– Г-н генерал-майор, що е то директор на Щаба на отбраната? До скоро в армията нямаше длъжност директор?
– Длъжността не е съвсем нова, създадена е преди почти 8 г. Има я в много армии на наши съюзници от НАТО. За читателите, минали през военна служба, ще кажа, че най-много се доближава до длъжността началник-щаб в армейските формирования. В преките отговорности на директора влизат, от една страна, координацията със специализираната и общата администрация на Министерството на отбраната. А от друга, което е най-същественото – контрол на изпълнението на заповедите и разпорежданията на началника на отбраната.
– Наскоро началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов обяви, че българските Специални сили вече са готови да действат и в трите домейна. Така че какво означава за Българската армия фактът, че формирования на СКСО вече има и във ВМС, и във ВВС?
– Формирования на Силите за специални операции имаше и досега във ВМС и ВВС. Новото е, че наскоро те бяха сертифицирани по стандартите на НАТО. Сертифицирането на структурите във флота и авиацията е и в изпълнение на поети от нас съюзни ангажименти да предоставим сили и в трите домейна при необходимост. Така командването на Силите за специални операции разширява своя капацитет по планирането на операции в тези домейни, което несъмнено ще допринесе за повишаване на ролята им в бъдещи действия. Опитът от войната в Украйна сочи, че едни от най-съществените операции по нанасяне на удари в дълбочина на противника са дело на специалните сили и в морския, и в сухопътния домейн.
– Но организационно специалните сили на флота и авиацията са отделно от сухопътния елемент, нали?
– Да. В много армии е така, което не пречи на подготовката. Въпросът е в координацията и планирането. И тук е важна ролята на СКСО за развитието на способностите на формированията. Защото една от основните задачи на Съвместното командване е концептуално да направлява развитието на тези компоненти във всички домейни.
– С всяка изминала година в календара на БА преобладават съвместните учения с формирования на съюзнически натовски войски? Каква е ползата от такива учения?
– Ученията са венецът на подготовката на войските. Постигането на оперативна съвместимост е постоянен процес. И преди армиите от Варшавския договор са се стремили към такава съвместимост, като задачата е била сравнително лесна за изпълнение, тъй като голяма част от въоръжението бе съветско, уставите и наставленията се изготвяха по съветски образец. Днес е по-сложно, защото повечето армии от НАТО имат собствено въоръжение и бойна техника. И именно в съвместните учения се решават въпросите, които евентуално възникват заради съществуващите различия. Става дума за изработване на обща методология и процедури за действия, за вземане на решения, използване на съвместими системи за командване и управление, което много често е жизнено важно за изхода на боя. От тази гледна точка съвместните учения, колкото са по-сложни на всякакви нива – тактическо, оперативно, стратегическо, толкова по-висок е техният принос към изграждането на устойчива оперативна съвместимост. Отделно така се създава възможност за непосредствена комуникация между военнослужещите от различните армии, които, събрани в един общ щаб, трябва да работят по обща методология и процедури.
– Това като че ли най-добре проличава в съвместните учения на полигона „Ново село“, където действат формирования на бойната група ?
– Да. За пример ще посоча наскоро публикуван репортаж във вестник „Българска армия“, който разказваше за ротния командир капитан Иван Радоев, който по време на едно учения разместил отделенията – италиански заели мястото на българските и обратното. И въпреки разместването, ротата изпълнила поставените задачи, управлението на бойните действия минало без нарушения в комуникациите, без сътресения. В случая говорим за съвместимост на тактическо ниво, но същото важи и за общите действия на командирите и щабовете на оперативно и на стратегическо ниво. Ние редовно участваме в учения на НАТО с т.нар. клетка за отговор, която отработва действията на нашите формирования и структури, като част от съюзните сили. Такива учения и тренировки се провеждат във всички домейни и отзивите на съюзниците за нашето участие са изключително високи. В тези учения се отработват онези въпроси, които са особено важни както за изграждането на взаимно доверие, така и за синхронизирането на нашите национални планове с тези на алианса.
– Вече над 20 г. сме член на НАТО. Какви са тенденциите за повишаване на оперативната съвместимост?
– Едно от най-важните направления за работа е свързано с изграждането на оперативни съвместими системи за командване и управление (С2) във всички домейни. Основно предизвикателство на всички системи за С2 е интегрирането с новите платформи и сензори на бойното поле за получаване на пълна информация от него в реално време, осигуряване на процеса за своевременно вземане на решение, таргетинг, включително с помощта на изкуствен интелект и обработката на големи масиви от данни. В тази връзка, по указания на началника на отбраната, основните усилия на Щаба на отбраната са насочени в посока в залагането на тези изисквания в проектите за модернизация на БА и изграждането на обща комуникационно-информационна система, способна да отговори на съвременните предизвикателства.
– Как се постига по-висок реализъм? Някога учехме „Повече пот в ученията – по-малко кръв в боя“?
– По-висок реализъм в действията се постига с постоянна практика, с по-често участие в съвместни учения. Плановете ни са синхронизирани с Алианса, те не са фиктивни, а реалистични на всички нива. Стремим се към по-висок реализъм в подготовката, защото знаем, че утре това може да ни коства успеха в боя. Няма план, който да е преживял първия контакт с врага. И от тази гледна точка е особено важна ролята на процеса на планиране. Това означава щабовете и командирите да са подготвени да реагират на всяка промяна на обстановката и да вземат бързи и целенасочени решения в съответствие с реалната ситуация.
– Как върви усвояването на новите самолети F-16 Bloсk 70, г-н генерал-майор? Тези дни две машини прелетяха над Варна.
– То не е само прелитане, то е част от подготовката по усвояването на машините, която върви доста интензивно. Знаете, че след доставката първите 8 изтребителя преминаха през техническото приемане, което е един нормален процес. Откритите неизправности своевременно се отстраняват от нашия инженерно-технически състав с помощта на американските колеги, които са тук, на място. В момента последните 2 машини са на финален етап на техническите проверки преди да започнат регулярни полети. За 2026 г. се предвижда възстановяване на подготовката на самолети F-16 Bloсk 70, допускане до самостоятелни полети и придобиване на умения за работа по въздушни и наземни/морски цели. Подготовката на пилотите върви нормално – в ход е летателното обучение на 17 човека в САЩ. Шестима са преминали основния курс за самолети от типа F-16 Block 70. За тази година са осигурени още 8 слота за български летци, които ВВС ще подбере. В крайна сметка целта е, след като завърши подготовката на нашите 32 пилота в САЩ, тази дейност да премине основно в България.
– Какви проблеми най-често възникват при усвояването на новите самолети?
– Все още не е доставен пълният комплект резервни части плюс редица консумативи и това затруднява подготовката. Но все пак за това е нужно време. Очакваме да бъде доставен и така необходимият симулатор. Сградата, в която той ще бъде монтиран, вече е завършена. Държа да отбележа, че командването на ВВС много активно работи по въпроса. Търсят се всички възможни пътища за решаване на възникналите проблеми, включително и чрез използване на споразумението със САЩ от 2001 г., за по-бързи доставки на резервни части и консумативи. Успоредно с това се подготвя дългосрочен договор за цялостна поддръжка на самолетите след изтичане на сроковете за поддръжка по настоящите договори.
– Чета всякакви хейтърски коментари по сайтовете, но никой не пита: Нима, когато в края на 80-те години пристигат първите МиГ-29, всичко е минало по мед и масло, нима не е имало откази или дефекти? Все пак това е машина. Нима всичко е било идеално?
– Това е техника, винаги има някакви проблеми. Въпросът е те да се установяват и отстраняват своевременно. Убеден съм, че с времето страстите ще се успокоят. Всички видяха, че новите машини вече летят. Нека да дадем възможност на специалистите от ВВС да работят на спокойствие. И най-вече да им осигуряваме редовно финансиране. Защото няма как да използваме максимално възможностите на самолета без съответното финансиране. И затова е особено важно да бъде приет Планът за нарастване на нашите разходи за отбрана до 3,5% от БВП и заемното споразумение по програмата на ЕС – SAFE. Така ще се задвижат и другите модернизационни проекти на армията.
– Каква е ролята на корабите от типа „Минен ловец“, които ще получим от Белгия и Нидерландия, за контрола върху морското пространство? Това само заради войната в Украйна ли е?
– Не, не е само заради войната в Украйна. Противоминните сили са част от способностите на българските ВМС, които ние сме длъжни да развиваме. Освен това имаме ангажименти по международни договори за т.нар. контролно тралене за мини в морето. Става дума за контролно търсене и унищожаване на невзривени мини, останали от Втората световна война, че даже и от Първата. Така сме поели отговорност, че фарватерите, по които се извършва гражданското корабоплаване, са чисти.
Тук искам да поясня, че корабите от типа „Минен ловец“ са основно средство за установяване и поддържане на ефективен контрол над Черно море. Те превъзхождат наличните ни платформи по отношение на точност, безопасност и оперативна ефективност в условията на съвременната опасност от мини. Използването на сонарни системи, дистанционно управляеми подводни апарати и специално обучени и натренирани водолазни групи позволява провеждането на противоминни операции с минимален риск за нашите кораби.
– Каква е разликата между минните ловци и старите миночистачи?
– В сравнение с миночистачите, които изпълняват своите задачи чрез тралене и разчистване на райони, минните ловци прилагат други способи за действие и технологии, с които превъзхождат миночистачите със своята точност и безопасност. Това ги прави по-ефективни срещу съвременни мини с нисък магнитен и акустичен отпечатък.
– Очакваме да получим безвъзмездно от Белгия и Нидерландия 7 минни ловци втора ръка, нали?
– Да, те наистина са втора ръка, но са минали модернизация, снабдени са с подводни апарати за търсене на мини, въобще поддържани са в много добро състояние. Лично съм наблюдавал в корабостроителницата в Зеебрюге как белгийците поддържат своите кораби. Освен това нашите стари противоминни кораби са на пределна възраст и на границата на своята служба. С два от наличните кораби от този тип участвахме в повечето активации на Противоминната група в Черно море. След края на войната в Украйна тяхното значение със сигурност ще нарасне още повече.
– Готови ли сме за усвояването на новите бойни машини „Страйкър“ и какви са техните предимства? Къде ще отидат те, само в 61-ва бригада ли?
– Очакваме първите 5 в средата на месеца. След асемблирането в „Терем-Ивайло“, машините заминават за Карлово. Командването на СВ има цялостна концепция за тяхното усвояване и използване. Тук искам да отбележа, че 61-ва бригада получава не само бойни бронирани машини. Де факто голяма част от бригадата се оборудва с нова техника – идват не само бойни машини, но и химически, инженерни, командно-щабни, разузнавателни и т.н. Не по-маловажно е, че с машините пристига цялостна нова, модерна система за командване и управление, която позволява интеграцията на цялата тази техника в системата за командване и управление на бригадата, а и на по-високо ниво. Като цяло проектът включва цялостна доставка – не само на самите машини, но и на комуникационно-информационната система, която осигурява възможността за свързване в обща мрежа.
– Какъв е замисълът за построяването на новата база в Кабиле?
– Познавам този район, защото като лейтенант именно там започнах службата си. А колкото до идеята да се строи в Кабиле – това е мястото, където ще бъде разположена Многонационалната бойна група, която сега е на полигона „Ново село“. Както знаете, „Ново село“ е съвместно съоръжение на България и САЩ и то ще си остане за тренировки и подготовка. Изборът на Кабиле бе направен още през 2022 г. заради близостта до летище, до жп и морски транспорт, както и до полигона „Ново село“. Междувременно Италия изрази готовност да участва в реализацията на проекта. Тук е добре да уточним, че в Кабиле ще бъде изградена както временна, така и постоянна инфраструктура. Във временната ще осигурим първоначално капацитет за преместване на бойната група от „Ново село“. Става дума за временни съоръжения от контейнерен тип, като нашият ангажимент ще бъде осигуряване на електрозахранване, вода, канализация и т.н. Италианската страна е подготвила проект и е осигурила финансиране за изграждане на тези временни съоръжения. Втората част от проекта е по-мащабна и дългосрочна. Решението е тя да бъде изградена с помощта на агенцията на НАТО за поддръжка и придобиване /NSPА/, като е възложено изработването на проекта. Финансирането засега е наше, като идеята е, ако не пълната стойност, то поне голяма част да бъде възстановена от общите фондове на Алианса.
– Насища ли се БА с дронове и как тече процесът по тяхното усвояване и използване?
– За насищане е още рано да се говори. Но уверено мога да заявя, че в последните години, без много шум, армията направи много за придобиването и използването на дронове. Ние ясно отчетохме тенденцията за използването на безпилотни летателни средства /БЛС/ във войната в Украйна, които бяха видими още при войната между Армения и Азербайджан. И вземаме съответните мерки. В СВ въвеждането на дронове е стигнало почти до ниво взвод. Бяха закупени по различни проекти различни типове дронове – като се започне от малките, които са за наблюдение и разузнаване. Миналата година СВ закупиха от български фирми т.нар. баражиращи боеприпаси, които засега са само за обучение. Ако резултатите от тестването и обучението са добри, ще продължим придобиването на такива средства. Предстои усвояването на ударни дронове от типа FPV. Следваща стъпка е снарядяването на баражиращи летателни боеприпаси с бойни заряди и усвояването на тяхното бойно използване от операторите.
Един от основните проекти е не само усвояването на дроновете, но и цялостното им интегриране в системата за разузнаване, наблюдение, определяне и поразяване на целите. В момента се изпълняват договори за придобиване на БЛС в разузнавателните взводове на маневрените ни батальони. Във всички гарнизони на СВ са оборудвани кабинети за симулационна подготовка. Миналата година бе формирано ядрото на тренировъчен център за стандартизация и подготовка на екипажи на БЛС. Като последна стъпка в този център ще бъде обособена отделна структура за начална и специализирана подготовка на екипажите на всички видове дронове в СВ.
Този процес тече не само в СВ. СКСО отдавна разполага с дронове от по-висок клас, но продължава да работи за придобиване на нови способности.
ВМС разполагат с подводни дронове за откриване и унищожаване на мини. Техните сили за специални операции придобиват нови дронове – една част по американски програми, друга с национални средства. И това е процес, който продължава. Министерството на иновациите и растежа неотдавна пусна едно пазарно проучване за възможностите на българската индустрия да произвеждат дронове. И резултатите са доста обнадеждаващи – 18 български фирми са проявили интерес да използват европейски фондове и да ни предоставят своите дронове за тестване и след това за производство. Не само за армията, а и за други ведомства. Тъй като доста наши фирми се специализират в тази област, ние искаме да изберем онова, което най-пълно и точно отговаря на нуждите на армията. И да купим след съответната обществена поръчка.
Паралелно с дроновете целенасочено се развиват и способности за защита от тях. В СВ и ВМС бяха придобити системи за противодействие на БЛС с некинетично въздействие, като в ход е подготовката на личен състав за работа с тях. Предвижда се веднага, след като бъдат усвоени, тези системи да се интегрират в тактическите учения през годината, включително и в съвместното учение с бойни стрелби „Шабла 26“.
