Разменна монета ли е полуостровът в глобалната геополитическа игра?
Ако сме смятали, че в голямата глобална геополитическа игра днес Балканите са оставени в тъмен и прашасъл ъгъл, трябваше да дойде едно лаконично изявление на руския външен министър Сергей Лавров, за да бъдат отново разбудени латентните опасения за връщане към определението им като „барутния погреб“ на Европа. На пресконференция в Москва Лавров каза, че „Русия и САЩ поддържат контакти по въпросите на Балканите, като Москва остава отворена за подобни дискусии“. „Такива контакти съществуват, но все още не са довели до конкретни или положителни резултати“, посочи Лавров. „Ние сме отворени за тези контакти и, доколкото мога да преценя, нашите американски колеги също са готови“, каза още Лавров, като допълни, че съществуват възможности за сътрудничество на Русия със САЩ по отношение на Босна и Херцеговина и други страни в региона.
Първият руски дипломат е познат със своя лаконичен и стегнат стил на изразяване, достигащ и енигматичност, което често хвърля дипломатите в размисъл. В случая обаче става дума за това, че Москва и Вашингтон
имат отворен канал за комуникация по проблемите на Балканите
засега – без конкретни резултати. Ще трябва да оставим настрана подмятанията на някои анализатори, че Лавров „просто се е изпуснал“ по темата и без да иска е открил нова територия за бъдещо тясно сътрудничество между Русия на Путин и САЩ на Тръмп. А хора, политици и дипломати като руският външен министър не правят нищо случайно. Тогава трябва да приемем, че тектоничните промени на световната политическа сцена няма да подминат и нашия регион. И ако единият от партньорите вече е изговорил това намерение публично, значи времето е дошло.
Времето и мястото за оповестяването на всичко това не е случайно. То стана на пресконференцията за отчета за външната политика и дипломатическата дейност на Русия за 2025 г., на която присъстват акредитирани в Москва журналисти от световни медии. Неслучайно освен „домашната“ ТАСС, новината бе излъчена и от британската Ройтерс. Както се казва,
пропагандното и информационното осигуряване на съобщението
е налице.
Пита се къде в тази картина е Европейският съюз? Болезнен въпрос, най-малкото заради перспективата всички държави от региона постепенно и според своите постижения да станат членове на ЕС. Отговорът може би се крие в цялостното поведение на Доналд Тръмп и в критиките към ЕС и лидерите му. От друга страна, Русия няма основание да обича Урсула фон дер Лайен, Кая Калас и Антониу Коща, под чието ръководство Брюксел пусна в действие дълга серия от санкции срещу Москва заради войната в Украйна. А и процесът на интеграция на страните от района към ЕС се движи трудно. Едни изпреварват други, трети са застинали във вътрешни противоречия, а четвърти, като Косово например, дори не са започнали процеса на интеграция. В някои от тези, поизостанали в интеграционния процес държави, неслучайно се подхвърлят идеи да се търсят нови стратегически партньори, които биха допринесли повече за сигурността и просперитета на населението, вместо ЕС. Затова би могло да се попита дали евентуалното бъдещо сътрудничество между Москва и Вашингтон на Балканите няма
да цели изолирането на ЕС като основен геополитически фактор в района
с всички последици от това?
Другият въпрос, който предизвиква тревога, е как в Москва и Вашингнтон гледат на Балканите – като една хомогенна геополитическа единица или отново, години след 1944 г. ще се появи една салфетка с начертани върху нея граници. Как би изглеждала на практика подобна хипотеза, когато всички държави от Балканите, без Сърбия, Босна и Херцеговина и Косово, са членове на НАТО. От тази група можем да отделим Косово с неговото преклонение пред САЩ заради подкрепата за независимостта и суверенитета през 2008 г., въпреки че Вашингтон през м.г. заяви, че се оттегля от стратегическия диалог с Прищина. Остават Сърбия и Босна и Херцеговина. Не е тайна влиянието на Москва върху Белград, а и върху Сараево чрез Република Сръбска, където Милорад Додик, постоянният посетител в Русия по различни поводи, продължава да бъде политикът, който дърпа конците. При това, въпреки че беше суспендиран да върши политическа дейност за 6 години и че вече не е президент на Република Сръбска. В краткото си изявление Лавров спомена тъкмо БиХ, където двете страни биха могли да действат съвместно. Ако Република Сръбска тежнее към Русия, а останалата част на сложната като структура държава – към САЩ,
означава ли това, че се поставя под съмнение Дейтънския мирен договор
подписан през 1995 г.? Да не забравяме, че той бе изработен от администрацията на демократа президент Бил Клинтън и сложи край на братоубийствената война, причинена от разпада на Титова Югославия. А тъкмо Додик, не без дискретната подкрепа на Москва, е политикът, който за свое верую има отделянето на Република Сръбска от държавната конструкция на БиХ. В издание в Скопие е преведен текст от европейския печат, според който 2026 г. ще извади в заглавията две държави от Западните Балкани – Сърбия и Босна и Херцеговина. И двете извън НАТО, и двете – вписвани в орбитата на Москва.
Има и друг въпрос, който очевидно тепърва ще има развитие на Балканите. Някак си странно съвпадна реакцията на думите на Лавров с учредяването на т.нар. Съвет за мира начело с Доналд Тръмп. Балканските държави, без България и Косово, намериха различни свои основания да отложат решението за присъединяване към него. За Косово е ясно – младата държава търси канали за освежаване на подкрепата на САЩ за управлението на Албин Крути в Прищина. От няколко дни има вече и трета страна от района, която е казала „да“ на Тръмп. Това е Албания, но след като в Тирана са преминали всички конституционни процедури, за да се стигне до гласуването в парламента в подкрепа на участието в Съвета.
Гърция също получи покана, но правителството на Кириякос Мицотакис се колебае между атлантическата си привързаност към САЩ и вътрешната реакция в страната. Сърбия така и не получи покана, може би заради разочарованието от това, че Белград отмени разрешението, дадено на зетя на Доналд Тръмп – Кушнер, да превърне сградата на Генералния щаб на армията в центъра на сръбската столица в луксозен хотел. Въпросната сграда е емблематична за всички сърби. Тя бе оставена досега във вида, в който оцеля от бомбардировките от страна на НАТО през 1999 г. От друга страна, все пак Вашингтон даде кратка отсрочка за решаването на въпроса със сръбската национална енергийна компания НИС, чийто основен акционер е Газпром от Русия. Вече стана ясно, че унгарската МОЛ взима мажоритарен дял от активите на компанията, сякаш да ни подскаже, че ако думите на Лавров за обща или поне координирана работа на Вашингтон и Москва на Балканите станат реалност, един от посредниците в това би могла да бъде Унгария. Не казвам „Унгария на Орбан“, защото през април там предстоят парламентарни избори и доста анализатори допускат загуба на сегашния премиер.
Руското влияние на Балканите
винаги е било опосредствано чрез политиката на Сърбия
и нейните лидери. Това е особено характерно през последните години при пълната власт, която президентът Александър Вучич има в страната. В Северна Македония Русия действа вертикално по линията Будапеща–Белград–Скопие. А защо Будапеща, тя нали е най-верният приятел на Тръмп сред страните членки на ЕС? Нали и Орбан подписа участието си в Съвета за мир? А в същото време унгарският премиер е гостът, който в Москва искат да приемат. Парадокс или реалност? Как пък не, току виж тъкмо Будапеща се окаже плацдармът върху европейската политическа карта, от който да тръгват общите действия на Вашингтон и Москва към Балканите.
