И Европейският съюз, и НАТО имат нужда от нашата отбранителна промишленост.
– Г-н Новаков, какви резултати очаквате от двете събития по ваша инициатива – посещението на представители от Комисията по сигурност и отбрана на Европейския парламент в наши заводи и участието на 9 български компании от отбранителната промишленост в Брюксел, заедно с такива от Източна Европа?
– Делегацията от евродепутати, която посети страната ни през юли по моя покана, както и събитието в Брюксел с представители на отбранителната и технологичната индустрия са проявления на ангажимента ми към българските компании. Целта е да се знае колкото се може повече за тях в Брюксел. Те са част от гръбнака на отбранителните способности по продължението на Източния фланг на НАТО и в Черноморския регион. И Европейският съюз, и Алиансът имат нужда от нашата отбранителна промишленост. Тя е незаобиколим фактор. Без гръбнака на отбранителната индустрия, отбраната и сигурността остават в учебниците.
– Какво предстои в близко време, след като ЕС представи в различни програми идеите си за развитие на отбранителните способности на страните от Съюза?
– Програмите и инструментите са налице, време е за добре координирано изпълнение. Съвсем наскоро Европейският парламент и Съветът се договориха по Европейската програма за отбранителната индустрия (EDIP). Програмата е очаквана от българските производители – една от причините, заради които 9 компании бяха по моя покана в Брюксел за срещи с двама комисари, експерти от ЕК и от Европейската агенция по отбрана. Голямата новина не е бюджетът на EDIP от 1.5 млрд. евро (от които 300 млн. в подкрепа на Украйна), а моделът, който създаваме за след 2028 г. – перманентна и нарастваща подкрепа за производствения капацитет, съвместните поръчки на отбранителна продукция и развиване на европейските компании. Целта е средствата да се вложат в европейски проекти от общ интерес и да се създаде механизъм за покупко-продажба на отбранителна продукция, включително и каталог на европейските продукти и услуги. Поне 780 млн. евро ще може да вложим в съвместни поръчки на отбранителна продукция с произход ЕС (65% от вложените компоненти да са с произход ЕС). Дружества, изпълняващи тези поръчки, трябва да са установени и да имат изпълнителни управленски структури на територията на ЕС. Държавите ще могат да използват поне 420 млн. евро от бюджета на програмата за придобиване на оборудване и компоненти от трети държави (САЩ, Южна Корея и др.). Важно е, че парите ще се управляват централизирано от ЕК – няма специфични за държавите бюджети. Страните-членки ще могат да подсилят бюджета чрез целеви приходи от SAFE и неизползвани средства от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Вероятно до края на годината България ще има очертани приоритети, а на по-късен етап – и работна програма. Основните възможности ще са по линия на технологичен трансфер и още по-силната интеграция на отбранителната ни индустрия в европейската.
– Какво е мястото на сектор отбрана в следващата седемгодишна финансова рамка на ЕС от 2027 г.? И как за него, след назначаването на комисар по отбраната, може да има предвидимо и редовно финансиране, както за други сектори?
– След януари 2028 г. най-вероятно EDIP и Европейският фонд за отбраната (който финансира иновации) ще се слеят в един инструмент в рамките на бюджета на ЕС. Именно за това в бъдещия фонд за конкурентоспособност ще има специално перо – за отбранителна индустрия и Космос, на стойност над 130 млрд. евро. Колкото по-голям е натискът върху ЕС, породен от външните събития, толкова по-важен ще става разговорът за превъоръжаването и изграждането на вътрешни системи за запазване на мира. Това е продуктивна среда най-накрая да създадем Европейски стълб на НАТО. В този смисъл, основната тема, която ме занимава в момента, е военният Шенген или казано по друг начин – военната мобилност. Именно за последното ЕК предлага над 17 млрд. евро в следващата многогодишна рамка, спешна работа по четири транспортни коридори, като набелязва 500 проблемни точки по транспортната мрежа. Друг вектор на финансиране в следващата рамка са инвестициите в технологии с двойно предназначение – изкуствен интелект, дронове, сателити и др., както и иновациите в тези продукти. Именно това ще се финансира чрез програмата, която е наследник на „Хоризонт Европа”. Предложен е бюджет от 175 млрд. евро – безпрецедентен обем на финансиране. Страната ни има рядка привилегия – българският еврокомисар ще е отговорен за управлението на огромният ресурс, което е признание, доверие и видимост.
– Как българските оръжейни фирми могат да се интегрират равностойно в европейския пазар на производство на отбранителни продукти?
– Страната ни е преди всичко производител. На първо място сме в ЕС по показателя приходи от отбранителна продукция като дял от икономиката – 1.40% от БВП. На шесто място сме в ЕС по пряка заетост в индустрията – 70 хиляди души. За 2023 г. изнесохме отбранителна продукция в размер на над 4 млрд. лева. През 2023 г. произведохме повече боеприпаси от всички държави в ЕС, взети заедно. Трябва да позволим на отбранителната ни индустрия да работи, да расте и да осигурява нужното. А за това най-ценната помощ е да не й пречим. Тук говорим за традиционните големи компании и високотехнологичните малки. Всички нови инициативи и инструменти на Съюза в подкрепа на отбранителната индустрия са налице – време е да черпим от този потенциал.
– Очаквате ли интерес и от други големи инвеститори към отбранителната ни индустрия след обявените инвестиционни намерения на концерна „Райнметал”? Вие настоявате, че сме силни с най-ценното – експертите в тази промишленост.
– Интерес има и ще продължава да има, когато разполагаме със сериозна индустриална база. Въпрос на време и целенасочена правителствена политика е следващият производител да стъпи на терен в страната. В този ред на мисли, приемането на еврото помага – помества ни в преференциална класация, дава ни повече видимост, предвидимост за инвеститорите и гарантирана защита по линия на банковия сектор. Единната валута намалява транзакционните разходи, свързани с това да оперираш производство на наша територия. Има начин и да култивираме конкретни конкурентни предимства. Например, с европейски средства да обучаваме и квалифицираме/преквалифицираме инженерни кадри, които ще са необходими за разрастващата се отбранителна промишленост. Решението за инвестиция е комплексно и един от показателите е наличието на квалифицирана работна ръка.
– Възможни ли са и други стимули и облекчения за европейските икономики за развитието на отбранителните способности на страните, има ли такива идеи в Комисията по отбрана на ЕП?
– Нека за изходна точка по тази тема да разбием един мит – инвестициите в отбрана не означават по-ниски пенсии, заплати и въобще социални разходи. Но и Европа никога повече не трябва да прави обратното – повече социални разходи да идват за сметка на по-малко отбранителни. Съюзът има много външни врагове, но и немалко вътрешни. Един такъв проблем е бюрокрацията – административната тежест, която ерозира инвестициите и бави изграждането на нови поточни линии и производствени мощности в ЕС за всичко – от снаряди до дронове. Трябва да променим начина, по който мислим за отбраната – тя, сама по себе си, не означава да отнемаш човешки животи, а да защитаваш такива на собствената си територия. Нека да сме пацифисти с добър отбранителен капацитет.
– Вие как оценявате шанса на 9-те български проекта по механизма SAFE, в какво българската отбранителна промишленост е най-силна? Къде сме в сравнението с други страни от Източна Европа?
– Мисля, че е въпрос на най-много месец, докато Европейската комисия излезе с оценка на проектите. Те адресират конкретни нужди в отбранителните ни способности и от тази гледна точка – те са необходими. Мисля, че правителството в оставка изпълни своята задача относно механизма SAFE – да изработи план и да го внесе в ЕК за оценка. Задължение на следващия редовен кабинет е да приведе инвестициите в действие.
*Андрей Новаков е член на Комисията по сигурност и отбрана на Европарламента
