От малка военната професия ми е на душата, казва дамата под пагон, трето поколение морски офицер.
Благотворителността е нещо, което идва от сърцето. Това споделя капитан трети ранг Люба Кралева, докато подрежда
лакомства, украшения и сувенири
на един от щандовете на празничния базар, организиран от Сдружението на жените военнослужещи (СЖВ) в Централния военен клуб в столицата. Благородната традиционна инициатива преди дни събра средства за Фондация „Деца на Българската армия”. „Както има една стара приказка, че службата си е служба, а дружбата си е дружба, благотворителността по никакъв начин не пречи на дисциплината, на това един военнослужещ да си изпълнява задълженията, да гледа разсъдливо и трезво на обстановката, да прилага строгост, когато се налага, към подчинените си. Не пречи един човек да е с добро сърце и да е взискателен към подчинените си или да е професионалист и да изпипва детайлите до максимум”, изтъква капитан трети ранг Кралева.
На благотворителния базар тя участва с печива собствено производство на щанда на Военната академия „Г. Раковски”, защото е слушател във военната Алма матер – редовна форма на обучение. Започнала е тази година, а ще се дипломира през 2026-а. Преди да влезе в академията е служила в щаба на Флотилия бойни и спомагателни кораби във Военноморска база Бургас.
Въпреки че не е член на СЖВ,
се включва във всяка благородна кауза
на сдружението. „Благотворителността е много важна за всички представители на Българската армия. И ако можем да се сещаме не само по празниците за тези, които имат по-малко късмет от нас, би било добре”, категорична е капитан трети ранг Кралева. Тя напомня, че и Военноморските сили имат свои благотворителни инициативи, с които събират средства за децата на свои починали колеги от военния флот. Вземаме инициатива и в Бургас, като организираме наш базар, и средствата отиват към Варна, след което ги разпределят на нуждаещите се, разказва капитан трети ранг Кралева.
Казва, че за участието си в базара на СЖВ е отделила две вечери, в които е подготвила свои специалитети. „Който не умее да приготвя нищо, не означава, че не може да се включи. Винаги може да се купи нещо, да се направи безвъзмездно дарение, дори да няма нищо насреща”, споделя откровено. Аз лично съм горе-долу добър специалист в печивата и с тях представлявам академията в момента или която и да е структура, в която работя, допълва дамата в униформа, докато посетителите избират кулинарните ѝ произведения на щанда.
Признава, че сладкарството е само едно от увлеченията в свободното ѝ време: „Имам много хобита. Обичам и да шия играчки. Да плета играчки и разни други изделия. Занимавала съм се и с полимерни глини. Но особено много обичам да пека сладки неща за семейството си, за приятелите и колегите. Това винаги стопява ледовете в колектива. Много често, когато имаме учения, в първия ден нося нещо на колегите да се подкрепят, да може да е по-свободна средата, стресът да се намали чрез добро настроение”.
Има си и
майсторски тайни за печивата:
„Всяка рецепта, записана в тефтера, има някаква история. Едни от мъфините тук, на базара, съм направила с маково семе. Те са по рецепта от тефтерчето ми, записана в началото на моята служба, когато си разменяхме рецепти с колежките. Това е една от първите рецепти, които записах, различни от семейните. Другите мъфини са по авторска рецепта. Харесах една рецепта и я подобрих с каквото можах, по усет”.
Не е карала готварски курсове, но пък импровизацията и постигането на нов, оригинален вкус, е нейна стихия. „Сладкото и шоколадът са ми страстта. В нашето семейство се смята, че ако нещо не е шоколадово, не е десерт. Така че предпочитам сладките неща. Но и със солени се занимавам. Например рецептата ми за рогчета е от една позната, която цял живот е била професионален готвач по курортите. Така че, рецептата е проверена и там”, казва капитан трети ранг Кралева.
Въпреки постиженията ѝ в кулинарното изкуство, то за нея си остава само хоби. Истинската ѝ отдаденост е към военната професия: „Аз съм трето поколение морски офицер. Моят дядо и моят баща бяха морски офицери. От малка тази професия ми е в кръвта, присърце, на душа и това съм видяла вкъщи. Ако съм имала колебания в избора си, те са били преди да реша да кандидатствам във военната сфера. Другата част от семейството ми пък са юристи. Така че въпросът беше или-или. Но надделя военната професия”.
Като млад офицер една година служи във Варна, след което се премества в Бургас. „Имала съм късмета да попадна в изключително добри и коректни колективи – и във Варна, и в Бургас. Не съм срещала никога проблеми или различно отношение заради пола, да се изискват от мен повече усилия, отколкото от мъжете. На всички колеги се предоставят изключително равни условия”, заявява капитан трети ранг Кралева.
Има
пълната подкрепа и на семейството си:
„Съпругът ми е бивш капитан трети ранг, синът ни е на 9 години. В Бургас са в момента и се прибирам при всяка възможност при тях”.
А дали един ден синът ще е четвъртото поколение офицер във фамилията? „Нека да порасне и да видим какви са достойнствата му, тъй като всяко дете е добро в нещо. Още е малък, за да разберем в коя сфера е по-добър. Но го наблюдаваме със съпруга ми… изкъсо”, казва с усмивка дамата под пагон. И споделя своята рецепта за това какво трябва да има в предстоящите светли празници: „Любов, от друго няма нужда едно семейство за празника. Само любов”.
