Войнишкото ежедневие те имунизира да се справяш с всички житейски предизвикателства, казва редник Марк Марков
Може би, за да избереш професията военнослужещ, е нужно да си поне малко любител на авантюрите. Редник Марк Марков неслучайно става младши шофьор в логистичен взвод, въпреки че е завършил информационни технологии и приложно програмиране. Казва, че избрал работата си… по детска мечта. Оказва се, че като гледаш много филми на военна и екшън тематика нещо се натрупва и в един момент се превръща във влечение сам да се включиш в напрегнатия сюжет. Рискове, кал, студ, отстраняване на аварии насред чукарите, неочаквани предизвикателства… не го плашат. Като го питам, отговорът е: трябва да има екшън, да е интересно, иначе те превзема рутината, навикът.
– Това да седиш на един стол цял ден не е работа. Не всичко е пари… Сегашната ми длъжност е да карам камиони. Да превозвам хора и материали. По-интересно е, отколкото да програмираш. Не си само шофьор.
Един човек върши работа за десет
Необходимо е да можеш всичко, да си универсален…
На стрелбите е точен, а в първоначалната военна подготовка имал отличен в това да сглобява и разглобява автомата си. Част от това „интересно” е, че техниката, която кара, е стара – УаЗ и ЗИЛ, и му създава немалко проблеми. Трябва да ги решава на място. Рядко му се случва да е водач и на новите „Мерцедес Актрос”. „Старите са износени. Караш, счупи се по пътя – ремонтираш при полеви условия. Оттук до Малко Търново са 600 км. Няколко пъти ми се къса ремък. Свързваме се с колеги от друго място, чакаме да го докарат. Същото е и с маркучите – късат се насред пътя и ги сменяме. Или пък се закачваме с теглич и ни тегли друг колега все със същата техника.
Немалко от отговорите, които ми дава редник Марков, ме изненадват. За конкурса във формированието разбрал случайно от приятели. Явил се и го спечелил. Поддържа добра спортна форма – защитник е в кварталния отбор по футбол – „Пантерите”, а те участват в един от турнирите на „Балона”, където редовно върви футболното съперничество…
Въпреки трудностите, да се рови в карантията на машините му е увлекателно. Вкъщи има немски автомобил, който поддържа сам. Казва, че и във формированието да дойдат новите машини, по устройство на двигателите са еднакви със старите. Опитът на по-възрастните му колеги е особено ценен и му е интересно
всеки ден да научава по нещо ново
Те му помагат да навлезе професионално в занаята. Сред ремонтчиците особено благодарен е на ефрейтор Светлин Иванов и младши сержант Ивайло Кандов. „Тръгнеш ли на път, трябва поне да знаеш най-важните неща за машината, само така можеш да помогнеш на себе си в екстрени обстоятелства…”
Планове за бъдещето? След година и половина навършва трите години на първия договор и се надява да има още един. Не се стреми към офицерска длъжност, като обикновен войник му е най-добре. Има по-малко документация, а тя прахосва времето ти. Според него тия канцеларски работи са особено неприятни…
През декември по магистралата за Бургас отново ремъкът се скъсал и го извлекли с УАЗ-ка. През февруари пък на учение в „Корен” карали 15 дена офроуд (извън пътя). Превозвали войници, дърва, материали и храна.
– Бяхме на поляна, нямаше път. Сутрин – минус 8 градуса, четирите гуми на УАЗ-ката замръзват. ЗиЛ-ът я тегли и тя подскача като костенурка, докато тръгне. Поливаме стартерите с вряла вода, да се отмръзнат. Стари машини са, ама могат да излизат по всякакъв наклон. За движение извън пътя са проходими. Поддръжката е трудна, частите са дефицитни. Някои ги купуваме готови от магазина. А други ги изработват майсторите от работилницата на струг – напримар елементи за спирачната им система. Там се сменят и бутала.
В професията му всеки ден има нещо ново
Повредите са предизвикателство. „Шофьорлъкът трябва да ти идва отвътре, да си го можеш. С всеки от ремонтите научаваш нещо. В устройствата на новите автомобили няма как да се намесиш. Крушка не можеш да смениш даже. Свързани са с компютри. В гаранция са и процедурата е желязна: счупва се – сервиз. Счупва се – сервиз…”
Купува си обувки през интернет. Избира си немски, с високо качество. Скъпи са, но издържат на целодневно носене. Липсват немалко и други неща. „С тия дрехи съм вече година и половина. Един чифт. И те са ми големи.
Като отидох първия път във военния магазин, ми дават една шуба XL. Викам им: ей, хора, в това ще влезем двама човека. А човекът зад тезгяха ми отговаря: няма друга… Извади размер L. Екстра – тя е зимна дреха, но без подплата – като вестник. Фабрично няма подплата. Обличаш отдолу две блузи, за да се стоплиш. Пазаруваме от външни магазини”.
Хобито в свободното му време е риболов и къмпингуване по околните язовири. Едно от любимите му места е край язовир „Дъбник”, уловът е бяла риба на спининг с воблери и силикони. Към електронните игри няма интерес. „Обичам калта. Съвременните деца не можеш да ги отлепиш от екрана по цял ден. Но при мен е другояче. Ако мога да не се прибирам ще е най-добре…” Приятелката му Памела приема отсъствията му с неудоволствие. Тя е детска учителка, но пък се радва, когато се случва да си е вкъщи по-дълго време, защото заради натоварването, имат повече почивки.
Вкъщи си е създал работилница
с дрелки и различни машини. „Имам автомобил и си правя ремонтите сам. Сменявам маслото, накладки, спирачки, всичко.Това е нещо като тренировъчна работа за служебните проблеми. Работя понякога нещо по двора, забавляват ме природата, растенията, свободата, чистият въздух…”
