Фестивалът отново доказва, че големите артисти винаги са променяли света.
От 6 до 26 февруари се завръща фестивалът „Master of Art” със своето 11-то издание. Днес неговият създател Найо Тицин обяснява идеята си преди 10 г. за създаването на този фестивал на филмите за изкуство преди повече от 10 години: „Искахме нещо да променим в средата”. Такова е и мотото днес: „Избери изкуството”. И филмите показват как големите артисти винаги са променяли и преобръщали средата и живота. За такива творци са заглавията от всички групи: архитектура, дизайн и мода, изкуство и власт, изящни изкуства, литература, музика и танц, театър и кино, фотография, изкуство и природа и дори кулинарно изкуство. Разбира се, отново става дума за импресионистите, този път в „Зората на импресионизма. Париж 1864”. За началото, когато Парижката академия низвергва създателите на новото течение и низвергнатите си създават свой кръг и своя галерия. Век и половина оттогава светът се захласва по светлината на живописта им. И този филм, и много от другите заглавия в програмата са за смелостта на твореца да променя. С което оставя своята следа в историята. След 10 г. Тицин обобщава, че най-гледаните филми на фестивала са посветените на Ренесанса, на импресионистите и на Париж… Но все по-любопитни са и тези за властта. Само една прожекция ще има френският филм „Зеленски” с подзаглавие – „Как Володимир се превърна в Зеленски”.
Фестивалът се открива на 6 февруари в кино „Люмиер” с български филм: „Кучето на Златю”. Водени от неспокойния дух на художника Златю Бояджиев двама режисьори, Кристина Грозева и Петър Вълчанов, поемат на пътешествие, за да преосмислят неговото наследство на междата между миналото и настоящето. И както в предишните им филми, и тук срещаме почерка им – между абсурдния хумор и човешката драма.
Повече за програмата и филмите научаваме от сайта на фестивала https://masterofartfilmfestival.com
Столична библиотека: читатели, не жури, избират фаворитите си
Изборът на годишните награди на Столичната библиотека „Писател на годината & Читател на годината – 2025” за най-четените съвременни български автори вече традиционно се прави не от жури, а от читателската ѝ аудитория (над 110 хиляди души, 60% – млади хора) въз основа на обективна годишна статистика от електронния ѝ каталог. Тазгодишното издание на „Годишни награди 2025” включва категориите за читател, писател, поет, за най-четен автор на научна и научнопопулярна литература, на детска литература, на книги за София, на фентъзи, както и награди на медии, популяризирали инициативите на Столичната библиотека. Като „Писател на годината” беше отличен Захари Карабашлиев, за „Най-четен автор на книга” – Георги Господинов за „Градинарят и смъртта”, а за „Най-четен автор на художествена литература” – Виктория Бешлийска с подгласници: Владимир Зарев, Георги Бърдаров и Радослав Бимбалов. За останалите фаворити на читателите повече подробности има на сайта на Столична библиотека libsofia.bg.
„Персона” на Бергман – за първи път у нас
С премиера на 1 и 20 февруари за първи път у нас се представя „Персона” на шведския майстор на киното Ингмар Бергман. Режисьорката Патрисия Господинова я поставя на сцена „Дерида” на столичната улица „Самуил” 32. Продукцията е на фондация „Първа репетиция”.
„Персона” е шведски филм от 1966 г. на режисьора Бергман по негов сценарий. В ролите са Боряна Маноилова, Ния Кръстева, Йоана Буковска и Венцеслав Димитров. „Персона” е маската, която носим пред света, а спектакълът се занимава с това, което остава скрито под нея между говоренето и мълчанието. Фундаменталният въпрос „Кой съм аз” вълнува мислещите хора от всяка възраст, казва режисьорът Патрисия Господинова. Спектакълът търси какъв е човекът отвъд социалните структури на националност, религия, пол, професия, семеен статус, социална роля.
