Предизвикателство и лична проверка ще е първата крачка в професията.
Те са само трима от курсантите – бъдещи военни лекари, които се подготвят по тристранната програма за обучение на военни лекари и медицински сестри между Военномедицинската академия, Военноморското училище и Медицинския университет във Варна. Тази година беше приет девети випуск от млади хора, провокирани от възможността да получат и военна, и медицинска професия. За възможностите, които са предизвикали този избор, за трудните моменти, за мечтите в тази всъщност много мъжка професия разговаряме с курсанта от първи курс Ивайло Монов и с две мъжки момичета от трети курс от специализация „Медицинско осигуряване на Въоръжените сили“: старшина първа степен Гергана Георгиева и старшина първа степен Десислава Митова. Денят на срещата ни е тържествен – първи декември, празникът на Военномедицинската академия.
Възхищавам се на все по-големите възможности на хирургията
Курсант Ивайло Монов, първи курс
Със сигурност обучението ни едновременно в Медицинския университет и във Военноморското училище не е лесна работа. Но аз винаги съм искал нещо повече, затова направих този, в известен смисъл, необикновен избор. За мен медицината е достатъчно необятна, но търсех и по-голямо предизвикателство, каквото е да съединиш в едно две професии. Във фамилията ни няма нито медици, нито военни. Засега, разбира се, е прекалено рано да определя на каква точно медицина бих се посветил, но със сигурност ми е интересна работата в екстремни ситуации, под напрежение. Знам, че за такъв момент трябва да си много подготвен и да не се поддаваш на емоции.
Вече усетихме натоварването от паралелното ни обучение в две професии, но с темпото се свиква. Смятам, че това натоварване е в наш плюс, просто го правиш постепенно с всеки отминал ден. Рязка е само първата промяна – от стария свободен режим към режима във Военноморското училище още през лятото в новобранския период, а после и към този в университета.
Като човек, който много си харесва военната част на бъдещата професия, много бих искал да работя в поделение колкото е възможно като време. Не завинаги, но бих искал да видя реалните функции на военния лекар първо в поделението и след това – в болницата. Със сигурност още от първи курс имам интерес и към работата в мисия, ако някой ден се случи. Това развива възможностите на всеки военен лекар. Имам голямо желание да развивам военната част в професията си и знам, че затова е нужно трудолюбие и организация на времето. Аз тепърва се уча, независимо че предизвикателствата в обучението ни се увеличават. А преподавателите във Варненския университет се съобразяват с двойните ни задължения. Що се отнася за бъдещата специализация, още е рано да мечтая за определена специализация, но се възхищавам на все по-големите възможности на хирургията.
Работата в поделение ще е като една втора школа
Старшина първа степен Гергана Георгиева
В трети курс вече знаеш кое е трудното и си премерил с него реалните си възможности, както и как се издържа на темпото да усвояваш две специалности. Не можехме да предположим как реално ще се развият събитията за нас в първите години. Но общата насока е добра за всичките ни колеги. Защото е трудно, но с воля, дух и подкрепа на близките ни всичко е възможно. С времето подкрепата и на колегите в екипа ни се оказва особено важна.
И за нас, и за тези, които идват след нас в началото е трудно да приемат дори раздялата със семейството си. Трудно е ранното ставане, но дори и с това се свиква, не е никакъв проблем този ритъм за едни млади и здрави хора. Трудно се съчетава и обучението в медицинския университет с това във Военноморското училище. Но с времето и това се постига, изгражда се рутина. Сега си мисля, че дори всичко това да го знаех още в началото, при избора на професията на военен лекар, пак това щеше да е изборът ми. С хората, с които сме най-близки като колеги, сме си и най-голямата опора във всекидневието. И това, което постигаме, е възможно и благодарение на взаимната поддръжка. Ако мога отсега да погледна напред, мечтая за успешна кариера. Не се притеснявам от службата си в поделение, защото това ще е важен момент в израстването ни. Това време ще е като една втора школа.
Всяко наше усилие е отплатено
Старшина първа степен Десислава Митова
Всяко наше усилие е отплатено. И колкото повече се стремим да се обучаваме, толкова се приближаваме до голямата ни цел: да станем един ден добри военни лекари, но и да бъдем добри хора в тази професия, както ни учат преподавателите. Не бързам да се спирам отсега на определена специализация, изборът ми ще стане с опита, с наученото и практиката при стажовете в клиниките на Военномедицинската академия. Моята най-голяма мечта още от десети клас беше да стана добър акушер-гинеколог. И разчитам на стажа в клиниката на ВМА, където имат вече година опит и в роботизираната хирургия. Следя този път на лекарите там, а ние вървим по техния път. Аз ще си призная, че отделянето от дома се оказа трудно и за мен. Но след няколко месеца всички осъзнахме колко самостоятелни сме станали. И бяхме много горди от това, че успявахме да преминем и през сериозните физически натоварвания. И всичко постепенно се нареди, защото усещахме, че заедно успяваме.
Да, средата е много важна, научихме се да ценим изградените отношения. За мен един от много важните моменти във военната служба беше новобранският период. Тогава общите ни усилия ни направиха много сплотени, те създават и екипа ни. Всичко това постепенно укрепва и характерите ни.
Мечтите ми в бъдещата професия не са кой знае какви големи и ги смятам за постижими. Не ме плаши и работата във военно формирование, защото имаме закалка от обучението във Военноморското училище и от сработването с личния състав там. Очакваме това време като предизвикателство и лична професионална проверка.
