Една почти небрежна разходка по каналите на Копенхаген ще ви отведе до уникално място. Ще бъдете запленени от шарените барокови постройки. Една от тези сгради, която се намира на № 67, в периода 1845 – 1864 г., е била дом на Ханс Кристиан Андерсен, автор на едни от най-любимите детски приказки, сред които: „Малката русалка“, „Снежната царица“, „Дивите лебеди“, „Малката кибритопродавачка“, „Грозното патенце“ и много, много други.
Едва ли мнозина са запознати, че писателят e посещавал българските земи, макар и твърде символично. Тази неочаквана среща се осъществява благодарение на приключенския дух на Андерсен и неговата любов към пътуването.
Българските земи не са били толкова изолирани от Европа, дори и по време на османското владичество и останалите европейски народи, оказва се, не са ни забравили напълно.
Андерсен не е просто емблематичен детски писател, в Дания той е религия. Той е съществена част от философската тъкан на тази страна, както пише bulgarianhistory.org.
Датският писател посещава българските земи през далечната 1841 година по време на своето европейско пътешествие. Впечатленията си от българските земи той споделя в своя пътепис „Пътуване по Дунав“, част от неговия сборник с пътеписи, озаглавен „Базар на поета“. Различни изследователи определят пътеписите на Андерсен като смесица от журналистически бележки и поетически книги, описателни и звучни в начина, по който представят реалността. „Българската Одисея“ започва на 5 май 1841 година, когато тръгва от Цариград на борда на кораба „Фердинанд I“ и през Черно море стига до Кюстенджа. Оттам се прехвърля на дунавския параход „Арго“,
„Хиляди хора емигрират от Европа към Америка, а колко по-добър дом биха могли да намерят тук. Тук е плодородна земя, разположена до една от най-големите реки на Европа – пътят към Ориента“. Така писателят вижда и описва българските земи.
Първите български градове, с които той се сблъсква са Силистра и Тутракан. Продължавайки своя път, от едната страна на парахода се изправя Гюргево. Докато пътниците се оглеждат към румънския град, от другата им страна се открива Русе, който грабва вниманието на Андерсен.
На следващата сутрин авторът на „Малката кибритопродавачка“ прави интересно сравнение между България и своята родна Дания: „Дали не сме в Дания? Всичко е толкова идилично, толкова датско – и все пак не сме в Дания! Зелената долина, където сеното излъчва своето ухание е във Влашко, а хълмовете с долмените отдясно са в България!“.
Следващият град, на който Андерсен отделя внимание е Никопол. Възхищение от българската природа се среща из целия пътепис.
Последната спирка на Ханс Кристиян Андерсен е Видин. Тук той не просто преминава покрай града, а получава и възможността да слезе на пристанището.
Днес Андерсен може да бъде „видян“ почти навсякъде в Дания и най-вече в Копенхаген. Един от най-интересните му паметници е срещу увеселителния парк „Тиволи“. Писателят е отправил замечтан поглед към него, а в подножието му често се снимат туристи.
Андерсен беше и част от коледния базар в Копенхаген в края на 2025 г., където цял един отсек беше посветен на писателя. Негова интерактивна статуя „разказваше“ с увлекателен тембър приказки, които дори и да не разбирахме на датски език, можехме да почувстваме със сърцата си.
Ханс Кристиян Андерсен е начин на живот и въпреки пикантните и понякога дори не особено елегантни подробности в легендите около неговото житие и битие, той е икона не само в Дания, но в сърцата на всички деца по света. Казват, че сам подбрал музиката, която да звучи по време на траурната процесия на собственото му погребение. Тя била съобразена с малките крачета на децата, защото той бил сигурен, че много деца ще присъстват на тази процесия. Андерсен обича децата и живее заради тях, така, както и днес той е жив в сърцата на всички деца – и малките, и вече порасналите.
