Зеленски задвижи кадрова въртележка в украинските силови структури.
Прогнозите са неизбежен елемент в поредния ми месечен обзор за хода на войната в Украйна, но ще се опитам да ги сведа до минимум и да акцентирам върху реалността. А тя е такава, че в обозримо бъдеще сраженията ще продължат да бъдат предимно позиционни и всяка по-значителна промяна на фронтовата линия ще бъде постигана с цената на значителни жертви, неимоверни усилия и малко късмет.
През последния месец инциативата на бойното поле продължаваше да бъде у руснаците, но същевременно се забелязаха две ясно доловими тенденции: първо, войските на Путин понасят доста по-високи безвъзвратни загуби, отколкото в предишни периоди; и второ, има намаляване на площта на завладяната от агресорите територия, през първите две седмици на януари тя е съответно 44 и 40 кв. км, т. е. – почти двойно по-нисък темп, отколкото през есента. Също така упорито се твърди, че през декември, за пръв път от доста време насам руската армия е загубила в боевете повече хора, отколкото е успяла да привлече по договор за служба в армията. Разбира се, в даден момент тези стойности могат да се променят в благоприятна за Москва посока, но ако все пак се запазят и през февруари, то напролет руските войски ще се сблъскат с много сериозни проблеми.
Счита се, че има поне
три причини за увеличените загуби на агресора
напоследък. Първата е новата „инфилтрационна“ тактика, използвана от тях – поради почти абсолютното господство на дроновете във въздуха, руснаците се видяха принудени да разделят пехотните си подразделения на голям брой малки по численост групи (често от двама-трима души). Това може и да им помага да се промъкват на редица участъци през рехавата фронтова линия, но реално погледнато такива групи имат твърде ниска бойна стойност, а освен това, когато биват открити, те обикновено са избивани до крак.
Втората причина е катастрофалният недостиг на бронирана техника в руската армия. Някога считани за гордостта на съветската военна мощ, в наши дни танковете и бронетранспортьорите се превърнаха в дефицитна стока. Производството на нови машини (говори се за около 350 танка годишно и до 600 единици друга бронетехника) е крайно недостатъчно, за да се попълват загубите, а освен това пред изчерпване са складовите наличности, трупани в продължение на десетилетия по времето, когато покойният СССР бе геополитически фактор. Затова в последно време виждаме на бойното поле всевъзможни експерименти – мотоциклети, камиони, автомобили, колички за голф и дори коне – като целта винаги е максимално бързо да се премине доста широката вече „ничия земя“. Нищо от гореизброенто обаче не разполага с броня и съответно загубите се увеличават.
Третата причина е новият подход на украинците при изграждането на отбранителни линии. Вместо обичайните доскоро гъсти мрежи от траншеи, те преминаха към строителство на дълги препятствия, състоящи се от противотанкови ровове, бодлива тел, бетонни пирамидки и минни полета. Целта е настъпващият враг да бъде максимално затруднен когато ги достигне и докато се чуди как да ги преодолее, да стане лесна мишена за украинските удари. Разбира се, няма позиция на света, която да е издържала на всички атаки, но в този случай дори известно забавяне ще е от полза за украинците.
Увеличаването на щетите и загубите, които ежедневно понася руската армия в Украйна, в немалка степен се дължи и на новия организационен подход, възприет от ръководството в Киев през последните месеци. Бяха обособени
нови родове войски – дронови и щурмови,
което подсказва колко важна е ролята им на бойното поле в наши дни. Конкретно за дроновите части, там успехите на украинците в значителна степен се дължат на усилията на точно определен човек, техният главен командир Роберт Бровди, известен като „Мадяр“. Той твърди, че руската офанзива може и трябва да бъде спряна чрез изграждането на своеобразна „дронова стена“. Негова е и теорията, че ако ударите с дронове продължават да бъдат успешни, то в един момент руснаците няма да бъдат в състояние да създават нови резервни части и да попълват вече съществуващите. Бровди е този, който стои зад нанасянето на серия от много успешни удари по руската нефтопреработваща индустрия, довели до недостиг на горива в някои райони на Русия.
От щурмовите войски пък се очаква да оперират като своеобразни „пожарни команди“ на глваното командване. Понеже Украйна понастоящем не разполага с достатъчно качествени войски, които да оказват ожесточена съпротива на всеки участък на фронта, се появява крещяща нужда от части, които да действат като „тапи“, запушващи пробойните. Такъв например е 225-ти щурмови полк, който след като стабилизира ситуация в Покровск, бе прехвърлен край Гуляйполе, където чрез серия от решителни контраатаки също успя да стопира руската армия. Наличната информация подсказва, че щурмовите войски успешно се справят и с оригиналната си функция – пробив на вражеските линии и превземане на опорни пунктове. Това, което отличава щурмовите войски от регулярните, със сигурност е и техният висок боен дух и много доброто ниво на подготовка.
Кратък преглед на ситуацията на бойното поле показва, че Москва ще продължи с опитите да превзема колкото се може повече населени пунктове. Ключови за осъществяването на руските планове си оставят Купянск, Лиман, Константиновка, Покровск, Гуляйполе и Орехово. Всички те са важни, най-вече защото
прикриват подстъпите към даден голям град
Орехово например пази Запорожие, Константиновка – Краматорск, Лиман – Славянск и т. н. Другата причина, поради която Киев ще ги отбранява до последно, са дебелите стени на сградите и техните мазета, което често ги превръща в истински бастиони. Това обяснява защо украинските войски сравнително лесно отстъпват от селата, но градовете защитават в продължение на много месеци, дори когато ситуацията на даден участък изглежда безнадеждна.
В началото на новата година станахме свидетели и на доста смени по върховете на украинското ръководство. Досегашният началник на разузнаването Буданов стана шеф на офиса на президента Зеленски, т.е. оглави оперативното ръководство на страната, заменяйки компрометиралия се в корупционен скандал Ермак. На мястото на Буданов бе назначен генерал Ивашченко, досегашният шеф на външното разузнаване, който пък бе наследен от Колоненко. Младият генерал Хмара поема тайните служби, а предшественикът му Малюк ще оглави украинския вариант на МОСАД – ново оперативно звено, специализирано в неконвенционални методи на война и удари дълбоко в тила на противника.
Всички изброени дотук са хем млади, иновативни и амбициозни, хем опитни и лоялни на президента. Изключително интересен изглежда и кандидатът за нов министър на отбраната Фьодоров, който идва от технологичния сектор. В неговия случай обяснението бе, че войната на бъдещето ще е все повече дронова и електронна и с оглед на това той изглежда най-подходящ. В медиите вече се появиха спекулации за това от какво са продиктувани тези сериозни кадрови промени, като най-логичното тълкувание е, че схватката с Русия няма да свърши скоро и съответно украинската държава трябва да изработи модерна и
адекватна дългосрочна стратегия,
в която акцентът ще е върху разумното разпределяне на всички национални ресурси. В краткосрочен план обаче най-належащият за решаване проблем пред новите ръководители ще бъде човешкият фактор – как да се намали големият брой дезертьорства в украинската армия, които й тежат в много по-голяма степен от загубите на фронта. Счита се, че ако това бъде постигнато, фронтът ще се насити с войски и вече няма да бъде толкова „чуплив“. А останалите пунктове в стратегията на Зеленски и екипа му ги знаем всички – да се попречи на Русия да напредва на бойното поле и да се прави всичко възможно за икономическия срив на страната агресор.
