Откриваме един автор извън Менделеевата таблица на предвижданите фаворити.
Наградата за нова българска проза „Хеликон“ бе присъдена на писателя Боян Йорданов за романа му „Под месечината, огромна като тиква“. Церемонията се състоя в столичната книжарница „Хеликон“, до площад „Гарибалди“.
Журито в председател, проф. Магдалена Костова-Панайотова и членове проф Евдокия Борисова, доц. Елка Димитрова, Емануил Видински, Бойко Ламбовски успя от над 70 заглавия да направи селекция на 12 от тях. Сред номинираните романи бяха Виолета Радкова („И леглото ни е зеленина“, изд. „Жанет 45“), Чавдар Ценов, („Убийство на бул. „Стамболийски“, изд. „Рива“, Пламен Антов („Нагоре по реката назад“, разкази, изд. „Жанет 45“), Костадин Костадинов „Последният войнишки император“, изд. „Хермес“), Красимир Димовски („Тезеят в своя лабиринт“, изд. „Хермес“), Полина Видас („Панспермия“, изд. „Жанет 45“, Николай Терзийски („Родиния, роман от разкази за свързване“, изд. „Жанет 45“), Антония Апостолова („Болката идва по-късно“, изд. „Жанет 45“), Георги Бърдаров („Адажио за Мария“, изд. Musa Genа) Йорданка Белева („Божията милост“, сборник с разкази, изд. „Жанет 45“) и Александър Димитров („Силуети в Япония“, сборник с разкази, изд. „Колибри“
Призът-орел, дело на художника Евгений Кузманов, беше връчен от миналогодишният му носител – писателят Георги Господинов. Според него конкурсът е с много добра селекция и оформя лицето на съвременната българска литература… „Много е хубаво, че има дух на общност, няма скандал, което е вече учудващо. Създава се общност. Никога българската литература не е била толкова отворена навън и не е имало такъв интерес към българската литература в чужбина. Това не трябва да го унищожаваме помежду си, а да се подкрепяме…. Най-хубавото е, когато изведнъж отнякъде дойде човек, който не сме разграфили в Менделеевата таблица на нашите очаквания. Идва, изненадва ни и отваря път за други подобни изненади.
„Благодаря на журито и да кажа, че за мен е огромна чест да печеля наградата сред такива автори и сред книги, които са може би много по-известни от моята или поне са по-нашумели“, каза отличеният Боян Йорданов. А в едно от интервютата си обяснява мотивите за нея:
„Македония е блян за българите… напоен с много българска кръв. Оттам тръгват най-драматичните събития в обозримата ни история. Да си припомним с какъв ентусиазъм започва Балканската война. Хора от оттатък океана, от Америка, гастарбайтери идват със скъпи билети, с параходи, студенти прекратяват обучението си само и само да се включат в тази война. С песен тръгват. И това е уникално от гледна точка на историята. Не знам как би могло да се повтори днес и за каква кауза…“
В една от рецензиите за романа Тодор Николов го характеризира така: „Новият роман на Боян Йорданов поема риска и заявява куража да разкаже за едни от най-противоречиво-драматичните времена в нашето съвсем близко (от)минало. Да разкаже за тях и модерно, и носталгично – на език, който естествено приобщава читателя към вкуса, аромата и историческата светло-сенчестост на ония жестоки времена от началото на миналия век: няколко регионални войни, Първата световна, македонските съсипии и братоубийства, когато „все има нещо за освобождаване“ и когато „нещо по-голямо от всичко, което очите могат да видят и измерят“ виси отгоре със страшна сила, фатално обрекла няколко поколения, и когато само и единствено с късмет и с Божия милост може случайно да доживееш дори до… трийсет години.“
