Успоредно с търговското споразумение, Индия и ЕС сключиха амбициозен пакт в областта на отбраната, който предвижда сътрудничество в борбата срещу тероризма, задълбочаване на общите ангажименти в Индо-тихоокеанския регион и съвместно разработване на военно оборудване. Споразумението бе сключено на срещата на върха Индия – ЕС, в която участваха премиерът Нарендра Моди, председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Антонио Коща.
Мащабният отбранителния пакт бе утвърден на фона на нарастваща военна активност на Китай в Индо-Тихоокеанския регион, както и на засилващото се безпокойство в Европа от политиката на американския президент Доналд Тръмп в сферата на сигурността. Индия е третата страна в Азия след Япония и Южна Корея, с която ЕС подписва подобен договор.
Главният секретар на индийското външно министерство Викрам Мисри заяви, че Индия вече има партньорства в областта на отбраната и сигурността с няколко отделни страни членки на ЕС, но сключеното сега споразумение е първото по рода си. „Отбраната и сигурността са основата на всяко силно партньорство. Днес ние официално утвърждаваме това чрез пакт“, заяви премиерът Моди. „Това ще ни помогне за по-тясно сътрудничество в сфери като борбата срещу тероризма, морската сигурност и киберсигурността. Освен това ще се засили общия ни ангажимент към международен ред, основан на правила“, подчерта индийският лидер.
Новият пакт ще осигури оперативна съвместимост в областта на отбраната и ще отвори възможности за индийски фирми да участват в програмата на ЕС „Действия за сигурност за Европа“ (SAFE), заявиха официални представители. Това е финансов инструмент на ЕС на стойност 150 млрд. евро, чиято цел е да подпомага финансово на страните членки да ускорят отбранителната си готовност.
Премиерът Моди и лидерите на ЕС единодушно и категорично осъдиха тероризма и екстремизма във всичките им форми и призоваха международната общност да предприеме решителни и конкретни мерки за борба с тероризма, пише в съвместно изявление, публикувано след срещата на върха в Делхи. Индия и ЕС също така проведоха цялостен преглед на ситуацията в Индо-тихоокеанския регион.
По време на срещата на върха Индия-ЕС бе обсъден и въпросът за Украйна. Двете страни изразиха безпокойство от продължаващата война, която „причинява огромно човешко страдание и има глобални последици“. Индия и ЕС „ще продължат да подкрепят усилията за постигане на всеобхватен, справедлив и траен мир в Украйна чрез диалог и дипломация, основани на принципите на Устава на ООН и международното право, включително независимост, суверенитет и териториална цялост“, се добавя текста.
Лидерите също така отбелязаха, че приемането на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, в която се приветства създаването на т. нар. Съвет за мир и на стабилизационни сили, представлява напредък към прекратяване на конфликта в Газа.
Евросъюзът и Индия си стиснаха ръцете за търговията
Улеснява се достъпът на европейски стоки и услуги до пазар с 1,5 милиарда потребители
Най-важната икономическа новина от тази седмица е споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и Индия. Това ще бъде 19-ото търговско споразумение за Делхи и то ще помогне за увеличаване на износа на страната към евроблока. От 2014 г. Индия насам е сключила седем търговски споразумения – предишните бяха с Мавриций, Обединените арабски емирства, Оман, Великобритания, Европейската асоциация за свободна търговия (Швейцария, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия) и Нова Зеландия.
Налагането на високи мита от страна на САЩ наруши глобалния поток на стоки. За повечето от своите стоки Индия е изправена пред високи американски тарифи от 50%. Очаква се споразумението в Брюксел да помогне на индийските износители да диверсифицират износа си. То ще спомогне и за намаляване на зависимостта от Китай. ЕС също е изправен пред заплаха от високи американски мита.
Намаляването или премахването на митата ще доведе до
отваряне на пазарите
и съгласуване на регулаторните рамки. Това ще бъде от полза за ключови сектори като технологиите, фармацевтика, автомобилостроене и производството на текстил. По-ниските или нулеви мита ще направят индийския износ, включително от трудоемки сектори като производството на облекла, кожа, фармацевтични продукти, стомана, петролни продукти и електрическо оборудване, по-конкурентоспособен на пазара на ЕС. Очаква се също значителен ръст на износа на индийски услуги, включително в областта на телекомуникациите, бизнес услугите и транспорта.
Според Изследователския институт към Техническия университет на Джорджия ЕС ще спечели от увеличаването на износа на самолети и части за тях, електрическо оборудване, диаманти и химикали за Индия. Европейските сектори на услугите като интелектуална собственост, бизнес услуги, информационните технологии и телекомуникации също могат да отчетат ръст.
Двустранната търговия със стоки между Индия и ЕС възлиза на 136,53 млрд. долара през 2024–25 г., което прави ЕС най-големия търговски партньор на Делхи по отношение на размяната на стоки. Около 17% от общия износ на Индия е насочен към пазара на ЕС, а износът на блока за Индия възлиза на 9% от общите му доставки в чужбина. През 2023–24 г. Индия е изнесла за ЕС стоки за 76 млрд. долара и услуги за 30 млрд. долара, докато ЕС е изнесъл за Индия стоки за 61,5 млрд. долара и услуги за 23 млрд. долара. Ключови пазари за Индия в рамките на ЕС са Испания, Германия, Белгия, Полша и Нидерландия.
Основните експортни стоки на Индия за ЕС включват петролни продукти (дизел и авиационно гориво), електроника (включително смартфони), текстил, машини и компютри, органични химикали, желязо и стомана, скъпоценни камъни и бижута, фармацевтични продукти и автомобилни части. В момента износът на текстил от Индия за ЕС е обложен с мита от 12–16%. Това прави индийските продукти по-малко конкурентоспособни спрямо тези от страни като Бангладеш и Виетнам, които се ползват с преференциален достъп до пазара на ЕС по силата на търговски споразумения, пише в доклад на Изследователския институт към Техническия университет на Джорджия.
Основните вносни стоки за Индия от ЕС са машини, компютри, турбореактивни двигатели, електроника, части за мобилни телефони и интегрални схеми, самолети, медицински изделия, научни инструменти, необработени диаманти, органични химикали, пластмаси, желязо и стомана, автомобили и автомобилни части. Основните услуги, които Индия изнася за ЕС, са бизнес услуги, телекомуникации и информационни технологии, както и транспортни услуги, докато вносът включва интелектуална собственост, телекомуникации и информационни технологии.
Кумулативните преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) от ЕС в Индия за периода от април 2000 г. до септември 2024 г. възлизат на 117,4 млрд. долара, като в Индия оперират около 6000 фирми от ЕС. Инвестициите от ЕС представляват 16,6% от общите кумулативни ПЧИ в Индия от всички държави. Изходящите ПЧИ на Индия към ЕС възлизат на около 40 млрд. долара за периода от април 2000 г. до март 2024 г.
Преговорите за споразумението за свободна търговия между Индия и ЕС започнаха през 2007 г. В периода 2007–2013 г. се проведоха редица преговорни кръгове, но те бяха възпрепятствани от разногласия относно достъпа до пазара, правата върху интелектуалната собственост, трудовите стандарти и устойчивото развитие. През 2013 г. преговорите отчетоха застой, най-вече заради различия по въпроси като митата върху автомобили, вино и спиртни напитки, сигурността на данните за индийските компании в сектора на информационните технологии и обществените поръчки. Опитите за възобновяване на преговорите в периода между 2016 и 2020 г. не постигнаха съществен напредък. След 2020 г. обаче както Индия, така и ЕС проявиха интерес към възобновяване на консултациите. През юни 2022 г. бяха рестартирани преговорите за споразумение за свободна търговия, за споразумение за защита на инвестициите и за споразумение за географските означения. Преговорите по споразумението за географските означения и по двустранния инвестиционен договор продължават.
