Дезинформационната индустрия вече е частна, всеки може да я наеме
В света на пропагандата се случи тиха революция. Операции, които преди се управляваха от авторитарни правителства и разузнавателни агенции, сега се възлагат на частни фирми, които продават дезинформация и измама като услуга. С тази констатация започва редовният седмичен доклад на експертната група за борба с дезинформацията към Европейската служба за външно действие.
От фалшиви армии в социалните медии до кампании за очерняне, водени от изкуствен интелект, дезинформацията и манипулирането и намесата на чужда информация (обозначавано на английски с абревиатурата FIMI) се превърнаха в глобален бизнес, давайки на авторитарните режими нови начини да влияят върху другите и същевременно да отричат, че го правят.
От държавна пропаганда до дезинформация срещу заплащане
В продължение на десетилетия информационните операции бяха строго контролирани от държавите. Съветският съюз усъвършенства занаята на дезинформацията; по-късно Русия го институционализира чрез съвременни цифрови операции, осъществявани от организации като Агенцията за интернет изследвания (IRA).
Но през последното десетилетие този модел се комерсиализира. Дезинформацията и измамата се превърнаха в услуга с цел печалба, предлагана от компании с разузнавателен, военен или маркетингов опит. Тези фирми, опериращи по целия свят, продават пълни пакети за кампании на FIMI, които включват фалшиви кампании в социалните медии, хакерски атаки, изтичане на данни и „управление на наративи“, с цел разпространение на невярно и манипулирано съдържание в демократичните страни.
Аутсорсингът като щит
Този аутсорсинг осигурява както ефективност, така и възможност за отричане. Авторитарните държави сега активно се опитват да възложат информационните операции на частни посредници, като същевременно се предпазват от дипломатически и правни последици.
Чрез този модел злонамерените участници могат също да експериментират с рискови тактики като генерирано от изкуствен интелект съдържание, хакерство или дълбочинни атаки – операции, които биха били политически или дипломатически взривоопасни, ако се извършват директно от държавни институции. По този начин агресивните авторитарни режими могат да се насочат към чуждестранно население чрез персонализирани кампании за влияние, като същевременно поддържат правдоподобна възможност за отричане, като твърдят, че нямат връзка с частните субекти, които управляват съответните кампании.
Аутсорсингът също така позволява пране на информация – скриване на истинския произход на дезинформацията чрез предаването ѝ през частни фирми, фалшиви акаунти и прокси медии. Тъй като тези участници повтарят и усилват посланието, то започва да изглежда органично и произведено на местна почва. Това позволява на злонамерените участници да разпространяват целенасочени наративи, като същевременно отричат всякакво участие.
Всичко това е информационният еквивалент на използването на наемници: клиентът се наслаждава на резултатите, без да носи вината.
Екип Хорхе и комерсиализацията на измамата
Разследването на „Забранени истории“ от 2023 г. срещу организация, наречена „Екип Хорхе“, разкри вътрешните механизми на тази нова екосистема от наемане на влияние. Фирмата твърди, че се е намесила в 33 президентски избори, като е спечелила 27 от тях. Сред клиентите ѝ са политически партии, корпорации и, както се твърди, свързани с държавата участници. В основата на системата на „Екип Хорхе“ беше Advanced Impact Media Solutions (AIMS) – софтуер, способен да създава и координира хиляди фалшиви акаунти в социалните медии, допълнени със синтетични снимки, биографии и предистории. Тези аватари биха могли да бъдат мобилизирани за намеса в дебати, разпространение на наративи или тормоз на опоненти.
Русия продължава да бъде основен играч в тази аутсорсинг екосистема. Частни компании като Social Design Agency (SDA) и Structura сега провеждат мащабни операции за влияние, които отразяват и в много отношения заместват функциите на старите фабрики за тролове в Санкт Петербург. Тези фирми управляват тайни онлайн активи, прокарват наративи, ориентирани по държавната пропаганда, и предоставят на Кремъл допълнителен слой за прикриване на истинския произход на тези информационни интервенции.
Журналисти под прикритие фиксираха дейността на фирмата, демонстрирайки хакерски техники, медийна инфилтрация и насаждане на измислени новинарски истории. Мащабът на тези операции и достъпността им за добре плащащи клиенти разкриха как дезинформацията се е превърнала в глобална стока.
Хибридни операции: където онлайн се среща с офлайн
Съвременните кампании за влияние вече не съществуват единствено онлайн, а действат в хибридното пространство между дигиталната и физическата реалност. Агенцията за интернет изследвания (IRA) демонстрира това по време на изборите в САЩ през 2016 г., когато руски оперативни лица, представящи се за американски активисти, организираха реални митинги, плащаха на участниците и координираха онлайн разпространение около тях. Това, което започна като война с мемове, завърши като физическа мобилизация.
Днешните хибридни операции съчетават хакерство, тайно финансирани местни инфлуенсъри и скрити медийни фронтове. Операторите на кампании изграждат надеждни новинарски сайтове и персони на инфлуенсъри, за да вмъкват персонализирани наративи в публичната сфера. Веднъж влезли в обръщение, тези наративи се смесват с автентично съдържание и се разпространяват както в дигитални, така и в традиционни медии, което прави манипулацията трудна за откриване.
Автоматизация и изкуствен интелект: новият мултипликатор на силата
Оригиналният модел на тролска ферма – стотици млади работници, публикуващи ръчно на смени сега бива заменян от автоматизация, задвижвана от изкуствен интелект. Системи като AIMS на „Екип Хорхе“ или по-нови инструменти, задвижвани от големи езикови модели, вече могат да управляват хиляди фалшиви акаунти и да генерират многоезично съдържание, персонализирано за целевите аудитории в реално време. Изкуственият интелект позволява кампании, които някога изискваха стотици хора, да бъдат управлявани от шепа оператори или дори от един човек. Това, за което някога бяха необходими тролска ферма и цяла сграда в Санкт Петербург, сега изисква само лаптоп.
Асиметрична информационна война
Появата на тези фирми за влияние срещу наемане създаде нов стратегически дисбаланс – асиметрична информационна война. В тази асиметрия автокрациите се радват на максимален обхват с минимален риск. У дома те са защитени от цензура, контрол и отричане. Демокрациите обаче са по-изложени на риск. Обвързани от прозрачност и закон, те са изправени пред максимална уязвимост с ограничена защита.
Този дисбаланс не е само политически, но и структурен. Авторитарните режими могат да използват дезинформация и инструменти на изкуствен интелект, за да оформят глобални наративи, да влияят върху избори в чужбина и да подкопават доверието, като същевременно се опитват да избегнат пряка отчетност. Междувременно демокрациите трябва да се защитават в отворени мрежи, предназначени за свободно изразяване. Тези операции вече променят политическите реалности. Фирми, наети да упражняват влияние, са се насочили към избори в Африка, Европа и Латинска Америка. Дезинформационните кампании засилват поляризацията, делегитимират медийните институции и използват социалните разделения, за да отслабят демократичното сплотеност. Маркетингът на дезинформацията рискува да създаде глобална сива зона, където истината е по избор, а отчетността е неуловима. Тъй като инструментите на изкуствения интелект стават по-евтини и по-мощни, тези операции вероятно само ще нарастват по мащаб и сложност. Разпознаването на тази асиметрия и реагирането с устойчивост и регулиране е единственият начин да се предотврати превръщането на самата истина в стока.
