влиянието на англосаксонската традиция) ни заливат всекичастно 90% от пишещите в момента. Книгата ѝ бе представена в Националната библиотека от поетите Румен Леонидов и Надя Попова. Надя Попова подчерта, че поезията й не е ода на радостта, а надмогване на мрака, която е „нашата Стена на плача, молитва, упование, спасение…“ Авторката умее да извлече хармония от дисхармоничното, битийното – от битовото. Въпреки стаения драматизъм, няма черногледство – сътворява градини на красота, мъдрост и умиротворение. Опазила е душата си на дете, но с майчинска любов към всичко, което се нуждае от съчувствие и закрила. „Книгата ѝ не е съставена от обособени раздели, а е пръсната като златен прашец навсякъде и очарова с нежност и прозирност, интонационна чистота и органичност – вярна на деликатната си хармонична душевна нагласа…“ Погледът е обърнат към светлината въпреки мрака, ятата гарвани, червивите ябълки, кошмарните сънища, войните и превратностите. Художественото майсторство на Ася е в шлифования до съвършенство изказ. Тя е завършила журналистика в Софийския университет и е била редактор в Литературната редакция на БНР, издателство „Народна култура“, вестниците „Труд“ и „Преса“. Автор е на стихосбирки и е публикувала стихове в целия ни литературен печат.
НАКРАТКО
Греди Асса побира универсални светове в миниатюри в галерия „Ракурси“. В живописната изложба (до 31 декември) на художника „Диалог“ оживяват фантастични видения от детството му. Малки откровения, стигащи до микроуниверсални светове, споделя именитият творец. Миниатюрите се появяват първо в средновековни ръкописни книги, когато художниците илюстратори са искали по специален начин да откроят първите редове и главните букви в тях. С течение на времето цветните инициали с орнаменти се превръщат в отделни композиции, които илюстрират текста. Книжната миниатюра достига до съвършенство във Византия и в страните от Западна Европа през Средновековието.
Три последователни концерта правят у нас музикантите от Vienns Schonbrunn Orchestra, оркестъра на Двореца Шьонбрун – Виена. По традицията на новогодишните виенски концерти музикалната програма на един от най реномираните оркестри в света е доминирана от произведенията на династията Щраус. На 13 декември музикантите са в зала „България” в София, на 14 декември – в Пловдив и на 15 декември – във Варна.
Изложбата „Повече от една снимка. Българската фотография от ХХ век“ за първи път представя в цялост историята на българската фотография през ХХ век. Тя разказва 100 години живот в образи в Софийската градска художествена галерия. Ще остане в залите на галерията до 9 март. Експозицията за първи път представя в цялост историята на българската фотография през ХХ век – от 1900 до 2000 година: от ранните студийни портрети и хроники на модерността до авторската фотография в края на ХХ век. Изложбата представя и утвърждава фотографията като изкуство, свидетелство и личен разказ.
