Редица скорошни оценки на глобалните рискове отправят ясно послание: фалшивите новини, дезинформацията и заблуждаващата информация са се превърнали в системна заплаха за демокрациите по целия свят. Това вече не е просто въпрос на „фалшиви новини“, а структурен риск, който подкопава условията за икономически растеж, социално благополучие и устойчивостта на държавните институции. На тази тема е посветен редовният седмичен доклад на експертната група за борба с дезинформацията към Европейската служба за външна дейност.
Докладът за глобалните рискове на Световния икономически форум в Давос за 2026 г. класира заблуждаващата информация и дезинформацията като втория най-сериозен глобален риск в краткосрочен план. Те могат да задълбочат политическите, културните или идентичностните разделения в обществата, разяждайки обществения дискурс и отслабвайки реакциите при кризи.
Докладът на ООН за глобалния риск подчертава, че информационното безредие е „умножител на риска“, който изостря други глобални заплахи като конфликти, пандемии и изменение на климата, посредством компрометиране на споделената доказателствена база, необходима за колективно вземане на решения и координирани отговори.
Съветът на ООН по правата на човека класифицира дезинформацията като системен риск за широк спектър от човешки права. В свой документ този орган отбелязва, че кампаниите за чужди информационни манипулации и вмешателство все по-често са насочени към маргинализирани общности, защитници на правата на човека и независими медии на фона на свиващото се гражданско пространство и намаляващото доверие в институциите.
Третият доклад за заплахите относно чуждите информационни манипулаци от Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), публикуван през март 2025 г., отбелязва, че чуждата дезинформация е била насочена към 90 различни държави през 2024 г. Докато Украйна е била основната жертва, кампаниите са били насочени и към Франция, Германия, Молдова, африканските страни на юг от Сахара и много други държави. Тази констатация подчертава глобалния характер на заплахата.
Взети заедно, тези доклади описват чуждестранното вмешателство, дезинформацията и заблуждаващата информация не просто като комуникационни предизвикателства, а като интегрирани глобални рискове, които съперничат на по-традиционните заплахи за сигурността и икономиката.
Дезинформацията и заблуждаващата информация обикновено се обсъждат в политически план, но неотдавнашен доклад, озаглавен „Икономическият императив на инвестирането в медии от обществен интерес“ от Форума за информация и демокрация (FID), предполага, че тези нежелателни явления носят тежка икономическа цена. Докладът очертава точната и достоверна информация като форма на икономическа инфраструктура: точно както пътищата и електропреносните мрежи улесняват търговията и производството, висококачествените новини и данни дават възможност на домакинствата, фирмите и правителствата да вземат информирани решения, да разпределят ресурсите ефективно и да управляват риска. Когато тази информационна инфраструктура е замърсена с дезинформация, пазарите получават грешни сигнали и започват да функционират неправилно.
Докладът на FID идентифицира няколко механизма, чрез които дезинформацията подкопава икономическите резултати. Подвеждащите разкази за инфлацията, данъчното облагане, публичния дълг или паричната политика могат да дестабилизират очакванията, да насърчат спекулативно поведение и да намалят доверието в икономическото управление, като по този начин увеличат разходите по заеми и обезкуражат дългосрочните инвестиции. На макро ниво разпространението на популистка икономическа дезинформация, която обещава неустойчиви фискални практики или очерня необходимите реформи, може да доведе до внезапни обрати в политиката и институционална блокада, което допълнително ерозира растежа и производителността.
Въздействието на дезинформацията върху демокрацията е подробно описано както в оценката на риска на Световния икономически форум, така и в анализа на Съвета по правата на човека. Първият от тези документи отбелязва, че с нарастването на обществената поляризация в световен мащаб, успоредно с дезинформацията, „реакциите на някои правителства клонят към по-авторитарно управление“, тъй като върховенството на закона се влошава. Анализът на правата на човек пък показва как тази динамика се превръща в конкретни нарушения. Дезинформацията може да обезкуражи участието в избори или обществен дебат, като убеди конкретни групи граждани, че техният вот няма значение или че участието във вота ще им донесе неприятности.
Свързаните с конфликти дезинформационни кампании често дехуманизират малцинствата или политическите опоненти, подбуждайки към омраза и насилие и подкопавайки правата на живот, сигурност и равенство пред закона. В условията на конфликти подобни наративи могат да възпрепятстват преговорите за прекратяване на огъня, да се опитват да оправдаят зверствата и да възпрепятстват хуманитарния достъп, като представят хуманитарните работници или миротворците като враждебни участници. (БА)
