Освен на географския полярен кръстопът между Европа, Северна Америка и Азия, през последните седмици Гренландия се оказа и в центъра на световната политика заради амбициите на американския президент Доналд Тръмп САЩ да придобият острова. Леденият къс земя с площ над 2,16 млн. кв. км се превърна в една от горещите точки на планетата.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви преди ден, че няма да коментира публично напрежението между САЩ и европейските им съюзници заради искането на Тръмп да превземе Гренландия, предаде Ройтерс. „Може да бъдете уверени, че работя по този въпрос зад кулисите, но не мога да го направя публично”, каза Рюте по време на Световния икономически форум в Давос.
„Президентът Тръмп и другите лидери са прави. Трябва да направим нещо повече там. Трябва да защитим Арктика от руското и китайското влияние”, добави Рюте.
Защо Гренландия е толкова важна за сигурността на САЩ? Отговор на този въпрос търсят световните медии напоследък. От военностратегическа гледна точка САЩ имат поне две причини да искат острова, който защитава територията на САЩ по море и въздух, коментира в анализ Би Би Си. Освен това Гренландия би могла да засили позицията на САЩ в Арктика, регион с нарастващо значение.
Тихият океан мие западното крайбрежие на Съединените щати. Този океан представлява сериозна заплаха за сигурността – Китай има доста дълга брегова линия на него. Русия е с още по-голям достъп до Тихия океан. САЩ традиционно разглеждат Тихия океан като източник на заплаха и той е пълен с американски военни бази. Америка има най-много задгранични военни бази в Япония, Филипините и Южна Корея.
В Атлантическия океан положението е съвсем различно. Нито Русия, нито Китай имат директен достъп до него. От Русия може да се плава дотам през Черно море, Босфора и Дарданелите, след това Средиземно море и Гибралтар.
Но това не е най-удобният маршрут, защото той включва поне два много тесни турски пролива, които са затворени в случай на война съгласно Конвенцията от Монтрьо. Точно това се случи през 2022 г. – след пълномащабно нахлуване в Украйна, руски и украински военни кораби не могат да преминат през Проливите.
Вторият маршрут изглежда по-лесен за Русия: от Баренцово море около Скандинавския полуостров и след това през широк проход покрай Исландия в Атлантическия океан. Този маршрут би минавал покрай държавите от НАТО – Норвегия, Великобритания и Исландия. От другата страна на океана е Гренландия.
Тук се намира така нареченият „Фарьорско-исландски рубеж” – GIUK gap (Гренландия, Исландия, Обединено кралство), линия от Гренландия, през Исландия, Фарьорските острови и до северния край на Шотландия.
Тази линия е произволна. Военните я смятат за най-удобното място за защита на Атлантика от заплахи откъм Северния ледовит океан. Стратегическото значение на тази линия е признато още в началото на 20-ти век, но по време на Студената война тя става решаваща, тъй като ядрени подводници с балистични ракети са патрулирали през нея в Атлантика. Изпусната от радарите, такава подводница може да нанесе удар от неочаквана посока.
Атлантическият океан беше и остава най-важният маршрут за доставки за Северна Америка и Европа. Кригсмарине (военноморските сили на Третия райх) са се опитали да блокират този маршрут по време на Втората световна война.
Ако беше избухнала Трета световна война, Съветският съюз вероятно също щеше да се опита да наруши корабоплаването в Северния Атлантик, като изпрати там надводни или подводни кораби.
По време на Студената война американците разположиха автоматизирана система за наблюдение на корабоплаването SOSUS (Sound Surveillance System – система за звуково откриване) в този регион и в някои други от световния океан. Системата използва мрежа от сензори за проследяване на съветски подводници, патрулиращи в Атлантика. През 80-те години на миналия век тя беше заменена от новата IUSS (Integrated Undersea Surveillance System), която е включена в глобалната военна система на САЩ за проследяване на корабоплаването.
Слабото място на всяка отбранителна линия обаче са фланговете и ако НАТО загуби контрол над Гренландия, както се опасява Доналд Тръмп, тези, които го получат, вероятно ще могат да проникнат в Северния Атлантик по-свободно, отколкото в момента.
Втората причина за интереса на САЩ към острова е, че в Гренландия се намира базата на космическите
сили „Питуфик” (до 2023 г. – военновъздушна база „Туле”), която е ключов елемент от американската система за ранно предупреждение за междуконтинентални балистични ракети (МБР). Става дума за аналог на руската система за ранно предупреждение (ESWN).
Гренландия се намира под траекторията на МБР, които могат да бъдат изстрелвани от повечето позиции на руските войски със стратегическо предназначение. На приблизително 10 км от американската база се намира голям стационарен радар за ранно предупреждение за ракетно нападение UEWR (Upgraded Early Warning Radar), способен да проследява изстрелвания от европейската част на Русия и от Азия. Радарът се намира сравнително близо до Русия и в случай на изстрелване на ракета позволява да се спечели допълнително време – може би минути, за определяне на подходящия отговор.
Администрацията на Тръмп е инициирала изграждането на нова стратегическа система за противоракетна отбрана, наречена „Златен купол”. Архитектурата й досега е представена в най-общи черти, от които следва, че ще се фокусира върху космически системи.
„Питуфик” обаче е не само част от системата за проследяване на изстрелванията на ракети, но и космическа база, използвана за комуникация със спътници. Следователно може да се предположи, че значението ѝ ще остане и докато се разполага военната спътникова групировка.
Контролът върху Гренландия би могъл потенциално да засили позицията на САЩ в Арктика. Регионът все още е сравнително слабо развит, но изменението на климата топи ледовете, отваряйки нови възможности за усвояване на природните ресурси.
В Гренландия има нефт, уран и редкоземни метали: неодим, празеодим, диспрозий и тербий.
Островът е важен и за установяването на нови маршрути за корабоплаването. Двата най-известни транспортни коридора в Арктика са Северният морски път по крайбрежието на Русия и Северозападният проход по северното крайбрежие на Северна Америка през Канадския арктически архипелаг.
Атлантическият и Тихият океан са свързани чрез Панамския канал и пролива Дрейк край бреговете на Антарктида. На север обаче такъв път няма, като районът е с много слабо развита инфраструктура. Липсват големи пристанища, комуникационни системи и ледоразбивачи. Търговският и военен потенциал на прохода обаче е голям.
Канада смята Северозападния проход за свои вътрешни води, докато САЩ го считат за международни води. В първия случай канадците биха могли да установят свои собствени правила за навигация; във втория биха се прилагали международни правила. Ако Съединените щати получат контрол над Гренландия, това значително би засилило позицията им в спора за Северозападния проход.
Но не само това. САЩ биха засилили и позицията си в Арктика, където Русия и Китай са все по-активни. Москва, от своя страна, изгражда военната си мощ в Арктика, разширявайки най-северната си военна база „Арктически трилистник” на Земята на Франц Йосиф и „Северна детелина” на Новосибирските острови. Русия поддържа също големи летища и радари в Арктика.
Амбиции към региона има и Китай, който през 2018 г. се обяви за „близоарктическа държава”, оповести създаването на „Полярен път на коприната” през Северния ледовит океан и започна да купува ледоразбивачи.
Тръмп многократно е заявявал, че Гренландия може да попадне в ръцете на Русия или Китай и че САЩ трябва да притежават територията, а не да я вземат под наем.
„Обичам китайския народ, обичам руския народ. Но не искам те да бъдат наши съседи в Гренландия.
Това няма да се случи”, каза американският президент в началото на януари 2026 г. „И, между другото, НАТО трябва да разбере това”, допълни той.
