На 1 февруари България отдава почит на жертвите на комунистическия режим – хиляди българи, станали жертва на политически репресии, насилие и потъпкване на човешките права в периода на тоталитарното управление след 9 септември 1944 г.
Датата е избрана в памет на събитията от 1 февруари 1945 г., когато Народният съд произнася смъртните присъди срещу регентите на Царство България, министри, народни представители, висши офицери, интелектуалци и обществени дейци. Тези екзекуции остават символ на началото на мащабната политическа разправа и установяването на репресивния апарат на комунистическата власт.
През следващите десетилетия десетки хиляди българи са подложени на различни форми на репресии – арести без съд, изтезания, дълги присъди в затвори и трудово-възпитателни лагери като Белене, Скравена, Ловеч и Богданов дол. Хиляди са интернирани, лишени от правото да упражняват професията си, подлагани на натиск и преследване заради своите политически убеждения, религиозна вяра или социален произход.
Репресиите засягат не само политически опоненти, но и обикновени граждани, обвинявани заради „неправилен произход“, принадлежност към буржоазни семейства, опити за бягство от страната или дори заради свободомислие и критика към режима. Конфискации на имущество, принудителна колективизация и унищожаване на частната собственост променят съдбите на цели поколения.
Днес Денят за почит към жертвите на комунизма е важен акт на национална памет и морална отговорност. Той ни напомня за цената на свободата и за опасностите от тоталитарната власт, която подменя закона с насилие, а човешкото достойнство – със страх и репресии.
Отбелязването на този ден има и образователно значение – да съхрани историческата истина за младите поколения и да утвърди принципите на демокрацията, плурализма и върховенството на закона. Паметта за жертвите не е насочена към разделение, а към осмисляне на миналото, помирение и недопускане на повторение на подобни трагедии.
Поклон пред паметта на всички жертви на комунистическия режим – на онези, които загубиха живота си, свободата си и правото си на бъдеще.
