Армията дава възможност да изградиш твърдост и устойчивост срещу несгодите в живота, казва редник Валентино Бойчев
Първоначално започнах в компютърните зали, после компютрите станаха по-достъпни и родителите ми купиха компютър, спомня си редник Валентино Бойчев за началото на своето IT любопитство. – Бях между 8 и 10 годишен. Нямаше голям избор на видеоигри, но уменията, които придобиваш с джойстика са рефлекси, редки умения – някога малко хора имаха компютри.
Валентино е част от отбора водачи на дронове, който спечели първото място на състезанието в Стара Загора. Когато се набират кадри за бъдещите дронови подразделения, очевидно е, че хората с такова призвание са като редкоземните метали – има ги, но технологията на търсене и подготовката трябва да бъдат различни от традиционните, защото можем да не ги намерим. Редник Бойчев в детството си „карал“ коли със симулатор. Вкъщи. Това е волан с педали, свързан с играта – придава ѝ реалност – вибрациите, движението на волана, корекциите, за да не изгубиш баланса на автомобила.
Леля му била военнослужеща, хипнотизирал се от униформата ѝ. „Пораснах, имаше конкурс и с един приятел се записахме да пробваме – ако стане. Ако – не, ще продължим с друго…“ Имал и втори силен мотив – учителката му по история и български език, Мая Антова. Така интересно им преподавала българската история, първите писани закони на хан Крум, че им внушила колко важно и основополагащо е за държавата да има ред и дисциплина, каквито по-късно открил в армията. Решил да следва право. Сега завършва последната си година в УНСС, предстоят му изпити – успешно ги съчетава с военната служба.
– Ако армията ми предложи по-добри условия за развитие, ще остана… Проблемът е, че са необходими 5 години в НВУ, за да станеш офицер. Но за 5 години може да ти излезе работа с потенциал за повече развитие.
Би му се искало да се запише в НВУ с диплома от правото, каквито условия е имало през 2018 г. – магистратура за една година и излизаш с офицерска длъжност. Но оттогава не се е появявал прием с такова условие. Иначе откакто им вдигнали възнагражденията, откъм заплата не можел да се оплаче…
Две години вече е във формированието. „Реално съм артилерист. Главният сержант на батальона видя потенциал в мен и ми предложи да участвам в отбора с дронове…“
За тях са необходими компютърни умения, а той ги е усвоил във видеоигрите. Но се оказва, че като възрастен допреди 4 месеца не бил пипвал дрон. „Умението е като карането на колело, не се забравя. Може дълго време да не си се упражнявал с джойстик, но за 4-5 дни си връщаш навиците и рефлексите…“, казва редник Бойчев. Длъжността му сега е шофьор-оператор на ПТУР Фагот. Имало възможност и за автоматчик. Но тогава за Фагот-а никой не знаел реално какво представлява. Оказало се реактивен снаряд с кабел.
– И аз, когато прочетах за него, не обърнах внимание. По-късно разбрах – сякаш е ранна версия на камикадзе дрон. Снарядът се управлява чрез жица и заглушителите на сигнала не могат да му въздействат. Импулсът е директен. Има и подобни дронове с оптично влакно. При комплекса Фагот, докато лети, чрез кабела ракетата може да се движи вертикално, хоризонтално, навсякъде, а аз я командвам. Обхватът на поражение е до 2 километра, удря от леки до средно бронирани машини.
Тренировките са само на тренажор, тъй като самият снаряд е много скъп. На полигона стрелят със СПГ. По време на отминалия артилерийски сбор редник Бойчев от 6 изстрела има 6 попадения. Питам дали и за дрона, и за противотанковата ракета се изискват някакви особено прецизни качества, може би математическо чувство за движение. Според него попадението е повече усет, предварение, както се изразява той – да се съобразяваш с условията. Защото дронът е лек, във всеки момент силен вятър може да го издуха на една страна и ти трябва да реагираш светкавично с корекция в обратната посока, за да запазиш баланса.
– Снимането не е сложно, няма къде да се блъснеш. Ти си горе. По-трудните неща са да влезеш в сградите през прозорците, да се промъкваш в траншеи, да преминаваш през тесни пространства. Самото разузнаване е интересно и снимането също – по-безопасно е. Дронът е трудно забележим, няма риск да се блъснеш в нещо, управлява се по-лесно.
Необходима ти е и богата ерудиция да знаеш какво се случва в реалната война – доколкото разполагаш с публична информацията – уточнява редник Бойчев. – Извличаме опит за начина, по който се водят модерните бойни действия. И се модернизираме да сме оптимално ефективни, ако се случи и у нас нещо подобно.
Дроновете се оказват основна военна сила. Говори се за дронова стена, която да възпира клиновете от бронирани машини. „В началото на войната беше странно, че тръгват с дронове срещу военна техника, но в последствие се доказа – споделя редник Валентино Бойчев – че с дроновете могат да направят нечувани неща. Един дрон струва конкретна сума пари. Но не можеш да го сравниш с цената на човешкия живот. Ако стойността му е няколкостотин долара, дори 2000, а може да нанесе фатални удари на бронирана техника за милиони, да порази хора, това е радикална промяна. Запазва се личният състав на армията, оптимизират се бюджетът и ресурсите“. Често могат да се видят клипове, в които дронове камикадзе удрят бронирана машина. Защитена ли е като я опаковат с мрежи, бодли и тенекиени прегради?
– Зависи колко е добър дронаджията. Не е задължително да бие по мрежата. Може да удари навсякъде. Ако е танк – във веригите, в резервоара. Достатъчно е да я спре. Машината вече става мишена.
Забелязва ли реална промяна за модернизация при ученията на полигоните? Според него има видим напредък. Част от техниката е остаряла. „Докараха нови пикапи, „Форд Рейнджъри”. Те ще заместят УаЗ-ките, които са остарели.
Що се отнася до професионалният му избор, преодолял е колебания и препятствия. На „Корен” през февруари условията били тежки. „Нямаше нужда да се копаят окопи, всичко беше в кал. Като минат гумите от ЗиЛ-а, то си е един окоп…“ Но при артилеристите – няма и необходимост от него. Само при конкретни случаи – за СПГ или за „Фагот”, но досега не им се е налагало да копаят…
Баща му е завършил ПЖИ (Полувисш железничарски институт) с диплом за офицер и имал реална представа за военния занаят още по времето на соца. Бил скептичен в началото, имали една-две караници, защото предполагал, че синът му търси лекото, не иска да се развива. След месец обаче осъзнал, че нещата са по-различни и перспектива има. „Майка ми ме подкрепя винаги… Приятелката му Марта – също. След като завърши висшето образование, ще вземе окончателното решение – накъде.
– Да, професията ми преминава и през кал, дъжд, пек и студ. Това е различен темп от нормалния за живота. Но ставаш по-отговорен, изграждаш твърдост, която ти помага в бъдеще. Както казва уставът: твърдо понасяш несгодите и се изграждаш като мъж.
