Службата е такава, каквато си я представях в НВУ, казва лейтенант Жерард Спасов от 4-ти артилерийски полк
Фото авторът
През миналата година 129 курсанти от Националния военен университет (НВУ) „Васил Левски“ получиха своето първо офицерско звание. Тържествената церемония във Велико Търново се състоя на 25 юли и само след три дни новопроизведените млади офицери, разпределени в 4-ти артилерийски полк, пристъпиха портала на асеновградското формирование. Сред тях бе и лейтенант Жерард Спасов. Срещата ми с него е след половингодишната му служба в полка.
Защо се е насочил да следва в НВУ? Как се е спрял на специалността? С какво го е привлякъл 4-ти артилерийски полк? Как е направил тази
поредици от решения
– тези важни избори? Лейтенантът отговаря на зададените въпроси, но накрая се оказва, че има още един голям избор.
Роден е във Враца и в родния си град завършва механотехникума със специалност „Автотранспортна техника“. Още в десети клас насочва вниманието си към НВУ. Тогава в механотехникума са идвали представители на армията, давали са информация за военната професия, обяснявали са какви са перспективите пред тези, които ще се посветят на нея. След това в сайта на НВУ Жерард намира повече информация. Споделя с баща си, че ще кандидатства в НВУ и той остава доволен от неговия избор.
„Специалността избрах по-лесно от други мои колеги, тъй като вуйчо ми, като наборен войник, е служил в артилерията. Разказвал ми е много за специалността „Земна артилерия“, за занятията и ученията, в които е участвал. И всичко предварително много ми хареса”, така накратко лейтенант Спасов обяснява втория си избор. Постъпва в НВУ „Васил Левски“ през 2020 г. и го завършва през юли 2025 г. със специалност „Полева артилерия“, преди – „Земна артилерия“.
Първата година в НВУ се обучавахме във Велико Търново, а след това, до завършването – във факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ в Шумен. Имаше доста трудности през петте години в НВУ, особено в първи курс. През първата седмица беше голям стрес за мен, абсолютно всичко бе ново…Но никога не съм мислил за отказване, просто
имах ясна цел
за моето бъдеще. Като курсант, през първия семестър в пети курс идвах на стаж в 4-ти артилерийски полк. Предварително бях чувал добри думи за полка, убедих се в същото, видях каква е обстановката, какви са взаимоотношенията между военнослужещите… и реших, че искам да бъда разпределен тук. Чаках само да се обявят местата, обяснява третия си избор лейтенант Спасов.
Като курсант, по време на стажа в 4-ти полк, е бил в артилерийския дивизион 152-мм оръдие-гаубица Д-20. Но сега е в дивизион 122-мм реактивна система за залпов огън БМ-21 „Град”. Доколко са опознали в НВУ реактивните системи?
Във факултета изучавахме всички системи. Сега съм командир на взвод. Батареен ми е капитан Божидар Костов. Той ми помага, винаги е до мен, винаги мога да го попитам, дори и в извънработно време, без значение за какво е, винаги е насреща. Подчинените ми имат опит, колективът е доста добър. Всички допринесоха много бързо да вляза в ритъм, да се почувствам на своето място. Напредвам
с мотивация и градация
но човек се учи цял живот, отговаря лейтенант Жерард Спасов.
Признава, че има и много натоварени дни, но се справя. С усмивка споменава, че е бил дежурен на Коледа, така, както се е случило и през първата му курсантска година, и е върнал спомените си оттогава. Знае добре шегата, че новите лейтенанти са все едно курсанти шеста година. Но, според него, е важно, че идва с удоволствие на работа, че е удовлетворен от службата и наистина тя е такава, каквато си я представял още във Военния университет.
Остава ли му време за неговите увлечения? Тренирал е от първи до осми клас футбол в „Ботев“ – Враца. Това е любимият му спорт и досега. Събират се с колеги от батареята, участва в турнирите в полка, запознава се с други хора. Обича и да пътува, не само в страната, и така да придобива нови впечатления и незабравими спомени. Често участва и в събиранията на младите офицери, с които е постъпил в полка през миналата година.
Но ставаше въпрос за важните избори на лейтенанта. Поредният, обаче, не е само негов, а е споделен, защото се намесва
любовта
Първият му работен ден е бил 28 юли 2025 г. Още преди тази дата той си е бил преместил багажа от Враца в Пловдив при… приятелката си Тереза Петкова. И тя е от Враца, и вече е в трети курс в Аграрния университет. Така, вече живеят заедно на квартира в Пловдив. Предпочел е той да пътува всеки ден до Асеновград, а и разстоянието е малко.
Двамата с Тереза обичат да се разхождат и да опознават по-добре Пловдив. Но не забравят и родния си град Враца, и се стремят, когато имат възможност, да се видят със своите родители.
Дали скоро лейтенант Спасов ще поднесе изненада на своите колеги и да им съобщи за очаквано радостно събитие? Отговаря, че може и да има сватба, но нека да премине полевата подготовка на полигон „Корен“ и да извърши, като командир на взвод, първите си стрелби с реактивните системи. И по-нататък двамата с Тереза ще решат кога ще бъде сватбата, може би през есента.
И все пак накрая на разговора ни с лейтенант Спасов става дума и за името му – Жерард. Дълга история, но този избор е на майка му, която е имала баба с френски корени. И тя е решила да го кръсти Жерард. А за важността на изборите на лейтенант Спасов, добре е да припомним една мисъл на френския поет Пол Валери: „Когато постигнем целта, смятаме, че пътят е бил добре избран.“
