Новата творба от автора на „Рана”, „Опашката” и „Хавра” преплита настояще, минало и митология и изгражда свидетелство за бащи, синове, делфини и паметта като последна територия на човека. „Последният ловец на делфини” на Захари Карабашлиев (издателство „Сиела”) е ода за любовта и литературата като противоотрова на забравата.
В множество легенди на антични цивилизации и в приказки на аборигенските племена хората разказват за загадъчната си връзка с интелигентните морски създания като за наши родственици, божествени създания и символи на добродетел и спасение. В днешни дни в мрака на малък киносалон мъж ще се запознае с млада жена, дошла в България, за да изследва колективната памет на делфините. От нея ще научи, че само допреди десетилетия те са били масово избивани в Черно море и ще повдигне завесата пред миналото на собственото си семейство.
В разгара на Втората световна война един учител по история ще срещне във влака любовта на живота си. Малко след венчавката им обаче той ще бъде пратен на фронта, където дългът към Родината ще се сблъска с една нова политическа реалност. България, заради която воюва, се променя завинаги. Захари Карабашлиев разказва за фаталните промени в България след Втората световна война и продължава да изследва колективната памет на българина. Романът говори за синовната вина, колективната забрава, за границите на човешкото и простора на духа. И за светлината, която неизбежно побеждава мрака.
