Съвременните средства за радиоелектронна борба са насочени предимно към заглушаване на Глобалната система за позициониране (GPS) с цел лишаване от навигация на противникови самолети, кораби и ракети. Освен това инерциалните навигационни системи при продължителна работа в морето или във въздуха натрупват грешка, която може да се окаже фатална за кораба или самолета. Затова днешните инженери се обръщат отново към възраждане на древните секстанти, с които някога морските капитани са управлявали корабите си сред огромния океан.
Електронизираните и минимизирани днес секстанти получават наименованието „астроинерциална навигация“ или по-метафоричното „небесна навигация“, защото пак става дума за ориентиране по слънцето и звездите. Такава система за навигация се създава още по време на Студената война и се монтира на прочутите някога американски изтребители SR-71 „Блекбърд“, притежаващи изключително футуристичен дизайн. След излизането на филма „Междузвездни войни“ екипажите и инженерите по поддръжката започват да наричат системата „R2-D2“. Тази система става ключова за ефективността на самолета. Основната функция на „R2-D2“ е да изчислява по време на полета моментното разположение на самолета във въздуха и неговия курс при продължително летене и липса на GPS . R2-D2 е кодовото наименование за астроинерциалната навигационна система на SR-71 „Блекбърд“.
Древният секстант е инструмент за измерване на ъгли. Той се използва за определяне на географските координати чрез измерване на ъгъла между небесни тела като слънцето или звездите и хоризонта. Може да измерва хоризонтални ъгли и между два обекта.
Системата R2-D2 има ключови особености, отнасящи се до това, че тя работи автономно, без да ползва външни навигационни сигнали. Притежава висока точност заради комбинацията от сензори и филтриране на данни. В крайна сметка тя е важен компонент в цялостната система за безопасността и успеха на много от продължителните мисии над океана и при неблагоприятни условия по пътя на полета.
Всички сензори и навигационни системи на „Блекбърд“ са автоматизирани, а цялата мисия е предварително програмирана и се тества на земята преди полета. Системата на астронавигацията, наподобяваща гимбален телескоп, работи като създава все по-широк кръгов модел на търсене, за да намери и фиксира поне три от 64-те картографирани звезди в паметта си, и сравнява тяхното местоположение с Юлианския календар и изключително точен хронометър. Така се осигурява точна позиция, докато самолетът е на земята или се движи във въздуха на височина 24 000 м, със скорост Мах3.
Въвеждането на автоматичната небесна навигация се определя като „завръщане в бъдещето“. Новите астро-тракери използват много по-малко механично сложни системи за астро-проследяване. Те премахват гимбалния телескоп и вместо това разчитат на широкоъгълна сензорна решетка. Астро-тракерите определят местоположението на хора, автомобили, самолети и кораби. А гимбалът е „карданно съединение“, което държи камерата или устройството стабилно, докато се движат. Най-новите навигационни системи интегрират модерната инерциална система с GPS и астро-проследяване. Така се осигурява тройно системата за навигация и определяне на местоположението и се запазва производителността й дори в GPS-спуфинг или среди без GPS. GPS-спуфингът е кибератака, при която злонамерено се изпращат фалшиви GPS сигнали към GPS приемник, за да го излъжат да мисли, че се намира на друго място. По този начин се манипулират точните му данни за местоположение и време, което води до грешни навигационни решения или нарушаване на системи, разчитащи на GPS. Това се постига чрез излъчване на по-силни фалшиви сигнали, които надделяват над автентичните сателитни сигнали, използвайки евтино или скъпо оборудване, софтуер, а понякога дори приложения за смартфони. Днес астронавигационната система може да бъде миниатюризирана до размерите на кутия за обувки и да сканира непрекъснато цялото небе. Такава система може да бъде монтирана вътре в бойните самолети или да се носи в капсула, закрепена под крилото на самолета. И вместо да има 64 звезди в паметта си, да има хиляди. Така драстично ще се намали неточността на по-ранните системи.
Крилата ракета от ново поколение успешно се изстрелва от F-16
Ракетите ERAM се разработват по програма за създаване на евтини крилати ракети от ново поколение за Военновъздушните сили на САЩ и Украйна. ЕRАМ има обявен обхват 460 км и предоставя нови възможности за поразяване на цели на големи разстояния. Съгласно техническите изисквания към ракетата тя трябва да има тегло 250 кг и максимална скорост не по-малко от Мах 0,6. Това е боеприпас с удължен обхват за атака от ново поколение, с въздушно изстрелване и с прецизно насочване.
ERAM е проектирана за използване срещу много важни и ценни неподвижни или мобилни обекти. Освен, че е далекобойна, ракетата има и много рентабилна ударна способност, и се произвежда бързо и в големи количества. Тя се изстрелва успешно от въздуха от изтребители F-16. Използва инерциална навигация или комбинирана с GPS. Притежава сложна бойна глава и многорежимен взривател, който се настройва в зависимост от целите. Ракетата притежава висока точност на поразяване с вероятна кръгова грешка до 10 метра.
Въздушните танкери с нови електронни способности
Контейнерите за презареждане, висящи под крилата на въздушните танкери КС-135, се преобразуват в летящи комуникационни възли. Това означава повече свързаност и увеличава възможността за защита на огромните самолети. Отваря се и възможност за управление на дронове от КС-135 и осигуряване на комуникационни мрежи, които ще увеличат способностите на други самолети.
Въздушната национална гвардия на щата Юта демонстрира нови възможности за танкера KC-135, които разширяват способностите на самолета да действа като комуникационен възел във въздуха и да споделя данни по време на големи учения в Тихия океан през тази година. Капсулите под крилата на танкера вместо с гориво бяха натъпкани с електроника за осигуряване на допълнителни канали за данни и други системи. Тази технологична промяна намалява времето за вземане на решения от екипажа на самолета от часове на минути. Досега времето на вземане на решения на базата на разузнавателна информация е до 72 часа. Новата технология превръща традиционно ориентирания към поддръжка самолет в активен възел в цялата командно-контролна система.
