Емил Ценков, Веселина Стойчева
В Сирия, както и в Газа, поредната геополитическа сделка може да има обратен ефект.
„Нова Газа“, замислена от американска страна като бъдещата Ривиера и представена като конкурент на прочутите плажни курорти от Маями до Майорка, ще се строи буквално върху земята на кървавия конфликт в района след нападението на въоръжените групировки на „Хамас“ срещу Израел във фаталния 7 октомври 2023 година. Бъдещата „Нова Газа“ (популярен като проекта Тръмп-Кушнер), както буквално се нарича американският план, ще представлява окончателния триумф на силата и парите над ценностите, международното право и елементарния човешки морал.
Миналата седмица в. „Гардиън“ дори публикува „устройствен план“ за създаването на „Нов Рафах“ на мястото на сегашния Рафах в западната част на ивицата. Той щял да бъде един от общо 8-те „резиденциални зони“ и ще е финансиран от Обединените арабски емирства. Според плана, на палестинците ще бъдат предоставени условия за живот, образование и здравеопазване. Учебниците на децата ще бъдат прочистени от внушените от „Хамас“ опасни идеи. Жителите му ще могат свободно да преминават през пропускателен пункт с помощта на специални чипове, съдържащи биометричните им данни. Така че този модерен вариант на африканските бантустани щял да бъде
изцяло защитен от проникване на екстремисти
Ако се вярва на Вашингтон, бъдещето на Газа вече е в ръцете на анонсирания преди дни в Давос „Борд на мира“. Съставът му говори сам за себе си. Явно Николай Младенов като Специален пратеник в Борда, т.е. пряко натоварен с управлението на възстановителния процес, не е притеснен от факта, че в неговото ръководство няма нито един палестинец, и дори нито един арабски държавник. Европейските лидери са скептични, те проявяват повече здравомислие, отколкото грижа за правата на палестинците в Газа. Защото за да бъде реализиран въпросният план трябва да бъдат изпълнени и другите условия за крехкия мир и преди всичко разоръжаването на „Хамас“, което ще означава пълната капитулация на палестинската съпротива. Дори и това да бъде сторено, няма никакви гаранции, че Израел няма да продължи с „прочистването“ на палестински екстремисти, подобно на неотдавнашното убийство на трима млади палестински журналисти в Газа. Но даже и при най-благоприятен развой на ситуацията, пред реализирането на проекта ще се изправи сизифовата задача за едно друго прочистване – на останките от разрушения над ¾ сграден фонд на Газа и пренасянето му с товарни кораби, което, заедно с възстановителните работи по инфраструктурата ще трае десетилетия.
Така че най-вероятно проектът Тръмп-Кушнер с годините
ще потъне в подвижните пясъци на Ориента
като една поредна Утопия, която даже и да е благонамерена, е лишена от реализъм. Междувременно обаче, както за авторите ѝ, така и за Нетаняху, налагането на подобна визия за палестинското бъдеще е изгодна като красиво пано, скриващо уродлива действителност. А за свръхбогатите петролни кралства и емирства това ще е своеобразно изкупление на гузната арабска съвест по темата „Газа“.
Нова Сирия и реваншът на ислямистите
На 19 януари т.г. в Сирия бе постигнато прекратяване на огъня между правителството и кюрдските Сирийски демократични сили (СДС) и съответно бе подписано споразумение, по силата на което последните трябва да бъдат интегрирани в сирийската армия и полиция. На практика това предполага разоръжаването на тази толкова успешна формация в битката срещу „Ислямска държава“. Това събитие бе предшествано от прогонването на кюрдите от района на Алепо, последвано от преминаването на сирийската армия на левия бряг на река Ефрат, считан досега за външна граница на полуавтономната територия под контрола на кюрдите. И съответно – изтласкването им в североизточната част на страната, считана за тяхна крепост. Оказва се, че тази акция, подпомогната от турска логистика, е била предшествана от съответен дипломатически демарш.
По време на състоялата се през миналия ноември визита на президента на Сирия Ахмед Ал-Шараа в Белия дом е присъствал и външният министър и бивш шеф на разузнаването на Турция Хакан Фидан. Освен в Овалния офис, Фидан е разговарял и с вицепрезидента Джей Д. Ванс, държавния секретар Марко Рубио, посланика на САЩ в Дамаск и посредника Стив Уиткоф. На връщане от САЩ Фидан бил обнадежден от промяната в позициите на американците по отношение на Сирийските демократични сили.
Успоредно с преговорите във Вашингтон сирийските власти провели и среща във Франция с представители на Израел. Според кюрдски източници, Тел Авив дал зелена светлина на готвещата се офанзива срещу своите номинални съюзници – кюрдите, като в замяна Дамаск се ангажирал да приеме присъствието на Въоръжените сили на Израел в южна Сирия. Както е известно, използвайки промяната на властта в Дамаск, а впоследствие и призивите на друзите за помощ по време на кървавите изстъпления на привърженици на новия сирийски режим срещу тях през 2025 г., израелците се настаниха в сирийски район, който по катарски оценки е с площ от 400 квадратни километра. Намеренията на Тел Авив са достатъчно ясно заявени – става дума за
поредната буферна зона, която да гарантира безопасността на Израел
Резултатите от този широк антикюрдски сговор видяхме преди дни. Докато американските патрули в богатия на петрол регион наблюдаваха безучастно поражението на довчерашния си съюзник, Тръмп се задоволи с ролята на помирител, но с цената на фактическа капитулация на кюрдите. Би било наивно обаче да се очаква, че този корав народ ще развее бял байрак и ще остави беззащитни своите градове и села на произвола на довчерашните джихадисти и терористи, макар и сега облечени с униформите на сирийската национална армия. Медиите съобщават за поредица от протестни митинги на кюрдите от двете страни на сирийско-иракската граница, както и от страна на кюрдската общност в самата Турция. Така че и тук, както и в Газа, поредната геополитическа сделка може да има обратен ефект.
Във всички случаи обаче, проектът „Нова Сирия“ като турско-израелски протекторат под общия контрол на САЩ е замислен като крайъгълен камък в Новия Близък изток, особено при евентуалното сваляне режима на аятоласите с атаки отвън и гражданска война в самия Иран. В това отношение няма сериозни противоречия между Тръмп и Европейския съюз, както пролича и от имейла на Еманюел Макрон до стопанина на Белия дом. Франция, редом с Германия, бе и първата страна от Европейския съюз, която призна ислямисткия режим и лелее мечти да се върне икономически и политически в бившата си колония, наричана някога „подмандатна Сирия“.
Брюксел също ще забрави за „европейските ценности“ в името на геополитическата изгода, още повече, че се очаква Сирия да се превърне в газов и петролен хъб след отдавна планираното изграждане на бъдещия тръбопровод от Катар (става въпрос за газопровод от Катар до Средиземно море, какъвто е малко вероятно да бъде построен – бел. ред.). Поради тези съвпадащи западни и регионални интереси режимът на Ал-Шараа и неговите екс-джихадисти ще продължават да се ползват с политическия чадър на Запада, а медиите ще представят в благоприятна светлина поредните нарушения на правата на малцинствата в тази многострадална страна.
Големите губещи от новата разстановка на силите в региона са Русия и Китай
В първия случай, поради затъването на Путин с неговата „Специална военна операция“ в Украйна, а във втория поради факта, че Поднебесната не успя да трансформира в политически лостове силното си икономическо присъствие по-специално в Персийския залив. Дали такъв Близък изток има светло бъдеще е големият въпрос в началото на 2026 година.
