Няма как само веднъж да се гледа това представление, необходими са няколко пъти, за да вникне човек в тъканите на посланията, не е само това да „подпалиш снежния човек” – символ, който пленява с наивност, органичност и дълбок смисъл, не е и „скачането в житото”, нито плуването на кученцата по гръб в реката. Албена Ставрева е магьосница, тя поставя сетивата ни в свое пълно подчинение и тя завежда публиката, където реши. Нейната Гичка е различното в нашето общество, тя е социалният феномен, сексуален, морален, политически, психологически, а защо не дори и психически.
„Неведение” е събитие в българската театрална действителност, защото актрисата не преиграва, а репликите пробиват ритъма на баналността и разкъсват като бръснач тънкия воал на самодоволното безвремие. Ето, това е пример как един съвременен артист може да представи нещо свръхстойностно, без да прибягва до обичайни баналности и дори пошлости или до удобния ексхибиционизъм. Със стил и финес, една толкова крехка актриса ни представя огромни по мащаб и значимост теми от живота. С откровеност към зрителя.
