Най-впечатляващо през декември бе руското поражение в Купянск.
Средата на декември е. По неписана традиция по това време се правят обобщения за изминаващата година и предвиждания за следващата. Аз предпочитам да се фокусирам върху настоящето, затова подготвих поредния месечен обзор на хода на войната в Украйна.
Войната през последните трийсетина дни не се отличаваше драстично от очерталите се през годината тенденции. Тя преди всичко си остана позиционна, с тотална доминация на дроновете практически във всеки неин аспект. На земята продължава да се воюва предимно с малки групи от по няколко човека, бронираниите машини се използват по единично или по двойки, същото се отнася до авиацията и хеликоптерите, а артилерията продължава да играе важна роля. Дроновете промениха напълно и логистиката, като те вече имат важен дял и в снабдителните операции.
Ясно очертана фронтова линия отсъства,
по-скоро на повечето места има това което се нарича „линия на съприкосновение“ (т.е. там където бойците от двете страни воюват едни с други) и „сива зона“ – безформена полоса от около десетина километра в двете посоки, известна също като „зона на поражение“, където дроновете тотално доминират. Това пък обуславя наличието на голям брой пролуки на фронта, през които отново и отново се промъкват атакуващи и контраатакуващи групи.
Господството на дроновете доведе и до поредната еволюция в изграждането на отбранителните линии, най-вече украинските. Идеята да се използват фортификации, за да бъде възпиран устрема на противника е стара почти колкото света (спомнете си Троя), но толкова динамична смяна на концепциите както в настоящата война отдавна не е наблюдавана. Последният вик на модата е да се избягват откритите траншеи и безкрайните линии от окопи, а да се залага на покрити опорни пунктове в комбинация с всевъзможни средства за забавяне на врага, най-вече противотанкови ровове, съчетани с бодлива тел и минни полета. Това, което няма да загуби своята значимост, са големите градове, с техните солидни здания, които могат да служат като укрития и са важни за логистиката от гледна точка на складиране на провизии, пунктове за евакуация и ремонтни бази. Именно това обяснява защо украинците не се стремят да защитават на всяка цена открити местности и неголеми села, но се сражават до последно за всеки град.
Главната отбранителна линия на Украйна от доста време насам се държи от десетина градове крепости, които на картите изглеждат като свързани помежду си в общ пояс. Така се образува своеобразна дъга, обърната на изток, която на север започва от Волчанск, а на юг завършва с Гуляйполе. Между тях се намират също така Купянск, Лиман, Северск, Часов Яр, Константиновка, Мирноград и Покровск. В последната година и половина всички най-много се говореше за Покровск, но шокиращата украинска победа в Купянск в момента го поставя на челно място в списъка.
Купянск, град с довоенно население от около 23 000 души, бе освободен почти без бой през септември 2022 г., по време на широкомащабна украинска контраофанзива и скоро след това фронтовата линия се стабилизира на изток от него. През следващите три години руснаците на свой ред започнаха да се приближават до Купянск, но пълзящото им настъпление достигна до северните покрайнини на града едва тази есен. То прерасна в ожесточени улични боеве, по време на които по-голямата част от Купянск попадна в т. нар. ничия земя, а двата противника се укрепиха съответно в горната и долната му части. За да се промъкнат в града, руснаците са пробили коридор с дължина 10 км и с широчина само 5 км, и през тази тясна гърловина минава цялото им снабдяване, това е и единственият възможен път за евакуация. Ясно е, че ако такъв коридор остане неразширен за по-продължително време, той неизбежно се превръща в капан за атакуващите, първо, защото се намира под огневия контрол на противника и второ, защото може да бъде прерязан чрез контраатака. Точно това и се случи в Купянск. След като през миналия месец украинците проведоха няколко контраатаки с ограничени сили, с които напипаха най-слабите места на руския коридор, през първата половина на декември те
нанесоха решителни удари от запад,
в резултат на които коридорът бе срязан, руснаците в Купянск обкръжени и разгромени и само около 200 от тях се изпокриха в различни сгради в южната част. Сега продължава прочистването им от украински патрули, подпомагани от дронове, и е твърде вероятно до края на годината руското въоръжено присъствие в града да бъде напълно ликвидирано.
От военна гледна точка руското поражение не е толкова голямо, че да ускори края на войната. То може да стабилизира фронтовата линия на този участък за непоределено време и да охлади мераците на агресорите за овладяване на Харковска област. Много по-важен е политическият и морално-психологическият му ефект. Внезапната загуба на Купянск е преди всичко тежък удар по режима на Путин, след като през миналия месец лично самодържецът, суфлиран от генералите си, заяви на всеослушание че градът е превзет от руските войски и даже покани чуждестранните журналисти да го посетят лично. Затова Зеленски, който е усвоил до съвършенство умението да жонглира с медийното внимание, веднага след като се увери в победния ход на операцията, посети Купянск и засне кратко обращение пред входната му табела. Това пък докара до истерия руските пропагандни медии, които в момента се чудят как да обяснят какво точно се е случило в града.
Поражението при Купянск за пореден път демонстрира колко бездарно е ръководена руската армия. Битката за пореден път потвърди и пълководческия талант на генерал Михайло Драпати, командващ украинските сили, провели блестящата операция. Популярността на Драпати далеч надхвърля поверения му участък и се разпростира из цялата армия и гражданското общество. Освен това, за разлика от главнокомандващия Сирски, той е изключително харесван от обикновенните бойци. С оглед на това че Сирски скоро ще навърши 60, няма да е никак чудно, ако именно Драпати след време заеме мястото му начело на украинските въоръжени сили.
На другите участъци също бе изключително напрегнато и станахме свидетели на редица обрати. Покровск, който отдавна е загубил чисто оперативното си значение и се е превърнал в символ на украинската несъкрушимост, продължава да се държи. Подобно на редица други места, украинците контролират единия му край, руснаците – другия, а в централната градска част се водят ожесточени боеве. Съдбата на другата половина от агломерацията, съседният град Мирноград, обаче изглежда предрешена. Той е
почти напълно обкръжен от руснаците
и до края на годината защитниците му ще бъдат принудени да го напуснат. Можем само да гадаем, кога точно ще стане това и колко висока цена под формата на загуби на хора и техника ще бъде заплатена от украинците.
Междувременно украинците бяха принудени да евакуират град Северск (довоенно население ок. 10 000 души) в най-източната част на донбаската дъга и заеха позиции на хълмовете на запад от него. Появиха се различни версии относно причините, принудили ги да се рещат на тази крачка. Една от тях е че Северск е толкова силно разрушен, че в него буквално не е имало какво да се отбранява. Друга пък гласи, че от доста време командването в Киев е пренебрегвало този участък и отбраняващата го бригада не е получавала попълнения. Затова и не е могла да удържи на мощния руски натиск. Загубата на Северск не се възприема като трагична в Украйна, още повече че войските на Киев засега успяха да стабилизират още един изключително критичен за тях участък – този край Гуляйполе в Запорожието. Именно там, както и при Лиман и Константиновка, се очаква да се водят най-интензивните сражения през 2026 г.
