Съединените щати планират мащабна модернизация на зенитно-ракетния комплекс (ЗРК) MIM-104 Patriot въз основа на изводите от бойното му използване в Украйна. Целта е да бъдат значително подобрени неговите възможности за противодействие на съвременни балистични и хиперзвукови ракетни заплахи.
Военните действия показаха, че Patriot изпитва сериозни затруднения срещу активно маневриращите руски оперативно-тактически балистични ракети „Искандер”, както и срещу движещите се с хиперзвукова скорост аеробалистични ракети „Кинжал”. На фона на разработването на сходни оръжейни системи в Китай и Северна Корея Пентагонът бе принуден да търси дългосрочно решение. През миналия месец американският министър на отбраната Пийт Хегсет официално обяви старта на програма за създаване на нова модификация на комплекса.
Очаква се това да бъде най-съществената модернизация на Patriot от въвеждането му на въоръжение през 1981 г. Основен акцент е разширяването на сектора на обстрел до пълен кръг от 360 градуса при положение, че в момента той е сведен до 120 градуса. Това ограничение произтича от използването на наклонени пускови установки, които изискват ракетите да бъдат изстрелвани под ъгъл. При сегашната конфигурация, ако разчетът засече опасна цел, идваща от посока противоположна на направлението на пусковите установки, нейното поразяване е затруднено. Изстреляната ракетата трябва да извърши завой
от 180 градуса след пуска и едва тогава да започне сближение, за да неутрализира целта. Това води до загуба на ценно време – фактор с критично значение за ефективността на противовъздушната отбрана (ПВО).
Новата версия на Patriot ще може да поразява цели, приближаващи от всички посоки около пусковата позиция. Това ще бъде постигнато чрез въвеждането на вертикални пускови установки CAML (Common Autonomous Multi-Domain Launcher) и нова ракета-прехващач с по-голяма далечина и височина на поразяване. Така ще бъде преодолян един от основните недостатъци на комплекса спрямо редица чуждестранни аналози.
Подобна концепция се прилага още от края на 70-те години. Първата зенитно-ракетна система с възможност за водене на огън във всички направления е съветската С-300, приета на въоръжение през 1978 г. Тя използва т.нар. минометен старт: изтласкващ заряд изхвърля ракетата от транспортно-пусковия контейнер, управляващите двигатели я накланят към направлението и се включва маршевият двигател. Тази технология се прилага и при по-нови ЗРК като руските С-350 и С-400, китайския HQ-9B и севернокорейските Peonage-5 и Pyongae-6.
Необходимостта от нови ракети-прехващачи за Patriot се подчертава и от резултатите на украинския фронт.
През 2025 г. представители на въоръжените сили на САЩ потвърдиха, че руските технологични подобрения, позволяващи на балистичните ракети да променят траекторията си и да извършват активни маневри, създават сериозни затруднения за доставените на Украйна комплекси MIM-104.
През октомври същата година бившият заместник-началник на Генералния щаб на украинската армия генерал-лейтенант Игор Романенко заяви, че ефективността на прехватите на Patriot е спаднала от 42% на едва 6%. По-рано редица украински официални лица и военни анализатори вече бяха алармирали за това. Данните на ВВС на Украйна също показват рязък спад – от 37% успешни прехвати през август до около 6% през септември.
Тези изводи се потвърждават и от доклад на Разузнавателното управление на Министерството на отбраната на САЩ за периода 1 април – 30 юни. В него се посочва, че украинските сили изпитват сериозни трудности при защитата от руски балистични ракети заради постоянната им модернизация. Като пример е посочена атака на 28 юни, при която е прехваната само една от седем изстреляни балистични ракети.
Ключов фактор за пробива на противовъздушните рубежи е използването на квазибалистична (променлива) траектория и активни маневри в крайната фаза на полета. Ракетите „Искандер-М” и „Кинжал” първоначално следват относително предсказуем курс, но в заключителната фаза от полета
рязко променят посоката си извършват стръмно пикиране и използват радиолокационни примамки, което значително затруднява работата на радарите и противоракетите Patriot.
Ефективността на системата се ограничава и от тесния сектор на стрелба. При атаки от няколко направления една батарея не е в състояние да осигури надежден прехват, което налага разгръщането на допълнителни комплекси и радари – ресурс, който в момента е силно ограничен. Това на няколко пъти позволи на руските сили да нанасят удари с „Искандер” по позиции на MIM-104.
Допълнително ограничение е и сравнително ниската скорост на ракетите-прехващачи – около 3,5 Мах, което намалява ефективността срещу високоскоростни и маневриращи цели. За сравнение, зенитните ракети на руската система С-400 развиват скорости над 14 Мах, което според налични данни й е позволявало да прехваща дори ракети, изстреляни от комплекси Patriot.
Наред с новите пускови установки и ракети бъдещата версия на Patriot ще изисква и нова радиолокационна станция. Планира се досегашният радар AN/MPQ-65 да бъде заменен с перспективния Raytheon LTAMDS (Lower Tier Air and Missile Defense Sensor), който осигурява пълен кръгов обзор и значително по-голяма далечина на откриване. С обхват до 300 км и височина на действие до 85 км, той
ще подобри способността на комплекса да се справя с високоскоростни и нестандартно маневриращи цели, включително с потенциални хиперзвукови ракети.
Очаква се комбинацията от нови пускови установки, усъвършенствани ракети-прехващачи и модерна радиолокационна система значително да повиши бойните възможности на Patriot. По оценки на експерти обаче реализацията на проекта ще отнеме между 7 и 10 години при осигурено постоянно финансиране.
Междувременно Пентагонът планира частична модернизация на съществуващите ЗРК Patriot PAC-2 и PAC-3, използвани в армията на САЩ и съюзническите държави с цел да се увеличи далечината и повиши точността на прехвата на сложни цели. Тя включва обновяване на по-старите пускови установки М901 до стандарта М903. Това ще позволи на всяка от тях да се поставят до четири пъти повече зенитни ракети – до 16 PAC-3 CRI, до 12 PAC-3 MSE, до 4 PAC-2 GEM или различни комбинации от тези най-съвременни ракетни прехващачи в зависимост от конкретните заплахи и тактическата обстановка.
Тези противоракети са сред най-далекобойните, точни и маневрени в света. Те поразяват целите чрез директен кинетичен удар без осколъчно поле – подход, използван и в американо-израелските системи за ПРО и ПВО THAAD и David’s Sling, и се считат за по-ефективни срещу високоскоростни балистични заплахи.
Любопитно е, че в средата на 2025 г. САЩ възобновиха програмата за нова ракета-прехващач за Patriot, след като тя бе замразена през 2024 г. поради високите разходи. Междувременно усилията бяха насочени към интеграцията на системата с THAAD и модернизацията на ракетите PAC-3 MSE.
В бюджета на въоръжените сили на САЩ за 2026 г. са предвидени 152 млн. долара за програмата Lower Tier Future Interceptor. Нейната цел е разработването на ново поколение зенитна ракета-прехващач, която в дългосрочен план да замени използваната в момента PAC-3 MSE (MIM-104F) и да осигури на системата Patriot значително по-високи способности за противодействие срещу съвременни и бъдещи ракетни заплахи.
