Автор: Ангел Найденов, бивш министър на отбраната
Ако си представим, че днес започнат преговорите за прекратяването на войната между Русия и Украйна, двете воюващи държави трябваше да стъпят върху реалностите на фронта. Но динамиката на събитията в геополитиката с темите за Венецуела, Иран и Гренландия отклониха вниманието от възможностите за търсене на мир. А на 1300-километровата фронтова линия боевете продължават с неотслабваща интензивност, като се движат в границите между 140 и 180 на денонощие в различните направления.
От лятото насам основната цел са инфраструктурните обекти, свързани с енергетиката в Украйна, както беше и през зимата на 2024-25 г. А от другата страна, украинските въздушни удари са срещу обекти от нефтопреработвателната промишленост на Русия, военнопромишлените предприятия или други обекти, свързани с отбранителната индустрия.
Сред цивилното население на Украйна жертвите са нараснали с 30% в сравнение с предишната година. Според изнесена статистика за времето на войната от 2022 г. срещу Украйна са изстреляни 13 300 ракети от почти всички разновидности, с които Русия разполага, с изключение на големите междуконтинентални балистични ракети. И 142 000 дрона, което очертава жестоката касапница на фронта, която продължава. Като няма никакви признаци на деескалация и приближаване на края на войната.
За разлика от последните 2 месеца на м.г. сега никой не се ангажира със срокове, ако не за окончателно мирно споразумение, то поне за прекратяване на огъня. От времето на встъпването си в длъжност, когато американският президент Доналд Тръмп обяви прекратяването на войната за свой приоритет, имаше много ултиматуми и към двете страни. Но все пак в месеците след срещата между президентите Путин и Тръмп в Аляска видяхме два плана за мирно споразумение. Но в това време продължават сраженията по основните направления на фронтовата линия – Покровск, Купянск, Лиман. Водят се боеве на територията на Харковска и Сумска област, като там амбицията на руските части е да разширят т.нар. буферна зона в дълбочина на украинската територия. И има интензивни сражения в района на Гуляйполе в Запорожка област.
За цялата изминала година украинските части не допуснаха пробив на фронтовата линия със стратегическо значение.
И няма срив на отбранителните линии, независимо от ожесточените атаки от руска страна. По-скоро наблюдаваме война, близка до позиционната, като не може да се отрече, че руската армия продължава да настъпва, макар и с незначителен напредък на фона на дадените жертви. Но все пак е напредък. През цялата 2025 г. Русия е завзела 4400 кв. км от територията на Украйна, което е по-малко от 1% от нея. Все още Украйна контролира около 5700 кв.км от Донецка област, 5800 в Запорожка и 6400 кв.км в Херсонска област. И ако приемем, че основната руска цел е окупирането на оставащата част от Донецка област, вижда се, че за да бъде превзета от руските части, ще е необходима най-малко година. Като броят на жертвите сред руските части е огромен. Темпът на настъпление на Русия е 13 до 15 кв. км на ден, като жертвите са от 70 до 100 за километър. Атакуващата страна винаги дава повече жертви в сравнение с отбраняващите се. И съотношението между жертвите понякога надхвърля 1:10. Като става дума за убити и ранени до степен, която не им позволява да се върнат веднага на фронта. Това са детайлите, до които е възможно да се стигне.
На бойното поле в тази война наистина очевидно доминират дроновете. Украинските войски използват дронове от различни видове, например, FPV (или т.нар. дронове с видеопилотиране), разузнавателни, целеуказващи и ударни дронове. Широко се използват и антидрон-системите, включително дроновете-прехващачи. През октомври от украинска страна са изстреляни, например, 66 000 дрона. Като сред целите им основна е преди всичко живата сила на противника, поразените цели са били 30 000.
В момента руската страна изглежда в силна позиция, въпреки влошаващата се икономическа ситуация в Русия, най-вече в резултат на санкциите срещу руските петролни гиганти. И съответно санкциите от страна ЕС по отношение на руския петрол. Забраната за спиране на вноса на руски втечнен газ в ЕС ще бъде приложена в рамките на 2026 г.: от средата на годината – краткосрочните договори, а след края й – за дългосрочните. Това е важно, защото приходите от продажба на петрол и газ плюс приходите от ДДС в Русия формират 75% от постъпленията в държавния бюджет. Допълнително ситуацията се усложнява от нанесените удари върху нефтопреработвателната индустрия, където през м.г. са нанесени успешни удари срещу повече от 38% от производствените мощности на Русия.
От друга страна, Украйна изглежда в слаба позиция. Дори по отношение на предложението за мирни преговори от 28 точки Киев бе изправен пред ситуацията да избира между подписването на един лош мир, т.е. несправедливо споразумение, или да продължи войната с нови загуби и на територия, и на хора. И този избор продължава да стои пред страната. Макар че в историята имаме много примери как
лошият мир е предвестник за нова война.
Но териториалните въпроси и гаранциите за сигурност са ключовите теми, по които между Москва и Киев не е постигнато и като че ли не може да се постигне съгласие в рамките и на двете инициативи за прекратяване на войната – по плана на Тръмп от 28 точки и този от 20 точки, който президентът Зеленски подписа с 10 европейски лидери и председателите на ЕК и на Европейския съвет.
При гаранциите за сигурност в украинско-европейското предложение впечатляват няколко ключови въпроса, но ще се спра само на три. Първото е запазване на числеността на украинската армия от 800 хиляди военнослужещи в мирно време. Това представлява сериозна възпираща сила, която вероятно в много европейски страни се разглежда като буфер между ЕС и Русия в случай на нова агресия. Второ, това са гаранциите, аналогични на член 5 от Северноатлантическия договор, за които се очаква САЩ да поемат своя ангажимент за реагиране в случай на ново нападение от руска страна. И третият ключов момент е намерението за разполагане на международни мироопазващи сили в случай на постигнато прекратяване на сраженията, от страна на т.нар. Коалиция на решителните. Това са сили, които биха били разположени не по фронтовата линия, а в ключови за отбраната на Украйна точки. Под различна форма и по трите от тези условия Русия досега изразява негативна позиция. По отношение на териториалните въпроси ясно е заявена целта на руската страна да присъедини Донбас, в частност все още контролираната от украинците територия на Донецка област. Украинският президент при никакви условия не може да си позволи да отстъпи тази неокупирана от руснаците област.
Но днес е много важен отговорът на такъв въпрос: може ли година след встъпването на Тръмп в Белия дом Украйна да удържи фронта и без безвъзмездната военна помощ на САЩ, а само с европейска. Вярно е, че за 4-те години война украинската промишленост постигна един много висок процент на свое участие в производството на въоръжение и боеприпаси за украинската армия. Това са близо 40% от потребностите на украинската армия, а през тази година се очаква да бъдат надхвърлени и 50%. И въпреки всичко този капацитет плюс помощта на европейските страни едва ли могат да компенсират евентуално оттегляне на САЩ от осигуряването на безвъзмездна помощ, каквито са и сателитното наблюдение и данните за целеуказване при ракетни удари и при ударите на дроновете с голям обхват. Наскоро президентът Зеленски призна, че украинската ПВО в края на есента и началото на зимата е страдала от недостиг на ракети.
Въз основа на всичко това прекратяване на войната и окончателно мирно споразумение е малко вероятно да се постигне през 2026 година. Много ми се иска да кажа, че като че ли повече надежда има да се постигне поне прекратяване на сраженията. И че цялата серия от срещи, разговори и разработени документи ще имат някакъв краен положителен резултат.
