• Детските игри с джойстик предопределиха увлечението ми към дроновете, а те са бъдещето на войската
Кристиан Цветанов завършил механотехникум, специализирал двигатели с вътрешно горене. Но това не му се сторило интересно. Започнал работа на бензиностанция, видяло му се монотонно, едно и също, трупане на рутина. Искал нещо по-разнообразно, свързано с предизвикателства. Имал приятели, постъпили като кадрови войници. „Обясниха ми че при тях има не само разнообразни предизвикателства, но и
средата им е като голямо семейство.
Подкрепят се в трудни моменти…“ – припомня си той. Това станало силен стимул и сега вече са колеги. Изчакал първият конкурс в окръжието във Враца и се отзовал при тях. Когато трябвало да избира специалност – предпочел да е свързочник, убеден, че е по-интересно от картечар или автоматчик. Повече от година и половина е на длъжност младши специалист по експлоатация на комуникационните свръзки. Преминал специален модул по радиоелектроника – 45 дни. Обучавали го сержанти свързочници с опит. То си е въведение, но като почнеш работа навлизаш в детайлите. Оттогава ежедневието в подразделението му е напрегнато. В техния батальон все още очакват по-съвременни средства за комуникация, но засега в действие са старите.
Февруари миналата година на полигон Корен за първи път се сблъскал с изпитанията на кадрови войник – студ, сняг, виелици, втвърдена земя. В първото занятие слава Богу не им се налагало да копаят окопи, но трябвало да разпъват и оборудват палатките. Трудните условия не го стряскат. „Щом един човек може, значи и останалите можем.
Има несгоди, но не са непредолими…
Спим на палатки.“ – разказва той. Катушката с макарата на гърба му е 15-20 кг. „Физическото натоварване е осезаемо, но щом си избрал такава длъжност, поемаш и отговорността си за нея… – твърди редник Цветанов. Налага се да поддържа и добра физическа форма, затова като спорт е избрал да тича. Иначе в свободното си време обича да излизва вечер с приятели или с приятелката си. Разходките на чист въздух са част от релаксацията след умората и прекалената концентрация над служебните задачи.
Запален е по дроновете. „Много интересно ми беше да гледам клипчета как управляват дронове. И мислех даже да си купя личен. Но един ден както сме в строя на сутрешния развод, до мен заговориха на тая тема – че ще има тренировки. Заинтригува ме. Казах си: супер е, ще видя как бих се справил. Първоначално трябваше да се научим да го управляваме. Помогна ми много, че
навремето съм играл компютърни игри на джойстик и клавиатура,
свързани с футбол. Играл съм Кънтър страйк, като всяко момче. Това развива способности и за управление, горе-долу са на един принцип – есенциалното управление на дрона е като с джойстик.
Според редник Цветанов можеш да го водиш, но без да гледаш в пръстите си. Упражненията били такива – налага се да не гледаш в дрона, а само в дистанционното, когато дронът преминава препятствия.
Фото архив БА
– Не гледам често клипове от войната в Украйна, но е ясно, че опитът е от там – ще се формира и у нас нов род войски, с дронове. Това е бъдещето. Ако имам възможност за развитие, ще направя всичко възможно да постигна максимално равнище на такъв професионализъм… – При тренировките му било особено интересно, защото дронът има много функции, които трябва да овладееш. Всеки ден откривали някоя от тях. Едно от трудните неща – докато лети е да се научиш да местиш и камерата за наблюдение. Да снима това, което ти трябва. И това да ти стане навик, рефлекс. Имали препятствия, при които трябвало да се мине отдолу, а на дронът има инсталирани защити. Не успявали да ги изключат, но изобретили как да ги надхитрят.
– Има копче за приземяване на дрона. Натискаме го, все едно, че го приземяваме, а в същото време му даваме команда нагоре, да излети. Така успяхме да минем без да се докоснем до препятствието. По-късно един колега успя да изключи защитата за приземяване и работата стана по-лесна – намерихме друг вариант да преминем препятствието.
Иначе като свързочник в подразделението липсва колега, който да му предаде професионален опит. Стария свързочник напуснал преди той да постъпи и в службата са само той, шофьорът и колежката му. Но на модула усвоил някои от най-важните качества и способности, нужни в свързочното дело. Необходима е гъвкавост – имаш лимит от време да осигуриш свръзка с ротния.
Трябва да си бърз. Има тънкости –
ако някъде се прекъсне кабела, да откриеш къде е и да отстраниш дефекта. На учението успял да осигури надеждна комуникация. При минусови температури не е никак лесно – кабелът е прикрит под земята, ако има сняг, не се вижда. Свързочната техника изисква грижи и поддръжка. Ако нещо в машината се прекъсне или развали, трябва да се ремонтира. Но си има механик водачи, това им влиза в задълженията. Ако в нещо не успее сам, търси помощ от сержантите по другите подразделения, намират се колеги с повече опит. Запознат е с най-често срещаните повреди, които биха могли да се случат и се надява да се справи на полеви условия. Случва се да липсва нещо, но поне обувките му – кубинки са с добро качество, не са дали дефект вече повече от година и половина.
Засега не мисли за израстване. Очаква да направи равносметка след първите три години – тогава ще е съвсем наясно със себе си.
С приятелката си Кристина, има топлина вкъщи. Налага се да действат с известна комбинативност, за да съгласуват ритъма на ангажиментите си, но тя харесва военната му униформа и каузата, на която се е посветил. Иначе в свободното си време се забавляват с приятели и пътуват с неговия автомобил по различните краища на България.
