Нека коледната трапеза да е богата, като самите нас, пожелава готвачът старшина Михаил Атипов от 110-и логистичен полк.
В армията има и такава професия – готвач. На нея се е посветил старшина Михаил Атипов от 110-и логистичен полк. И веднага в предпразничния ни разговор казва, че тази професия е страст, постоянство и отдаденост. Харесва му да готви и да импровизира. Защото готварството е професия, която дава
възможност за импровизация
докато сладкарството е… математика. Отговорност е да приготви храната до детайли. За него любовта към храната и желанието да се учат нови неща е основният двигател на готварството. Важни са и дисциплината, и организацията, защото работата е под стрес.
„През годините нашата професия е била пренебрегвана. Но през последните едно-две десетилетия тя доста се популяризира и стана малко по-престижна и по-оценявана. В армията има занятия, учения, лагери, изпълняват се различни задачи… Но на тях войската винаги трябва да е нахранена. На някои може да изглежда, че ни е лесно, че почти нищо не правим, но питат какво ще ядат сутринта, на обяд и на вечеря”, с усмивка споделя старшина Михаил Атипов.
И допълва, че готварството изисква да си креативен, да си иновативен, да се отнасяш с внимание към детайла, да си устойчив на стрес, защото отстрани всеки мисли, че е много лесно. Но нещо може да се обърка, получените продукти може да не са такива, каквито са заявени, и се изисква повече време. Работи се с хора и те трябва да са един сработен, сигурен екип, тъй като
колективната дейност
води до подготвения продукт. Много важни са хигиенните дейности, продължава разсъжденията си старшина Атипов и обобщава – най-вече, готвенето трябва да се върши с желание и любов, защото всяко едно ястие изисква щипка любов.
От казаното в разговора ни личи, че готвачът от 110-и полк, или както той авторитетно се представя – от Сухопътните войски, е отдаден на професията си. Как е направил избора си и откога е в армията? Завършил е Техникума по обществено хранене в Пловдив – в родния си град, през 1992 г. Бил е наборен войник година и половина – като танкист във формирования в Асеновград и Айтос. След уволнението си е практикувал професията си в редица заведения, включително и такива по морето. През 2001 г. постъпва като готвач в корпус „Тактическа авиация“ в Пловдив. Започва като младши сержант, тъй като е заслужил двете нашивки на пагоните си при наборната служба.
Още в началото разбрах, че готвенето в армията е съвсем друго. Беше трудно, но не и непостижимо. Учих се от опитните ми колеги от корпуса и съм им благодарен. Гледах и както се казва, крадях от занаята. Например, тогава разбрах, че има 100-литров казан, 28-литрова тава, колко храна може да се събере в един такъв съд. Стандартният черпак е 300-грамов, но имаше и 3-литров черпак, използван при занятията – вадиш 10 порции с един черпак, тъй като порцията е установена – от 300 грама. Всичко бе в големи количества и се изискваше време да ги науча, връща се назад в годините старшина Атипов.
От декември 2008 г. е готвач в 110-и логистичен полк. Участвал е в много занятия, учения и лагери. Дори наскоро се е върнал от полигон „Ново село“. Посочва и един пример,
хранили са 1800 души
на негова смяна на полигон „Корен“, с екип от 18 човека. Подчертава, че отговорността е много голяма и за него е чест да се справя добре със задълженията си, но трябва да има добър екип и хубави продукти. Защото храната в днешно време е една индустрия. Трудно се намират качествени продукти. Предпочита винаги домашното, отгледано на село, но и там не се знае с какво се наторява. Храната се манипулира, едно сирене или кашкавал не може да узрее за 10-20 дни, партидите са различни, всичко е много относително и трудно се намират качествени продукти.
Много е важно да се готви с настроение, обстановката да се разведрява с шеги, защото хората се отпускат и работата повече върви. Затова и старшината цитира една мисъл на Сократ, че
най-добрата подправка към храната е гладът
Защо казват, че бобът в казармата е по-вкусен? На този често задаван въпрос готвачът от 110-и полк отговаря, че в армията се готви за много хора и може би вкусът идва заради голямото количество и големия съд. А когато пък се готви на огън, всяко едно ястие, винаги е по-вкусно.
Става дума и за времето за варене на яйцата в армейските кухни. Според старшина Атипов, най-добре е водата да ври 10 минути, това е достатъчно и е безопасно. А яйцата, пържени или на омлет, са подходящи и за аламинутите.
И понеже сме вече в предпразнично настроение, старшина Атипов посочва каква, според него, трябва да е коледната трапеза. Аз лично бих заложил на българското. Какво е Коледата без традиционните салати – най-обикновени туршии, пълнени камби, кисели краставички, всички те носят аромата на зимата. Може да направим и свежи салати или по-тежки – на майонезена основа, има много варианти.
В центъра на Коледната трапеза винаги е основното ястие. То е
акцентът на всяка трапеза
Традиционно за Коледа, това е месото. Едно от най-предпочитаните е свинското месо, това е лично мое мнение. Някои вече готвят пуйки и пилета, но за мен, най-почитаното за празничната трапеза си остава свинското месо. Аз бих препоръчал, например, една хубава капама от различни видове месо, която е с много богат вкус, в нея да има и зеле, и ориз, и наденица, свинско и пилешко месо, телешко и какво ли не още може да импровизира човек. Но това е една класическа капама.
Не можем и без зелеви сърмички – класика на нашата коледна трапеза. И разбира се, да не забравим тиквата – може да е печена или в баница, но тя трябва да присъства на Коледната трапеза. Ако може, да се готви сезонно, през пролетта да е едно, през лятото – друго. Общо взето, това мога да кажа, приключва вижданията си за коледната трапеза старшина Атипов.
Дали готви и вкъщи? Обяснява, отново с усмивка, че в тази дейност се редуват със съпругата си. И признава, че вкъщи харесва това, което тя е сготвила. Сеща се, че нещо е пропуснал, като става дума за вкъщи. Разбира се, хубавото ястие изисква и хубаво питие – червено вино или ракия.
И накрая, какво е предпразничното му пожелание? Коледата е любим празник на малки, на големи, на цялото семейство, важни са събирането, топлината, уюта. Искам да пожелая на всички военнослужещи от цялата Българска армия да имат повече прекарано време с любимите си хора. Нека коледната трапеза да е богата като самите нас. Всеки от нас е богат със себе си, завършва старшина Михаил Атипов от 110-и логистичен полк от състава на Сухопътните войски.
