Това е изказването на министър-председателя на Канада Марк Карни на Икономическия форум в Давос, което предизвика огромен световен резонанс. Публикуваме го със съкращения.
Днес ще говоря за разрива в световния ред, края на една хубава история и началото на една брутална реалност, където геополитиката сред великите сили не е обект на никакви ограничения. Но също така ви заявявам, че други страни, особено средните сили като Канада, не са безсилни. Те имат капацитета да изградят нов ред, който въплъщава нашите ценности, като зачитане на правата на човека, устойчиво развитие, солидарност, суверенитет и териториална цялост.
Силата на по-слабите започва с честност. Изглежда сякаш всеки ден ни се напомня, че живеем в епоха на съперничество между велики сили – че базираният на правила международен ред избледнява, че силните могат да правят каквото си искат, а слабите трябва да изстрадат каквото им се налага. И този афоризъм на Тукидид бива представян като неизбежен, като естествената логика на международните отношения. И изправени пред тази логика, има силна тенденция държавите да се договарят, за да се приспособят, да избегнат проблеми, да се надяват, че спазването на правилата ще купи безопасност.
През 1978 г. чешкият дисидент Вацлав Хавел, по-късно президент, написа есе, наречено “Силата на безсилните”, и в него зададе един прост въпрос: как се е поддържала комунистическата система? И отговорът му започна с един продавач на плодове и зеленчуци. Всяка сутрин собственикът на магазина поставя табела на витрината си: “Работници от целия свят, обединявайте се”. Той не вярва в това. Никой не вярва. Но той все пак поставя табелата, за да сигнализира, че спазва правилата. И тъй като всеки собственик на магазин на всяка улица прави едно и също, системата продължава да съществува – не само чрез насилие, но и чрез участието на обикновени хора в ритуали, за които те тайно знаят, че са лъжливи. Силата на системата не идва от нейната истина, а от готовността на всеки да се държи така, сякаш е истина. Когато дори един човек спре да се държи по този начин, илюзията започва да се пропуква.
Време е компаниите и държавите да свалят табелите си. В продължение на десетилетия държави като Канада просперираха при това, което наричахме базиран на правила международен ред. Присъединихме се към неговите институции, възхвалявахме неговите принципи, възползвахме се от неговата предсказуемост. И благодарение на това можехме да провеждаме външна политика, основана на ценности, под негова закрила. Знаехме, че историята на базирания на правила международен ред е частично невярна, че най-силните биха се освободили, когато им е удобно, че търговските правила се прилагат асиметрично и знаехме, че международното право се прилага с различна строгост, в зависимост от самоличността на обвиняемия или жертвата. Тази фикция беше полезна и по-специално американската хегемония помогна за осигуряването на обществени блага, открити морски пътища, стабилна финансова система, колективна сигурност.
Тази сделка вече не работи. Нека бъда директен. Намираме се в разрив, а не в преход. През последните две десетилетия поредица от кризи разкриха рисковете от крайната глобална интеграция. Но напоследък великите сили започнаха да използват икономическата интеграция като оръжие, митата като лост, финансовата инфраструктура като принуда, веригите за доставки като уязвимости, които да бъдат експлоатирани. Не можете да живеете с лъжата за взаимна полза чрез интеграция, когато интеграцията се превърне в източник на вашето подчинение.
Международните институции, на които средните сили са разчитали – Световната търговска организация, ООН, рамковата конвенция на ООН за климата, самата архитектура на колективното решаване на проблеми – са под заплаха. В резултат на това много страни стигат до заключение, че трябва да развият
по-голяма стратегическа автономност в енергетиката, храните, критичните минерали, финансите и веригите за доставки. Когато правилата вече не ви защитават, трябва да се защитите сами. Но нека бъдем наясно докъде води това. Светът на крепостите ще бъде по-беден, по-крехък и по-малко устойчив. И има още една истина: ако великите сили се откажат дори от преструвката на правила и ценности в полза на безпрепятственото преследване на своята власт и интереси, ползите от трансакционизма ще станат по-трудни за възпроизвеждане.
Хегемоните не могат непрекъснато да монетизират отношенията си. Съюзниците ще диверсифицират, за да се предпазят от несигурността. Те ще купуват застраховки, ще увеличават опциите, за да възстановят суверенитета – суверенитет, който някога се базираше на правила, но все повече ще се основава на способността да се издържа на натиск. Това е класическо управление на риска, то си има цена, но тази цена на стратегическата автономност, на суверенитета, може да бъде споделена. Колективните инвестиции в устойчивост са по-евтини, отколкото всеки да строи свои собствени крепости. Споделените стандарти намаляват фрагментацията. Допълването дава положителен сбор.
Въпросът за средните сили като Канада не е дали да се адаптират към новата реалност – ние трябва да го направим. Въпросът е дали се адаптираме просто като изградим по-високи стени, или можем да направим нещо по-амбициозно. Канада беше сред първите, които чуха сигнала за събуждане, който ни накара да променим фундаментално стратегическата си позиция. Канадците знаят, че старите ни, удобни предположения, че нашата география и членство в съюзи автоматично ни осигуряват просперитет и сигурност, вече не са валидни. И нашият нов подход се основава на ценностно базиран реализъм.
Или, казано по друг начин, ние се стремим да бъдем едновременно принципни и прагматични
Принципни в ангажимента си към фундаменталните ценности, суверенитета, териториалната цялост, забраната за употреба на сила, освен когато е в съответствие с Устава на ООН и зачитането на правата на човека. И прагматични в признаването, че напредъкът често е постепенен, че интересите се различават, че не всеки партньор ще споделя всички наши ценности. Така че ние се ангажираме широко, стратегически, с отворени очи. Активно приемаме света такъв, какъвто е, а не чакаме света, в който искаме да бъдем. И вече не разчитаме само на силата на нашите ценности, но и на стойността на нашата сила.
Изграждаме тази сила у дома. И бързо диверсифицираме дейността си в чужбина. Съгласни сме с всеобхватно стратегическо партньорство с ЕС, включително присъединяването към SAFE, европейските споразумения за обществени поръчки в областта на отбраната. Подписахме 12 други споразумения в търговията и сигурността на четири континента за шест месеца. Преговаряме за пактове за свободна търговия с Индия, АСЕАН, Тайланд, Филипините и Меркосур.
Правим и нещо друго: за да помогнем за решаването на глобални проблеми, ние се стремим към “променлива геометрия”. С други думи, различни коалиции за различни въпроси, основани на общи ценности и интереси. Така че по отношение на Украйна ние сме основен член на “коалицията на желаещите” и един от най-големите участници на глава от населението в нейната отбрана и сигурност. По отношение на арктическия суверенитет ние твърдо стоим зад Гренландия и Дания и напълно подкрепяме тяхното уникално право да определят бъдещето на Гренландия.
Нашият ангажимент към член 5 от Договора за НАТО е непоколебим, така че работим с нашите съюзници в НАТО, за да осигурим допълнително северните и западните флангове на алианса, включително чрез безпрецедентните инвестиции на Канада в радарни системи за наблюдение, в подводници, в самолети и наземни операции – включително и на леда.
Нашето мнение е, че средните сили трябва да действат заедно, защото ако не сме на масата за преговори, сме в менюто. В свят на съперничество между велики сили, страните, които са по средата, имат избор: да се състезават помежду си за благоразположението на големите сили или да се обединят, за да създадат трети път с възможност за въздействие. Не бива да позволяваме на възхода на твърдата сила да ни заслепи за факта, че мощта на легитимността, почтеността и правилата ще остане силна, ако решим да я упражняваме заедно.
Което ме връща към Хавел. Какво означава за средните сили да живеят в истина? Първо, това означава да назоваваме реалността. Спрете да се позовавате на базирания на правила международен ред, сякаш той все още функционира, както е рекламиран. Наречете го както е: система от засилващо се съперничество между великите сили, където най-могъщите преследват интересите си, използвайки икономическата интеграция като принуда. Това означава да действаме последователно, прилагайки едни и същи стандарти към съюзниците и съперниците.
Трябва да изграждаме това, в което твърдим, че вярваме, вместо да чакаме старият ред да бъде възстановен. Това означава да създаваме институции и споразумения, които функционират както е описано, и означава да намаляваме лостовете, които позволяват принуда. Това е изграждане на силна вътрешна икономика. Това трябва да бъде непосредствен приоритет за всяко правителство.
А диверсификацията в международен план не е просто икономическо благоразумие; тя е материална основа за честна външна политика, защото страните печелят правото на принципни позиции, като намаляват уязвимостта си към ответни мерки.
