Съдбата ни отне една от най-големите спортни личности на България за всички времена. На третия ден от новата 2026 година малко очаквано ни напусна Димитър Пенев. Стратегът, който бе архитект на паметния успех с четвъртото място на световното първенство в САЩ през 1994 година. Треньор №1 на България за миналото столетие.
От тези страници сме разказвали хиляди истории за Пената. Публикували сме десетки интервюта и негови мнения. А истината е, че ще трябва да бъдат написани десетки дебели книги, за да се обхване животът и битието на този преди всичко добър човек.
И затова хиляди се стекоха в мразовитата утрин на 5 януари за да се простят с Пенев. Хиляди, които изповядват различни футболни религии. Червени, сини, жълти, зелени… Всички!
Димитър Пенев бе наистина обединител на българската нация.
Стратегът си отиде с армейски почести. Той бе и си остана завинаги част от Българската армия.
В последният му път го изпратиха голяма част от славния футболен тим от 1994 година начело с Христо Стоичков. Тук дойдоха и представители на следващото поколение, което бе водено от Димитър Бербатов. С цветя в ръце бяха двама от президентите на България – Петър Стоянов и Георги Първанов, а Румен Радев специално изрази съболезнованията си на близките.
Когато говорим за Пената обаче винаги трябва да се усмихваме. Затова призова и Данчо Лечков. А истории с него много. Колегата Борислав Константинов, бил част и от екипа на вестник „Българска армия“, пък си спомни за гениално изказване на Димитър Пенев. На пресконференцията след историческата победа над Аржентина с 2:0 в САЩ питат Пената дали тактиката на противника е била объркана заради наказанието на Диего Марадона (бяха го хванали с допинг). Той погледнал преводача и навъсено казал: „Не, напротив. Отсъствието на Марадона обърка моята тактика. Аз какво съм виновен, че Блатер го е наказал!“ Малцина тогава в залата са разбрали иронията… И други после трудно го разбираха. Но тези, които е трябвало са се вслушвали в думите му, за което са признателни винаги:
Христо Стоичков: „Димитър Пенев беше винаги усмихнат и винаги загрижен за нас. Имах щастието да работя много години с него. Научи ме на много неща. До последния ден той беше усмихнат и помагаше на всеки. Само може да си спомняме за него с най-хубавото. Това е животът. Той направи много футболисти. Искаше да бъдем с неговия характер и да взимаме най-доброто от него. Винаги трябва да обичаш и помагаш, когато си треньор. Това беше най-голямото му качество. Да помага, да бъде рамо до рамо и да казва това, което мисли. Той още преди мача знаеше какво ще се случи. Никога не ни остави. Винаги се е трудил за нас“.
Димитър Бербатов: „Поклон пред всичко, което направи! Тъжен ден, сърцата ни плачат. Не мисля, че имаше човек, който да каже лошо за него. Той остана винаги верен на себе си. Той беше баща на всеки един от нас. Трябва да се отнасяме добре към всички. Опитваме се на моменти да се усмихваме, защото това той щеше да го иска. Трябва да показваме нужното уважение на хората, които са го заслужили”.
Мартин Петров: „Спомените са доста. Той ми даде път и всичко в моята кариера тръгна от него. Българският спорт загуби един добър човек. Винаги усмихнат. Не знам дали този човек бе мразен от някого. Нека винаги си представяме усмивката му. Той е велик. Аз съм с двете ръце, за да се кръсти новият стадион на ЦСКА на неговото име. Според мен това е съвсем нормално решение”.
Йордан Лечков: „Само с добри спомени съм. Изключително добър човек. Наистина в професионален план е дал толкова много път на доста хора, които покориха световните и европейски терени. Изключително добър човек”.
Христо Янев: „Последният път, в който си говорихме двамата с него, беше преди мача с Левски. Аз го попитах какво смята за правилно да направим в този мач, а той ми каза да направя това, което чувствам със сърцето си, защото правя нещо, което обичам. След това го попитах дали иска да му направим кафе, а той отговори, че може, само ако го изпия с него. Без значение колко далеч иска да стигне всеки от нас, трябва да бъдем добри като хора, да бъдем смирени и да не позволяваме в моменти, в които постигаме резултати или сме на дъното, да забравяме най-важното – да бъдем хора. Той винаги беше позитивен и смирен. Никога не изтъкваше това, което е постигнал, колкото и голямо да е било. Винаги гледаше да направи обстановката около нас спокойна. Димитър Пенев не само е велик треньор, но е и пример за човечност и скромност”.
Пламен Марков: „Безспорно е, че Димитър Пенев е емблема за българския клубен и национален футбол. Най-успешният български треньор за всички времена. Много са малко случаите в световен мащаб, не само в България, когато личност се е реализирала и като състезател, и като треньор. Димитър Пенев е тази голяма личност в България, която е постигнала най-големите успехи. Аз бих казал няколко думи за човека Димитър Пенев. Той беше звезда, когато ние с Цецо Йончев бяхме привлечени преди точно 50 години в ЦСКА. Със своя опит, човещина, със своята толерантност ни помагаше да се интегрираме най-бързо към отбора, защото е много трудно едни такива млади състезатели да се наложат в колос, какъвто беше ЦСКА”.
