Поручик Списаревски: една история, която само животът може да напише.
Този филм трябва да бъде видян. На документалната лента „Войната на Спаич” просто ѝ дойде времето, след като преди години Адела Пеева посегна към историята на поручик Димитър Списаревски („В търсене на Списаревски”). Която е обаче толкова невероятна, че само животът може да я измисли. Днес филмът за националния герой, какъвто е въздушният ас, защитил небето над София от вражеските бомбардировки с цената на живота си, има освен необикновен и талантлив режисьор като Олег Ковачев, и своя достоен разказвач. Това е военният летец-изтребител полковник проф. д.н. Димитър Недялков, преподавател, документалист и автор на много научни трудове. Историята на Спаича ги среща, защото те имат мисия.
Поручик Димитър Списаревски, тогава на 27 г., посмъртно произведен капитан, а после и полковник, е събирателен образ на цяло поколение български авиатори, всеки от които би се подписал под думите му „Аз съм се венчал за България”. И когато съдбата среща на 20 декември 1943 г. тези млади мъже с най-голямото им изпитание, те имат само минути да решат – да спасят българската земя под крилете на самолетите, ако ще и с цената на живота си. Млади и силни са, добре обучени, но с опита от един-два бойни полета. А срещу тях небето почернява от стотици тежки американски бомбардировачи и охраняващите ги изтребители, които започват да стелят пелени от бомби над София. В този ден са унищожени 20% от стария център на столицата, загиват и са ранени хиляди. В този ден и в този бой името на Списаревски завинаги прогаря историята на България и на нейните безстрашни авиатори. Тогава летецът загива геройски във въздушен таран. Забива самолета си в корема на самолет с 38 метров размах на крилете и тонове бомби под тях. Списаревски извършва маневра и нанася удара си на водещия формацията тежък американски бомбардировач. Който се взривява два пъти и се разпада във въздуха на три големи части. Към този миг и този удар Списаревски е вървял цял живот.
След премиерата си, отново в кино „Влайкова”, което скоро има стогодишен юбилей, филмът, който тепърва ще обикаля залите на България, може да бъде видян на 27 декември. Това е филм за морала, казва полк. Недялков. Но той разказва и показва с невероятни ефекти обречената битка на смелия български пилот. „Българските летци се биеха яростно” – това ще запишат с респект по-късно оцелелите американски пилоти. Показано е и мащабното погребение, което опечалена София устройва на загиналите в този ден офицери.
Филмът разказва събитие по събитие биографията на Списаревски, но и тревожното време между двете световни войни и у нас, и в Европа, и в света – чрез много архиви и наситени разкази на известни историци. Ритъмът му е бесният ритъм на онези години, предаден с майсторския монтаж на Мартин Захариев-Майса, а Чавдар Аварийски-Чарли прави специалните ефекти за авиационните битки. Оператор е Мартин Димитров. За филма е пресъздаден моделът на самолета на въздушния ас, а в лицето на героя е младият актьор от Театър „Българска армия” Ясен Атанасов. Филмът те стяга за гърлото от първите кадри. Може би и защото е създаден от хора с мисия. И никак не е закъснял, защото днес времето е същото и днешните връстници на Спаича ще го разберат. А е време и да се построи паметник на героя насред защитената от него София.
Националната галерия в залите на „Квадрат 500” представя до 30 януари догодина изложба на една от знаковите фигури в историята на българското изкуство – Захари Зограф. Това е първата имерсивна изложба в Националната галерия с произведения от музейната ѝ колекция, базирана върху новите технологии. Експозицията популяризира изкуството на българското Възраждане – време на икономически, социален и културен подем, свързано с борбата за църковна и национална независимост. Това е средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска”, съчинение, изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване. Захари Зограф (1810–1853) от Самоков е централна фигура в прехода между църковната и светската живопис по пътя на европеизацията на българското изкуство. Активно участва в борбата за църковна и национална независимост, подпомага издаването на книги и инициативи за създаване на български училища. Неговата „лебедова песен” са стенописите в манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени през 1851–1852.
В Националния дворец на културата тече 39-ото издание на Новогодишния музикален фестивал, основан през 1987 г. от диригента Емил Чакъров по подобие на концерта на Виенската филхармония. Гост-солист на Празничния новогодишен концерт (1 януари) е световната прима Красимира Стоянова. Фестивалният симфоничен оркестър е под палката на маестро Емил Табаков. На 28 декември Националният музикален театър организира Новогодишен оперетен бал. Фестивалът завършва на 8 януари 2026 г. с бродуейската легенда „Евита” от афиша на Опера-Пловдив с Керана и Стефан Вълдобрев.
„Роби Уилямс беше тук” или да разкажеш прехода
С много музикални евъргрийни и абсурдни ситуации пиесата на Ирина Гигова „Роби Уилямс беше тук” на пръв поглед е спектакъл за търсене на житейския късмет в бурните години на прехода: стягаш си багажа и заминаваш в Европа, тук съсипахме държавата.
Това разказва един български емигрант, минал през Европа като обслужващ персонал и попадал случайно на музикален конкурс в Сан Реджо в Италия. Гласът му покорява публика и жури, той се размечтава: сега всички ще викат удивени „Булгаро!”, а няма да ги мислят за крадци и сутеньори. Но чудото е „за три дни” и реалността го приземява. Защото мафията дебне отвсякъде… Подкрепя го приятелството и съчувствието на „колегата” в италианския хотел, където двамата си изкарват хляба. На пръв поглед темата е за човечността и късмета, за мечтите и приятелството. Но пиесата на журналистката Ирина Гигова е и един от най-добрите разкази за българския преход, и тъжната истина за цената, която редовият българин плаща за него дотук. Актьорите Борислав Захариев (Булгаро) и Сотир Мелев (Рикардо Роси) заедно със студентите от театралния клас на Калин Сърменов – Белослава Ангелова и Михаела Михайлова, пеят професионално с подкрепата на вокалния педагог Гьорги Георгиев-Антика. Режисьор е Димитър Горанов, а следващите дати са днес, 19.12, на 9 и 29.01 и 19.02 догодина. Спектакълът е от 20 часа.
