Съдбите на Джей Ди Ванс, Пейт Хегсет и Даниел Дрискол са свързани с въоръжените сили.
През миналия месец в преговорите за примирие в Украйна изненадващо се появи нова фигура – министърът на Сухопътните войски на САЩ Даниел Дрискол. Именно той бе изпратен в Киев, за да предаде на украинците прословутия мирен план от 28 точки и да предупреди, че ако не го приемат ги чака неминуемо поражение във войната. Макар че носи отговорност за всички въпроси, засягащи Сухопътните сили на САЩ – кадрово осигуряване, въоръжение, материална база, Дрискол не е генерал, нито офицер, това е длъжност за политическо лице, което се подчинява само на министъра на отбраната. Кандидатурата на Дрискол е издигната от президента и бе утвърдена от Сената на САЩ с голямо мнозинство. Наскоро стана ясно, че изгряващата звезда в обкръжението на Тръмп ще е следващият специален президентски пратеник за Украйна.
Ефективният мениджър на военното министерство
Макар че е цивилен, 39-годишният Дрискол има тесни връзки с армията от години. Баща му е служил в пехотата по време на Виетнамската война, а дядо му е бил дешифратор в годините на Втора световна война. След като получава бакалавърска степен по бизнес администрация от Университета в Северна Каролина, самият Даниел Дрискол отива в армията. След базисно военно обучение той преминава и през Училището за кандидат офицери в Сухопътните войски и получава лейтенантско звание. Общо службата му в армията продължава три години и половина, като през това време е бил командир на взвод и е минал през деветмесечна служба в Ирак, където участва в бойни действия и е отличен с награди.
Именно службата в армията отваря пътя на Даниел Дрискол към елитния Йейлския университет. Младият човек се възползва от закон, позволяващ на преминалите през военна служба да учат на държавна издръжка, включително таксата за скъпия университет. В Йейл Дрискол среща Джей Ди Ванс, който по-късно ще стане вицепрезидент на Тръмп, и това познанство ще се окаже решаващо за шеметната кариера на сегашния най-млад министър на Сухопътните войски в историята на САЩ. За кратко Дрискол е бил и стажант в Сенатската комисия по въпросите на ветераните. След това се впуска в бизнеса, като инвестиционен банкер, бил е оперативен директор на фонд за рисков капитал. Първият му опит за влизане в политиката е неуспешен – през 2020 г. се включва в битката за Конгреса, но отпада още на предварителните избори в Републиканската партия. По време на президентската кампания на Доналд Тръмп през миналата година обаче, Дрискол вече е старши съветник на кандидат вицепрезидента Джей Ди Ванс. Само за няколко месеца стаж във военното министерство, Даниел Дрискол се утвърди като ефективен мениджър, който притиска американския военнопромишлен комплекс да изпълнява ефективно поръчките на въоръжените сили. Това го вкарва по-отчетливо в полезрението на Тръмп и със сигурност младият политики го чака голямо бъдеще, някои дори предричат, че той ще стане военен министър, ако Хегсет се оттегли от поста.
Ефрейторът военен журналист
С кариера в армията може да се похвали и политическият покровител на Даниел Дрискол – вицепрезидентът Джей Ди Ванс. Както сам пише в автобиографичната си книга, той има трудно детство с майка, зависима от наркотиците, която има три брака. С отглеждането на младия Джеймс се занимавали основно баба му и дядо му. Когато възмъжава, той решава да се откъсне от угнетяващата семейна среда и се записва в Корпуса на морската пехота. През 2005 г. е изпратен в Ирак, където става военен кореспондент – шест месеца той пише статии и прави снимки. Званието му е ефрейтор, както и на пишещият тези редове.
През 2007 г. Джей Ди Ванс напуска армията и се възползва от т.нар. закон G.I., който е приет след Втората световна война и формално изтича през 1956 г., но после това име става нарицателно за всички други нормативни актове, подпомагащи ветераните от американската армия до ден днешен. Амбициозният младеж завършва политически науки и философия в Държавния университет на Охайо, а след това отива във вече споменатия Йейлски университет, откъдето излиза като юрист. Работи за кратко по специалността си, след което се впуска в бизнеса. През 2016-2017 г. младият юрист, който вече е променил фамилията си от Хамел на Ванс, работи за фирма на Питър Тийл – един от най-известните предприемачи в сферата на високите технологии, за когото се смята, че днес има голямо влияние за оформяне на идеологическия облик на управлението на Тръмп.
През 2016 г. Джей Ди Ванс придобива национална известност със своята автобиографична книга „Елегията на Хилбили. История за живота на едно семейство в условията на криза“. Тази творба е посрещната възторжено от медиите , в. „Вашингтон поуст“ нарича автора „гласът на Ръждивия пояс“ – район от няколко щата със стара индустриална слава, който в наши дни е западнал. Ванс вече влиза в обществения елит на страната и се замисля за политическа кариера. През 2019 г. той е включен в консултативния съвет на организация, занимаваща се с подкрепа за ветерани от армията, които искат да влязат в политиката. В същата година основава консервативна политическа мрежа, успоредно с това създава и инвестиционна компания. През ноември 2022 г. Джей Ди Ванс е избран за сенатор от Охайо, 10 млн. долара за кампанията му дава вече споменатият Питър Тийл. От там нататък кариерата му е известна – на 15 юли 2024 г. Тръмп официално обявява името на своя вицепрезидент и ето, че от 20 януари т.г. бившият ефрейтор Джей Ди Ванс вече е в Белия дом, мнозина смятат, че той е фаворит за кандидат президент от Републиканската партия за вота през 2028 г.
От Гуантанамо и Ирак до Пентагона
Когато говорим за известни американски политици с военно минало зад гърба си, няма как да не споменем и самия министър на отбраната (както го наричат в Конгреса) или министър на войната (според решението на Тръмп) Пийт Хегсет. Той е роден през 1980 г. в щата Минесота в семейството на треньори по баскетбол. Завършва политически науки в престижния Принстънски университет, като според някои медийни публикации е бил приет и във Военната академия на САЩ, но е предпочел цивилния университет, защото там можел да играе баскетбол. Няколко месеца преди атентатите от 11 септември Хегсет все пак поглежда към военната кариера и се записва в университетска програма за обучение на бъдещи офицери.
През 2003 г. Пийт Хегсет завършва висшето си образование и е назначен в пехотата на Националната гвардия на щата Минесота. Служи в американската база Гуантанамо в Куба, където е взводен командир. После се връща за кратко в цивилния живот, но през 2005 г. се записва доброволец за войната в Ирак. Там служи в пехотен полк от 101-ва въздушно-десантна дивизия. Бил е в Багдад и в град Самара, където е отговорен за контактите с местната власт. Там реактивна граната удря автомобила, с който се придвижва, но за щастие не експлодира. От Ирак Хегсет се връща с бойни отличия и богат опит. От 2011 г. той е зачислен към Националната гвардия на Минесота с чин капитан. За осем месеца отива като доброволец да преподава в обучителен център за борба с талибаните в афганистанската столица Кабул. През 2014 г. става майор и е зачислен в резерва, остава в него да 2024 г. През това време се присъединява към Националната гвардия на Федералния окръг Колумбия (столицата Вашингтон).
Пийт Хегсет става известен като телевизионен водещ във „Фокс нюз“, където попада в полезрението на Доналд Тръмп. През тази година бе номиниран за министър на отбраната и утвърден „на косъм“ за тази длъжност от Сената на САЩ. Биографиите на тези трима политици от екипа на Доналд Тръмп показват как службата в армията се превръща в трамплин за професионалната и политическа кариера. Преминаването от военна на гражданска служба и обратно е често срещано в САЩ, като се почне още от Дуайт Айзенхауер, който е командващ на съюзните антихитлеристки сили в Европа по време на Втората световна война, а през 1953 г. е избран за президент на САЩ.
