За какво трябва да бъде използвана американската мощ – Тръмп има свое мнение по въпроса.
Човекът, който внесе най-много динамика и объркване в международната политика през изминаващата година, е Доналд Тръмп. На 20 януари той стана президент на САЩ за втори път и веднага даде знак, че започва радикална промяна във външнополитическа линия на страната. Добре познатият лозунг „Америка на първо място!“ означава, че Вашингтон повече няма да изразходва ресурси, за да насърчава демокрацията по света, да наказва диктаторите, да облекчава хуманитарни кризи. В края на годината бе публикувана и новата Стратегия за национална сигурност на САЩ, която утвърждава актуалните принципи на американската външна политика. В нея в прав текст се казва, че тя „не е базирана на традиционна политическа идеология“. Ценностите вече не са в основата на международните съюзи на САЩ, чиито основен приоритет става Западното полукълбо – така, както е било според обявената през 1823 г. доктрина на президента Монро.
Доналд Тръмп се опира на огромната геополитическа, икономическа и военна мощ на САЩ, като смята, че
тя трябва да носи приходи, а не разходи
на страната. Той се стреми препозиционира ръководената от него държава в международния икономически ред. САЩ имат голям дефицит в търговията със стоки с почти всички държави по света (вносът е по-голям от износа). Това до голяма степен се компенсира от вливането на чуждестранни капитали на американската фондовата борса и от продажбата на дългови книжа на правителството във Вашингтон на чужди икономически и държавни субекти. Тръмп започна поетапно налагане на високи мита за достъп до американския пазар, надявайки се така да стопи търговския дефицит и да насърчи местното производство. При това тарифите за отделните държави съвсем не са еднакви и не са постоянни. За традиционния съюзник Великобритания те са 10%, за Европейския съюз – 15%, а за Индия – 50 процента. Като цяло светът вървеше от относително свободна международна търговия към протекционизъм.
Най-голямата драма в света и през тази година остава войната на Русия срещу Украйна. Тръмп даде категорична заявка да я прекрати и да се окичи с лаврите на миротворец. Това обаче засега не му се удава, въпреки многобройните дипломатически совалки на американските пратеници между Москва и Киев. Причините за липсата на примирие са обективни – Русия настоява за капитулацията на Украйна, а украинците от своя страна не смятат да се предават. За да може да се позиционира като посредник, Тръмп се отказа от военната и финансова подкрепа за Украйна, сега американското оръжие стига до Киев само след като бъде платено от европейските съюзници на украинците. Същевременно Вашингтон оказва натиск и върху двете воюващи страни да направят отстъпки и да се съгласят на мир. През есента Русия бе ударена с нови американски санкции срещу двете най-големи нефтени компании в страната – „Роснефт“ и „Лукойл“. Зеленски пък е притискан от настояването на американците да проведе избори и от заплахата да бъде спряна разузнавателната информация от САЩ за Киев.
На фона на разговорите за мир
войната между Русия и Украйна си продължава
с пълна сила. През цялата година руснаците са в настъпление, но то не им носи стратегически пробив, в ръцете на агресора паднаха само няколко малки украински градчета, обезлюдени от ужаса на войната. Фокусът на вниманието и за руската, и за украинската армия е укрепеният район в северозападната част на Донецка област със сравнително големите градове Краматорск и Славянск. Русия нагло настоява той да й бъде предаден без бой, което е главният препъни камък в преговорите за примирие. На съвещанията с президента Путин руското предимство на бойното поле е представяно от генералите като огромно и непреодолимо и това дава основания на кремълския диктатор да не бърза със спиране на бойните действия. А и войната все още не е непосилно бреме за руската икономика, въпреки че тя страда от санкциите и милитаризацията.
Новата позиция на САЩ спрямо руско-украинската война постави тежки дилеми пред Европа. Сега страните от ЕС трябва да поемат почти цялото бреме на финансовата поддръжка за Украйна. Затова един от главните международните сюжети през тази година бе съдбата на замразените руски активи, 209 млрд. евро от тях са в страни от ЕС, най-вече в Белгия. Идеята на Германия и други влиятелни държави от Съюза бе тези пари да бъдат дадени като помощ на Украйна, но засега няма общо съгласие за това, белгийските власти се опасяват, че след поредица от съдебни процеси може да стане така, че малка Белгия да изплаща на Русия замразените в Брюксел 180 млрд. евро.
За Европейския съюз 2025-а бе годината на
преосмисляне на сигурността и отбраната
на Стария континент. Поставени между настойчивите искания на Тръмп за по-големи европейски отбранителни разходи и агресивността на Путин, държавите от ЕС лансираха план, който може да насочи към военната област допълнителни до 800 милиарда евро за идващите 4 години. 150 млрд. от тях ще бъдат осигурени чрез заем, изтеглен на международните финансови пазари от Европейската комисия. Това е т.нар. Механизъм SAFE. Държавите членки на ЕС вече направиха своите заявки за разпределението на тези 150 млрд. евро, през 2026 г. парите вече ще бъдат налични. Важно решение за дългосрочната динамика на отбранителните разходи бе взето на срещата на върха на страните от НАТО през юни в Хага. До 2035 г. военните бюджети на държавите от Алианса трябва да достигнат 3,5% от БВП, плюс още 1,5% от БВП за разходи, свързани с логистика, комуникации и кибер сигурност.
И през тази година Близкият изток си остана една от най-горещите точки в света. Окуражен от твърдата подкрепа на новата администрация във Вашингтон, израелският премиер Бенямин Нетаняху се реши на нападение срещу Иран. 12-дневната война през юни бе ярка демонстрация на израелското военно превъзходство във въздушното пространство на Иран. Чрез прецизни ракетни удари бяха убити няколко висши ирански генерали, цивилните жертви бяха малко. Във войната се намесиха и САЩ, техните самолети В-2 пуснаха многотонни бомби над иранското ядрено съоръжение във Фордо. Не е сигурно доколко непоправими са щетите за ядрената програма на Техеран, но в крайна сметка 12-дневната война показа, че Израел е успял да разкъса обръча от ирански проксита около себе си („Хизбула“, „Хамас“, йеменските хути) и на практика Иран не може да отговори адекватно на нападението срещу своята собствена територия. През октомври се случи дългоочаквания пробив в опитите за спиране на огъня между Израел и терористичната палестинска групировка „Хамас“. С американско посредничество бе подписано примирие, но засега е извървяна само първата стъпка от него – освобождаването на израелските заложници, държани от „Хамас“, както и на палестинци от израелските затвори.
Оттеглянето на САЩ от редица международни организации и вече поети ангажименти влияе върху някои
глобални проблеми
на планетата. Редовната световна среща на върха по въпросите на климата се проведе през ноември в Бразилия, но не постигна особен резултат. Новата американска администрация направи завой на 180 градуса по отношение на климатичните политики, в резултат на което въглищата, нефтът и природният газ отново са на мода, поне в САЩ. Европа също преосмисля своята позиция спрямо изкопаемите горива, през този месец дойде официалният отказ на ЕС от целта след 2035 г. повече да не бъдат регистрирани нови бензинови и дизелови автомобили.
В заключение – през 2025 г. международният ред навлезе във фаза на турбулентност, стимулирана от досегашната доминираща световна сила.
