Питай първо човека какво го боли, това не е ветеринарна медицина, клиничната пътека е после, казва доц.д-р Янчо Делчев, д.м. началник на Клиниката по обща и онкологична гинекология на ВМА
-Доц.Делчев, преди година Вие направихте първата операция във ВМА с робота „Da Vinci”. Колко операции с роботизирана хирургия направихте лично?
-Стигнах до 188 и заедно с тези от предишната ми практика са над 1660. Но това няма значение, защото преди година аз дойдох във ВМА с опита и изградените вече навици в роботизираната хирургия. Ценното е това, че колегите от хирургичните специалности показаха в нея респектиращ професионализъм. Започнаха с по една-две малки операции и веднага след това отидоха към едни от най-големите операции в коремната хирургия, като рак на панкреаса, на дебелото черво и стомаха, диафрагмални хернии. До получаването на робот те вероятно са ги правели лапароскопски, но роботът дава екстра като технология, начин на работа и прецизност на операцията. Колегите хирурзи заработиха устремно. Говоря за тези от Първа коремна хирургия на проф.Такоров, от Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология на проф.Владов и Втора коремна хирургия на Васил Иванов, по-късно се включиха и хирурзите от Клиниката по урология на проф.Салтиров. Сега в хирургията с робот се включват и колегите от клиниките по ендоскопска и тази по гръдна хирургия. През 2025 г. ВМА влезе в топ класацията на американската фирма, създател на робота Da Vinci. Регионалните й представителства по света следят за работата с апарата по брой, тежест и време на операциите и централата ползва информацията, за да усъвършенства апаратите. Като на всеки 5 г. се създават ново поколение роботи. За последно това стана през 2025 г. с петото им поколение, което очакваме да получим във ВМА. Преди година ние бяхме млада програма, но колегите тук заработиха бързо. И това бяха хирурзи от различни поколения – както хора с много голям опит в ендоскопската хирургия, така и колегите уролози, които не бяха работили такъв тип хирургия и стъпиха в непознато поле. Благодарение на всичко това направихме голям пробив в роботизираната хирургия, като от фирмата ни поздравиха, когато още със старта направихме първите сто операции за 96 дни. Такъв аналог няма в Европа, само на няколко места в света. После станаха 305 операции за 305 календарни дни, като работим само с една машина. Според мен, това може да стане само в една военна болница, като ВМА, заради голямата дисциплина. С дългогодишната ми практика твърдя, че такъв ред в другите болници трудно се постига.
Аз лично оперирам в един ден от седмицата и работим по 4 операции. И в другите дни, ако се отвори възможност. За 4 седмици 20 операции се правят само в гинекологията. Четири отворени операции на ден без робот може да се направят, но натоварването е убийствено. Сега чисто оперативното време стига и под 20 минути на операция. И се работи много фино и безкръвно. Това е безболкова хирургия, защото принципът на работа е различен от класическата. Избягва се примачкването и загиването на здрава тъкан и тромбозирането на кръвоносния съд, което дава силна исхемичната болка.
-Запълнени са свободните часове за операция месеци напред, но не всичко е за роботизирана хирургия, нали?
-Оздравелият пациент върви след лекаря и става най-добрият му рекламен агент, става дума за доверие. От друга страна, с мен в клиниката дойдоха колеги, с които сме работили десетки години. За 11 месеца през клиниката ни минаха над 1000 пациентки, включително и за роботизирана хирургия. Едно от много важните неща в този тип хирургия е правилно да се прецени всеки случай. Защото Da Vinci не е апарат, с който може да оперираме всичко, например ракът на яйчника не се оперира с него. Той се работи по-добре при отворена хирургия и това е стандартът. При компромис нарушаваш алгоритмите на онкологията, които са доктрина за цял свят. Тя е уеднаквена в диагностиката, лечението и в проследяването. Затова не правим компромиси. А в онкологията трябва да сме наясно и със стадия на заболяването. При дадени случаи ефектът е по-добър, ако първо се направи химио и лъчетерапия.
-Обяснявате ли всичко това и на пациента?
– Задължително е. Като професионалисти знаем, че независимо с каква диагноза идва пациентът, трябва в прав текст да се обясни всичко: кое и защо се прави или не се прави и кое е най-доброто за него. Негово право е да приеме или не препоръката ни. Но като лекар аз трябва да съм етичен, коректен и точен, за да обясня и стадия на заболяването, и последователността на стъпките, които да се предприемат. С пациента трябва да се говори, това не е ветеринарна медицина и търпеливо трябва да се обяснява всичко, независимо дали той ще избере да остане при нас или ще търси клиника в чужбина. Така уважаваш и професията си, а тя иска много неща: сърце и морал, да се раздаваш, много качества и умения, които не ти се дават изведнъж в ръцете. Както и много четене, за да се държиш на гребена на вълната. А трябва и да мислиш какво оставяш като знание и можене, защото в живота си човек оставя деца и ученици.
-А Вие научихте ли нещо ново в операциите с робот за една година?
-Винаги има полза, когато работиш с добри професионалисти около себе си. И преди да постъпя тук знаех, че във ВМА има добри хирурзи. Сега работя с тях, а сред тях има колеги с качества на световно ниво. И когато самата операция изисква мултидисциплинарни екипи, разчитам на тези колеги. Обменяме си и ценен опит при различните видове операции.
-Какво предстои в клиниката Ви?
-Очакваме апарат за лазерна терапия до март, който има големи предимства при операции. Предстои ми обучителен курс за работа с него. Очакваме да получим платно, с което да правим специфични операции при изсипвания при тежки раждания, но и при тежки професии. Не спираме да се развиваме и от специализантите изисквам да описват специфичните случаи. Добра колаборация имаме с другите клиники, последно работихме по един случай с проф.Такоров. В роботизираната хирургия очакваме да правим операцията, при която се слага платно. Никога няма да кажем, че сме изучили всичко в днешната медицина, която отива в други измерения. През изминалата година работих по доцентурата си, издадохме 2 монографии. Едната от тях е за опасностите, грешките и усложненията при роботизираната хирургия в гинекологията. Описано е как те да се избегнат и какви усложнения сме имали с колегите ми в роботизираната хирургия за 11-те години, преди да се присъединим към екипа на ВМА. Споделяме опита си, а човек се учи от грешките си. По конгреси обаче за това почти не се чува, настроението е по-приповдигнато. Разказваме и за случаи на изпускане на игла при операция. А колкото повече търсиш игла в корем, толкова повече я зариваш, като в купа сено. Затова е по-ценно да се споделя опит, особено грешките. Защото с годините и философията ти се променя, осъзнаваш как и с по-малко усилия можеш да направиш повече неща. И как ако си подредиш деня, в края му ще си помогнал на повече хора.
Встрани от темата, ще ми се пациентите ни да не пропускат профилактичните прегледи. Защото има локализации в онкологията, които не може да се открият рано – в панкреаса, в мозъка. Но и такива, при които един клиничен преглед има шанс да открие рака, какъвто е и този на гърдата. Има начин да се открие навреме и ракът на маточната шийка, а не да се идва в четвъртия му стадий. Така е и при простатата. Трудна работа е да накараш мъж да отиде на уролог. А може поне да се пусне туморен маркер в лаборатория или да се отиде на ехограф. След 50 г., с риск да повторя колегите си, трябва да се прави гастро и колоноскопия. Защото над 90% от рака на дебелото черво тръгва от полипи. Не обвинявам никого, но си остава консервативното ни мислене. А вече излизат генетични изследвания, които определят риска от рак и при жените, и при мъжете. Когато аз учех, това не беше възможно.
-Споделете свой принцип в работата?
-Докато се готвех за кандидатстудентски изпити, попаднах на една латинска поговорка: Нищо без много труд животът не е дарил на простосмъртните. И наистина, занаятът ни иска много да се бориш. И да проявяваш много милосърдие. Питай първо човека какво го боли. Клиничната пътека не бива да е преди човека и болката му.
