Бойците от 38-и механизиран батальон предадоха щафетата на колегите си от Хасково.
Италианските военнослужещи са царе на личните жестове. Когато пък признателността им е искрена, могат да те докарат и до сълзи. Особено, когато те правят част от легендарния т. нар. „Кралски полк” от Бари, който завършва мисията си на тренировъчния полигон „Ново село”.
На официална церемонията по сдаване и приемане на отговорностите на българския контингент от състава на Многонационалната бойна група всеки от отличените офицери, сержанти и войници от българите получи лично от командира на Многонационалната бойна група полковник Матиа Широко специална възпоменателна монета. Жестът на италианския командир бе много личен и интимен – той държеше монетата в дланта си и докато се здрависваше с българския военнослужещ му я предаваше в неговата длан. Като символ на лична признателност, уважение и благодарност за съвместната работа на бойното поле по време на дежурството по усилена бдителност на НАТО на Югоизточния фланг.
Българският контингент участва с рота от 38-и механизиран батальон от състава на 2-ра Тунджанска механизирана бригада в Стара Загора, а заместник-командир на групата бе полковник Димитър Полихронов, командир на 20-ти самоходен артилерийски дивизион в Ямбол. Бойната група премина през интензивен цикъл на подготовка, като награди бойните си способностите от група в бригада. Ключов момент от участието на българите в групата беше многонационалното учение Dacian Fall 2025 – едно от най-големите на Югоизточния фланг на НАТО, с участие на над 5000 военнослужещи от 10 нации.
Думите на полковник Матиа Широко, командир на многонационалната бойна група бяха искрен израз на високата му оценка за работата на българската рота: „Преходът между двата български контингента олицетворява стабилността, професионализма и сплотеността, които са в основата на нашия общ ангажимент. Чрез многобройните учебно-тренировъчни дейности, планирани и проведени с последователност и обща визия, процедурните и оперативните различия бяха преодолени и превърнати в добавена стойност. Съвместната подготовка засили взаимното доверие, подобри способността за действие като единна сила и утвърди многонационалния дух, който е в основата на нашето голямо подразделение на НАТО. Искам да изразя специална признателност към заместник-командира на многонационалната бойна група подполковник Димитър Полихронов, чието балансирано лидерство, професионална компетентност и постоянен фокус върху интеграцията бяха ключов фактор за успеха на мисията. Димитър, през тези 6 месеца, ти даде точния и висококвалифициран принос, следваше ме и ме подкрепяше във всички мои прищевки като командир, като насърчаваше диалога с целия щаб и сътрудничеството. Дейности, които са предпоставка за оперативна ефективност. Ти оставяш дълбока и трайна следа в нашата бойна група”.
Българската рота премина в тържествен марш пред командирите си, предвождани от заместник-командира на Съвместното командване на силите флотилен адмирал Галин Манев, и гостите. Командирът на 2-ра Тунджанска механизирана бригада бригаден генерал Мирослав Костадинов благодари на италианския командир и на Италия като рамкова държава за отделените ресурси и време, за да бъде успешна подготовката на всички нации.
„Мога да поставя много добра оценка на участието на нашите военнослужещи, които се представиха на изключително ниво. Повиши се оперативната съвместимост на военнослужещите от българските контингенти, отработиха се съвместни оперативни процедури в съвместни центрове за управление и действия по време на боя със съвместни формирования от италианската, албанската, турската и американската армии, както и всичките 8 нации на полигона. Офицерите от щаба на бойната група работеха с италианските офицери на английски език, оценката на американските и италианските офицери е, че българските им колеги от щаба се справят изключително добре в международна среда”, заяви заместник-командирът на бойната група подполковник Димитър Полихронов.
От следващия месец до края на юли дежурството поемат военнослужещите от 31-ви механизиран батальон – Хасково, които миналата седмица преминаха успешно сертификацията за участие в бойната група. Командир на българската рота е капитан Стоян Спасов, а заместник-командир на многонационалната бойната група ще бъде подполковник Марин Цаловски.
Военнослужещите от 38-и механизиран батальон се представиха изключително успешно по време на дежурството си в бойната група, и затова за колегите им след тях остава висок стандарт, който те трябва да отстояват, каза подполковник Марин Цаловски.
Ротата от 31-ви механизиран батальон в Хасково се състои от 100 военнослужещи и четирима офицери, които са част от щабния елемент на бойната група.
Командирът на ротата, който управлява с ръката на мениджър
Битките се печелят от капитаните не е само завет от Сръбско-българската война, но е видима реалност на тренировъчния полигон „Ново село“. Голямата цел бойната група да се превърне в бригада заради новопридобитите през годините бойни способности трудно би била възможна без отдадеността на хората на терен. А там диригентската палка като командир на българската рота държи един 30-годишен капитан от Кърджали – Иван Радоев.
Съименик на известния наш драматург, поет и журналист, капитанът с изсечени черти на лицето е доказвал, че битките се печелят на бойното поле, но преди това трябва да си ги „проигравал“ десетки пъти на полигона. В състава на бойната група той е командир на българската рота, която се състои от два пехотни взвода. На голямото учение Dacian Wall 25 с участието на 10 натовски държави, капитан Радоев ръководи българския рота на полигона „Корен“, а в нея освен двата българска взвода – пехотен и логистичен, е придаден и италиански взвод, както и отделение за комуникация.
„Едно от най-важните качества, които определят професионализма, е работата в международна среда. И понякога има един комплекс за малоценност, когато се самооценяваме. Но истината е, че в човешкия фактор, като изключим технологиите, превъзхождаме другите нации като професионализъм, от тези, които са на Ново село“, казва офицерът. – В това отношение, нещата, които винаги са предизвикателство пред един командир, когато работи в международна среда, е от всяко едно учение да си взимаме поуки, да си търсим слабите страни с цел на всяко следващо учение да ги отстраняваме.“ Капитан Радоев има аурата на шампион и се опитва да го доказва, където и да се появи на бойните тренировки. „По време на предишна ротация имахме и спортно състезание, тогава бях в щаба на бойната група. Направихме спортно състезание с 6 компонента на база на изпита в британската армия. Участваха отбори с по един офицер, сержант и войник и станахме първи“, разказва той.
На учението на полигон „Корен“ през 2025 г. голямото предизвикателство е да командва и осигурява логистично и италианския взвод. „Участвал съм в много международни учения и знам основните болежки на един човек, когато е в друга държава. Затова се опитах максимално да ги предразположа, да не им липсва нищо откъм логистика и човешко отношение. Накрая на учението командирът на взвода дойде при мен и каза, че никъде не са се държали с тях толкова приятелски. „Подобно отношение не сме виждали на друго място“ – това бяха думите му“, казва капитан Радоев.
Преди това офицерът „играл“ тактическо учение с бойни стрелби на полигона „Люляк“. Там умишлено смесил взводовете. „На българския взвод дадох 2 италиански отделения, а на италианския взвод придадох едно българско отделение. Целта бе да омеся хората и да видя как се справят в международна среда. Така всеки вижда нови, непознати за него неща и взаимно се учат един от друг“. Според него командирът е много важен, за да даде облика на своето военно подразделение. „Всичко като дисциплина, умения, изпълнителност, идва от манталитета на командира. Не зависи толкова от нацията. На „Ново село“ са идвали и не толкова дисциплинирани италианци. На следващата ротация поведението им е коренно различно. Ако трябва да сравнявам българския военнослужещ като дисциплинираност и професионализъм е по-близо до турските си колеги, отколкото до италианските“, казва Радоев.
Той завършва Националния военен университет през 2019 г. като първенец на випуска и оттогава служи в Стара Загора. След това се обучава в САЩ за командир на рота. От година и 4 месеца е командир на трета механизиран рота в 38-и батальон. „Другия командир на рота е мой съвипускник, третият е с 4 години по-голям от нас. Но всички ни, имам предвид и командирите на 3-те пехотни взвода в моята рота, и на логистичния взвод, ни обединява това, че имаме желание да „крадем занаят“ от по-старшите“, разказва пехотинецът.
Но няма нищо по-важно от това около себе си да имаш екип. „Така беше по време на сертификацията. Командирите на взводове така организираха нещата, че на мен ми остана да „обера“ работата нагоре с началниците. Затова накрая им благодарих, че благодарение на тях, а не въпреки тях, бяхме сертифицирани, тъй като положиха доста усилия“, смее се капитан Радоев.
Негово верую е, че за да съществува добър екип са необходими две неща. Едното е думата професионализъм да бъде изпълнена със съдържание. „Доста хора я използват, но не я изпълват със съдържание и тогава следващото нещо е човешкото отношение по вертикала. След като сме професионална армия, след като всеки знае своите задължения, знае какво трябва да свърши професионалистът, без да се натиска отгоре си да върши работата по вертикала. Когато има човешко отношение – хората започват да се разбират с половин дума и тогава започват да се създават екипите. Когато работата започва да спори от половин дума, започват да се разбират хората, но това отнема време. Това отнема време“, клати глава капитанът.
Докато това се случи, той се опитва да направи управленска система, която да работи за него. Единият да следи работата на дрона по време на разузнаване, другият да направи комуникацията с командира. Точно като мениджър на футболен клуб се опитва да сложи правилните хора с определени способности на точно определените места, където ще бъдат най-ефективни.
„Когато си тръгна като командир на рота, искам да оставя по-добра материална база – повече изправна техника, по-добри класни помещения. Другото, което съм си поставил за цел, е да не се усети моето напускане. В западните учебници се казва – толкова по-добре си свършил работата по приемането и издаването на длъжността, колкото хората не усетят. Така че, аз знам кой ще ме наследи като командир на ротата“, смее се командирът на ротата на българския контингент в „Ново село” капитан Иван Радоев.
