Днес над 347 хиляди българи празнуват Ивановден – един от най-обичаните и масово отбелязвани именни дни, който съчетава религиозни и народни традиции.
На 7 януари имен ден празнуват хората с имената Иван, Ива, Ивана, Ваня, Йонко, Йоана, Калоян, Жан, Жана, Яне, Ивайло, Ивайла, Иво и техните производни. Сред тях днес над 222 хиляди са мъже, а близо 125 хиляди – жени.
Ивановден е свързан с почитта към Свети Йоан Кръстител – последния старозаветен пророк и кръстител на Иисус Христос. Народните обичаи включват символично „къпане“ на младоженци с водици – вода, осветена на Богоявление. Осветената вода носи здраве, сила и мъжественост, а традицията исторически се е свързвала с подготовката на мъжете за защита на семейството и родината. В този смисъл празникът е бил и символ на силата и духа на българската армия, а мъжете са се възприемали като пазители на обществото и традициите.
Ивановден е и празник на кумството и побратимството. Кумовете или деверът „къпят“ младоженците, които са сключили брак през изминалата година, а младото семейство ги посреща с вино, кравай и месо – знак за уважение и благополучие.
С празника завършват т.нар. „мръсни дни“ и според народните вярвания започва период на здраве, берекет и щастлив живот. Ивановден продължава да обединява българи от всички поколения и остава празник, който съчетава вярата, традициите и символиката на мъжествеността, силата и защитата на родината.
Така Ивановден не е просто имен ден, а ден, който припомня силата на традициите и ролята на мъжа като пазител на семейството и България.
