Силните мъже се раждат в щастливи семейства, а най-голямата ценност е да си готов да помогнеш на хората в нужда, казват баща и син Борисови.
Сърцето на гвардейския командир трепти равномерно. Той е символ на държавността, на отсечената крачка, на дълго тренирания синхрон и екипност в гвардейския строй, на премерените до милиметър движения с оръжието преди да застанеш на пост или в шпалир.
Понякога не се случва така. Понякога сърцето започва да тупти ускорено, а кръвта да прелива от адреналин. Искаш да избухнеш от гордост, да намачкаш това малко момче, което точно в този момент разбираш, че е мъж. Признание, което е спечелил сам. След битката със себе си е победил 39 мъже и е успял да извади осветения кръст от ледено студените води на Богоявление.
Това направи 18-годишният Васил Борисов на 6 януари. Ученикът по информатика от 7-о училище на ул. „Цар Иван Шишман“ в центъра на София пребори всички, намери кръста във водата на езерото в жк „Дружба“ и го извади. „Това е Божията промисъл, казва той. – Това усещане не може да се сравни с нищо, което съм изживявал досега”. Когато излезе от водата гол до кръста Васил се тресеше от адреналин и крещеше, превзел Вселената. „Това е знак от Бога, че Бог е с мен, че ще постигна всичко“, викаше Васил в несвяст. Сега е по-сдържан – „Това, че взех кръста е знак, че Бог ми дава здраве и ще ме подкрепя по пътя към всяка моя мечта“. На 18 години мечтите му не са вселенски – иска да си намери хубава работа и семейството му да е здраво.
Ученикът се прибрал, звъннал първо на двете си баби в Сливен и село Пчелин до Костенец. Казал само – „Хванах го“. Баба Мария-Мичоната и баба Добринка заплакали. До тях пускат мъжки сълзи и дядо Въльо и дядо Ангел. Обадил се на сестра си, която само промълвила „Браво, каке“.
„Не бях най-бърз, поне двама-трима мъже бяха пред мен. Но кръстът потъва и аз най-добре се ориентирах къде ще изплува на повърхността. Дори спрях да го изчакам. Оплетох ръце с още няколко търсачи, но до докопах. Това си беше битка, още имам синини по тялото от ръцете на останалите“, казва той.
Още от 9-годишен заедно с „породената“ си сестра Даяна, която е година по-голяма от него, започват да учат математика. След това тренира шахмат и ходи по международни състезания. Играе водна топка, след това карате. Сега е запален по т. нар. „граплинг“, вид борба на земя, в която основното е да направиш добра хватка и да реализираш добър захват на противника. Тренира в клуба „Маршал Енимълс“. Почти всеки ден е във фитнеса. Свири на акустична китара. Но изборите му какво да прави в живота са си негови.
Баща му е командир на гвардейски батальон от 12 години. Майка му е програмист в областта на киберсигурността, работи в един от лидерите в предоставянето на информация и аналитични решения Experian и преподава на студенти. При баща гвардеец и майка-програмист от най-високо ниво, Васил избира своя си път – иска да стане пожарникар и да учи в полицейската академия. „Програмирането не е моето. По-скоро искам да помагам на хората, да ги спасявам. Искам да съм полезен“, казва той. Мислел е да става и военнослужещ, но военният университет е във Велико Тръново, а той иска да остане в София.
Но децата им избират свой път в живота. Даяна като малка пее в хора на Националното радио и свири на солокитара. На матурите в 7-и клас изкарва по 100 точки и по български, и по математика. Сега учи анализ на данни в Софийския университет.
„Ценностната система на Васил и сестра му са плод на възпитанието, най-вече в семейството. Вкъщи не обсъждаме проблемите в работата, дори не чак толкова и обществени проблеми. От малки съм им казал спортът като го наложиш върху образованието, оцеляваш. Спортът учи на много добродетели и качества – воля, търпение, самообладание, спортът дава спокойствие, усещането, че се чувстваш добре в кожата си. Дава ти самочувствие, дава ти сигурност, учи на уважение един към друг. Това са екзистенциални ценности, които стоят в дъното на любовта към своята приятели, квартал, град, Родина. Те дават личностен интегритет и усещане за принадлежност и цялост“, казва бащата, гвардейският командир подполковник Борислав Борисов. Той знае, че с двете си деца е постигнал една от най-важните си лични цели – да ги възпита, да им даде най-ценните съвети и опит в живота още преди да са навлезли в него и да ги подготви за предизвикателствата му. Защото силните мъже се раждат в щастливи семейства.
