В ранните часове на 3-ти януари т.г. видяхме първите кадри от въздушни удари и американски хеликоптери над венецуелската столица Каракас. Изглеждаше, че това е началото на една дълга операция, подобна на тази в Либия. Вместо това един час по-късно стана ясно, че всичко е приключило и по непотвърдена информация американците са отвлекли венецуелския президент Мадуро. По-късно видяхме и първите истински снимки на задържания президент (наред с тях имаше и много изображения, генерирани с изкуствен интелект).
Тази операция имаше политическа цел, но същевременно бе демонстрация, показваща, че огромните суми, които САЩ харчат за своята армия, не отиват на вятъра. За по-малко от 3 часа специалните сили на САЩ нахлуха във Венецуела и под носа на венецуелската армия, ВВС и полиция отвлякоха президента им от най-укрепената база в дървата, при това без никакви загуби освен двама леко ранени.
Кои участваха в операцията?
Към този момент знаем, че операцията е била водена от два от най-елитните отряди на американците – Делта форс и 160-ти авиационен полк за специални операции. В тяхна подкрепа са участвали ЦРУ, ФБР, кибер командването, 75т-и батальон рейджъри, морската пехота и армада от около 150 самолета от всякакъв тип.
Изборът Първото оперативно подразделение на специалните сили (познатите ни „Делта Форс“) да бъдат върха на копието е естествен и логичен. Американското кино ни е натяквало през годините, че морските тюлени са най-елитният отряд на САЩ, но те имат доста тесен кръг от задачи – основно щурмове и операции със заложници. Друга тема е, че през последните десетилетия тюлените имат репутация, че са си повярвали твърде много в холивудския си имидж. Често срещана шега е, че всеки тюлен след пенсиониране пише книга и опитва да продаде сценарий за филм в Холивуд. „Делта форс“ от друга страна продължават да имат репутация на отряд, които държи на скромност.
„Делта форс“ имат доста широк спектър от дейности освен щурмуване – асиметрични тактики, наземно координиране със самолети, работа с чуждестранни сили и др. Това ги прави идеален избор за такава операция.
Зелените барети са летели на хеликоптерите на 160-ти авиационен полк за специални операции (160th SOAR), известен като „Нощни преследвачи“. Те са елитното въздушно подразделение на американските специални сили и се смятат за най-добрите пилоти на хеликоптери в света. Специализират в нощни полети на ниска височина, прецизно инфилтриране на вражески позиции и близки удари по наземни цели.
Какво се случи в навечерието на 3 януари?
Операцията по залавянето на Мадуро реално е започнала месеци по рано – ЦРУ са наблюдавали движението на венецуелския президент между различни локации. По този начин в навечерието на операцията американците са знаели, че той най-вероятно ще нощува във военният комплекс Форт Тиуна, където се намират Министерството на отбраната и Генералният щаб на Венецуела. Първият ход на САЩ е бил кибер атака около 2 сутринта местно време, която е оставила столицата Каракас без електрозахранване и сериозно е нарушила комуникациите. Малко след това ВВС на САЩ започват бомбардировки на множество военни цели. Под ударите попадат военни летища, бази, радари и ПВО системи в цялата страна. Освен муниции американските ВВС са използвали и множество радиоелектронни средства за заглушаване, за да всеят по-голям хаос. Целите на тази широка офанзива са били на първо място да бъде парализирана венецуелската отбрана и да се създаде заблуда за истинските намерения на американците. След това авиацията е трябвало да прикрива хеликоптерите, докато се изтеглят обратно към американския флот. Измежду ударените цели за пореден път има и множество нови руски ПВО системи, които както в Украйна и Иран, така и тук не са сработили.
По време на бомбардировките хеликоптерите на 160-ти полк заедно с операторите от „Делта Форс“ са излетели към Каракас. Ескадрилата се е състояла от транспортни и щурмови хеликоптери. Транспортните C-47 Чинук и UH-60 Блек Хоук са превозвали операторите от „Делта форс“. Към тях е имало и щурмови „Апачи“ (оборудвани с ракети и 30-мм оръдия), както и MH-60L DAP (специална версия на „Блекхоук“, оборудван с ракети и оръдия).
Над Каракас транспортните хеликоптери са поели към базата, където се намира резиденцията на Мадуро, докато щурмовите хеликоптери са охранявали, атакувайки венецуелските сили за сигурност, които са оказвали съпротива. По това време няколко хеликоптера са били ударени от леко оръжие, но без сериозни щети и са продължили задачите си.
Транспортните хеликоптери успешно са се приземили до резиденцията на президента като операторите от „Делта форс“ бързо са преминали през кубинската му охрана и по думите на Тръмп са заловили Мадуро пред вратата на укрепената стая, в която е планирал да се скрие. Той и съпругата му са били завързани и качени на хеликоптерите, които са излетели обратно. Цялото действие е отнело 10-15 минути, след което хеликоптерите под прикритие на въздушната армада са прелетели обратно до десантния кораб „Иво Джима“.
А какво друго можеше да се случи?
Въпреки приготовленията и огромното превъзходство, рискът при тази операция е бил огромен. Последният път когато американците се опитаха да грабнат някого с хеликоптери от центъра на вражески град беше в Могадишу (Сомалия) през 1993 г. Тогава два „Блекхоук‘ бяха свалени с РПГ-та и принудиха 160 оператори от рейнджиръте и „Делта форс“ да се бият 2 дни срещу 4-5 хиляди бунтовници, дадени бяха много жертви.
„Делта Форс“ са си взели урок от провала в Сомалия – този път приложиха колосална въздушна сила с цел да гарантират пълно превъзходство, което да откаже венецуелците от съпротива и точно това се случи. Но ако един от тези два ударени хеликоптера имаше лошия късмет да бъде свален или принуден да кацне в Каракас, може би щяхме да сме свидетели на голям провал и потенциално огромна битка в столицата. Американските военни щяха да бъдат обградени или взети в плен и САЩ щяха да имат две опции. Едната е унизително да преговарят за освобождаването на своите войници или по-вероятно, съдейки по темперамента на Тръмп, да изпратят още по-голям контингент от морска пехота, ВВС и специални сили в Каракас, които да се опитат да приберат екипажите и войниците. Това по всяка вероятност щеше да бъде битка в столицата с бомбардировки, улични боеве и много жертви.
Sine Pari
Въпреки рисковете, операцията мина без проблем и Американците направиха нещо, което мнозина смятаха за невъзможно без пълномащабна война. Венецуела, макар икономически срината има добре въоръжен режим, който се ползва с активна подкрепа от държави като Китай, Иран и Русия. Тази подкрепа не направи нищо – руските радари и ПВО системи бяха взривени без да направят един изстрел, а американските прелетяха с 8 хеликоптера и отвлякоха Мадуро под носа на венецуелската армия в най-укрепената база в столицата им.
Както споменах това беше страшно рискова операция и истината е, че да си добре подготвен не е достатъчно трябваше и късмет. Въпреки това всичко мина по конец и Мадуро сега е в килия в Ню Йорк – нещо което не очаквахме да се случи скоро и без хиляди жертви.
