Специално интервю с полковник Бо Диърс – командир на 31-во изтребително крило, авиобаза „Aвиано“, Италия.
Влизаме в сърцето на НАТО в Европа. Разговаряме за българските F-16, пилотите и подготовката им за мисии със съюзниците. Как България допринася за сигурността на Източния фланг и какви технологии и тактики стоят зад модерните изтребители ?
Добре дошли в нашето студио, полковник Диърс. Радвам се да се срещнем.
И за мен е удоволствие да бъда тук.
Как да започнем разговора – може би с кратко представяне на 31-во изтребително крило в авиобаза „Авиано“.
31-во изтребително крило, разположено в авиобаза Авиано, Италия, се състои от две ескадрили Ф-16. Разполагаме и с две ескадрили за въздушно спасяване, оборудвани с оръжейни системи „Гардиън ейнджъл“. Хората, които работят с техниката могат да извършват транспорт с хеликоптер, но не са непременно обвързани с конкретна машина. Също така имаме ескадрила за въздушен контрол и ескадрила с безпилотни апарати. Така че, разполагаме с компоненти от почти всички 5 основни мисии на ВВС.
Защо авиобаза „Авиано“ се смята за стратегическото ядро на НАТО В Европа ?
Базата има стратегическо разположение – в северната част на Адриатическо море. Имаме достъп до международното въздушно пространство, можем да оказваме подкрепа на операции в Европа под Командването на Съединените щати за Европа. Можем да оказваме подкрепа на операции на Командването за Африка и на операции, ръководени от Централното командване на Съединените щати. Така че, имаме лесен достъп до всички стратегически локации и това е причината авиобаза „Авиано“ да е била център на различни мисии през годините.
Колко бързо можете да реагирате при възникване на кризисна ситуация от военен характер ?
Можем да реагираме в рамките на часове. В зависимост от мащаба на кризата, самолетите ни могат в кратък срок да излетят за мисия или да оперираме от самата база.
Колко души са под ваше командване в базата ?
Имаме, най-общо казано, 5 хиляди души на активна служба и още хиляда държавни служители – от Италия и САЩ, които работят в базата. Ако добавите и членовете на семействата им, се получава общ брой от около 10 хиляди души.
Значи военнослужещите живеят в базата заедно със
семействата си ?
Да, когато сме на мисия в чужбина, обикновено взимаме и семействата си с нас.
Как пилотите в базата коментират факта, че България вече притежава самолети Ф-16 и че български пилоти летят на тях ?
Имах възможност да посетя Трета военновъздушна база, самолетите ви са нови и чудесни, а нашите са стари и поизцапани, но все още летят наистина добре. Но да – самолетите ви са чудесни – и пилотите и инженерите от поддръжката вършат наистина страхотна работа с прехода към Ф-16. Това е мащабна програма – да въведеш нов самолет на въоръжение е нещо, за което е необходима силна подкрепа. Но екипът в базата работи наистина невероятно.
Казахте „преход“. Колко важен е този преход към Ф-16 за България и за НАТО ?
Това наистина е сериозна трансформация – да преминеш от по-остаряла към по-комплексна и интегрирана в НАТО платформа. Много страни, включително и Съединените щати летят на Ф-16 и това е голяма стъпка към постигане на оперативна съвместимост в НАТО.
Как България ще помогне на НАТО със своите Ф-16 ?
Общата отбрана на НАТО ще бъде значително подсилена с огневата мощ на българските ВВС.
Ще участват ли българските Ф-16 в реални операции – това ли е новата способност, която ще бъде добавена към капацитета на нашите ВВС ?
Да, ще участват. Когато настъпи точният момент и когато се наложи да се окаже подкрепа на НАТО, те със сигурност ще го направят. Щом получат оперативен статус, самолетите ще бъдат поставени в постоянна бойна готовност.
Казахте че сте посетили Трета авиобаза – успяхте ли да се срещнете с пилотите, с инженерите ?
Да, разбира се.
Обменихте ли мнения за самолета, за бъдещото ви сътрудничество ?
Пилотите наистина се вълнуват да летят на самолета, те извършиха много полети миналата седмица. След празничните дни постепенно влизат в редовен летателен ритъм. Инженерите по поддръжката също трупат много важен опит, за да гарантират сигурността на полетите.
Какъв опит можете да предадете на българските си колеги ?
Всъщност ние от 31-во изтребително крило работим в тясно сътрудничество с тях още от 2006 г., когато две ескадрили от „Авиано“ бяха в България в продължение на 3 месеца. Оттогава сме се връщали многократно за различни учения. Мисля, че сега правим още една крачка към сближаването на 31-во крило с българските ВВС. Вече летим на един и същ самолет и ще можем да интегрираме тактика, техника и различни летателни процедури.
Значи ще бъде много по-лесно да работите заедно ?
Определено, да. Това е един и същ самолет – същата тактика, същите технически особености и летателни характеристики. Да, ще бъде много по-лесно да се интегрираме.
Предвиждате ли бъдещи съвместни учения – може би
тази година ? Имате ли такава информация ?
Нямам данни за конкретен график, но говорих с генерал Русев и работим по определяне на дати за съвместни тренировки в бъдеще.
Какви според вас са предизвикателствата пред европейската сигурност днес ?
Мисля, че колкото повече уеднаквяваме техниката, с която работим, толкова по-успешно ще можем да си сътрудничим в бъдеще. С придобиването на F-16 ставаме по-оперативно съвместими с много други системи на Сухопътните войски, Военноморските сили и Военновъздушните сили в цяла Европа.
Нека да поговорим за платформата Ф-16 Блок 70 и да я сравним с предишни версии на самолета ?
Да. Блок-70 е най-новият модел на Ф-16, а ние в „Авиано“ летим на Блок-40. Блок-70 са практически нови самолети, току-що излезли от производствената линия, като при доставката им са имали едва около 15 летателни часа. Те разполагат с активна електронно сканираща решетка – това е радар от най-висок клас, какъвто използват самолетите от пето поколение и на практика е изключително ефективен сензор. Самолетът може да изпълнява мисии „въздух–въздух“ и „въздух–земя“, разполага с прицелно-навигационен контейнер за прецизно използване на въоръжение и като цяло осигурява много сериозна бойна способност.
Колко време е необходимо на един пилот на Ф-16 да придобие опит, който да му послужи при реални операции ?
Пилотите преминават основно обучение за около една година. След като завършат базовата подготовка, преминават към обучение за пилоти на F-16, което продължава още около 6 месеца, докато станат готови за изпълнение на мисии. Остават в ролята на поддържащ пилот за около 1–2 години, след което получават повишение като „водещ пилот“ в двойката. Остават на тази позиция около година и след това преминават обучение за инструктор-пилот. Така че, процесът отнема време – можеш да станеш боеспособен пилот приблизително за 6 месеца, но за да станеш напълно квалифициран инструктор са нужни още няколко години.
Тоест, трябва да имаш опитен пилот до себе си, за да придобиеш и ти необходимите знания ?
Да и това се случва по време на обучение в Съединените щати. Няколко ваши пилоти бяха в Тусон, Аризона, където преминаха обучение с американски пилоти на Ф-16.
Какво означава да си командир на толкова много хора. Как се чувствате – това е много голяма отговорност за един човек, командир и офицер ?
Имам късмета да работя с много талантливи специалисти, които ми помагат да ръководя различни мисии и операции в „Авиано“, така че съм командир с наистина голям късмет.
Каква е ролята на наземния персонал за вас, за пилотите ?
Наземният персонал се грижи за самолета. Те отговарят за цялостната поддръжка и подготвят машината за мисия. Когато се връщаме от полет им предаваме самолета и те правят това, което наричаме „обслужване след полет“. Тогава се правят проверките – на маслото, на двигателя, на хидравликата – изобщо на всичко, за да сме сигурни, че самолетът е готов за следващия полет.
Какво означава формулата – база „Авиано“ плюс българските Ф-16 – как това добавя сигурност в Европа ?
Това е голяма крачка към укрепване на европейската сигурност. Разполагаме с напълно нов самолет с големи възможности и както казах, е способен да работи успешно с Военновъздушните сили на другите европейски страни.
Разкажете ни за мисиите, в които сте участвали и които са били по време на реални конфликти. Кое беше най-трудното и какъв опит натрупахте ?
Летя на Ф-16 от над 20 години. Бил съм в Ирак и Афганистан. От Италия съм излитал за мисии в Судан и за операцията „Обединен защитник “ в Либия. Когато си на бойна мисия средата е много динамична и изпълнена с предизвикателства. F-16 е изключително ефективен, особено когато пилотите използват сензорите и информацията, предоставена им за взимане на бързи и точни решения. Средата е предизвикателна, но Ф-16 е много добър при оказване на помощ на пилота, когато трябва да взима информирани решения.
Значи самолетът помага на пилота ?
Да, абсолютно.
Това означава ли, че е по-лесен за управление ? Опитът разбира се, ви е необходим ?
Да, самолетът е методично разработен, така че да помага на пилота в усилията му да бъде максимално ефективен по време на бойна мисия.
Как мислите, какво е мястото на технологиите в бъдещи конфликти ?
Мисля, че технологиите ще „променят играта“ в бъдеще. Ще спечели този, който притежава най-модерната техника, ако говорим за самолети. Напоследък се убедихме, че безпилотните системи – големи или малки – играят голяма роля в съвременните конфликти. Новите технологии, като изкуствения интелект, също могат да бъдат трансформирани, така че да помагат при взимането на бързи решения.
Разговаряте ли с пилотите, с другите си колеги, запознат ли сте с ежедневните им проблеми, преди полет или след това ? Имате ли навик да контактувате с хората ?
Ние, както и вие тук, правим предполетни брифинги – планираме мисията и обсъждаме детайлите. След това изпълняваме тренировъчния полет. Когато се върнем, събираме цялата информация и я анализираме. Използваме различни системи за анализ на полета, известни като дебрифинги, които показват поведението на участниците по време на мисията. Всичко се записва на видео, което ни позволява да видим какво се е случило, защо се е случило и как можем да го направим по-добре следващия път. И правим това след всеки полет.
Тоест, идеята е да не се правят грешки ?
Точно така. Повтаряме всичко отново и се стараем да си извличаме поуки. Хората трябва да допускат грешки, за да се учат от тях, а следполетният анализ ни помага да разберем какво се е случило и как да подобрим следващата мисия.
Какво искате да кажете на българските пилоти, на колегите си в „Авиано“, ако говорим за предстоящата ви съвместна работа ?
След като видях как работите тук, мога да кажа на моите пилоти в „Авиано“ , че сте една изключително способна военновъздушна сила. Искаме да тренираме заедно и да се интегрираме с вас.
България очаква още самолети Ф-16 в бъдеще. Как това ще подобри сигурността на Източния фланг и в Европа ?
Колкото повече способности има една армия и в частност българските ВВС, толкова по-добре ще бъде това за европейската сигурност като цяло.
Как оценяват в НАТО новите способности на българските ВВС. Имате ли обратна връзка – от Алианса, от вашите командири, от пилотите ?
Мисля, че всяка крачка напред в посока придобиване на нова техника, е нещо което ще „промени играта“ по отношение на сдържане и оперативна съвместимост.
На финала на разговора да ви попитам – кое е най-трудното нещо за един пилот, когато седне в кокпита и се готви да излети ?
Има много информация, която получаваш от различни сензори и системи и затова казваме, че пилотът е обединител на всичко това. Трябва да осмислиш и да обработиш цялата информация и бързо да вземеш решение. Понякога трябва да прецениш в кой точно момент да изстреляш ракетата, кога да използваш оръдието, кога да пуснеш бомбата. При Ф-16 натоварването достига 9-G и когато си във въздушен бой е трудно за тялото ти. Облечен си в специален костюм, който ти помага да останеш в съзнание. И когато изстрелваш ракета или стреляш по цел „въздух-въздух“ – в същото време се опитваш дишаш. Искаш да си сигурен, че ще останеш буден и няма да изгубиш съзнание – всичко това е голямо предизвикателство.
Значи може да припаднеш в пилотската кабина ако не си подготвен или не си с подходящия костюм ?
Да точно така. Случвало се е. За щастие има системи за сигурност в самолета, които ти помагат в подобни случаи. Но да – определено си е предизвикателство.
Това е ежедневната ви работа. Има ли нервно напрежение преди полет – дори и днес след като 20 години летите. Изпотяват ли ви се ръцете преди мисия ? Мисля че това е нормално човешко чувство.
Не съм толкова напрегнат заради самия полет. Напрежението идва от това, че се опитвам да дам най-доброто от себе си и да не правя грешки. Понякога това ме подлага на натиск. Мисля, че всички военни пилоти са перфекционисти и те не искат да бъркат. Стремят се да дават най-доброто от себе си.
Винаги съм се чудил – изпитвате ли страх преди полет – защото все пак става въпрос за машина ?
Не се страхувам. Имам голямо доверие в инженерите, които са професионалисти. И те никога не биха ни поверили техника, за която има съмнение, че може да откаже.
Какво означава за вас екипната работа ? Може би тя е всичко.
Да, така е — защото в подготовката на един полет участват изключително много хора. Можем да изброим десетки специалисти, които имат роля както при излитането, така и при работата по самолета след мисията — от екипите по горивото и авиониката, през специалистите по хидравлика и техническа поддръжка, до командира на екипажа и всички останали звена. Всичко това е резултат от истинска екипна работа.
Познавате ли хората лично ?
Повечето от тях да – но не всички, защото е невъзможно.
Накрая – какво искате да пожелаете на българските ВВС, на пилотите ?
Поздравления за придобиването на Ф-16. Аз съм пилот на този самолет и очевидно съм пристрастен по темата. Това е страхотна платформа. Съединените щати ще я използват още дълго време, особено тук в Европа. Това е невероятна нова способност на българските Военновъздушни сили, която ще засили бойните им способности. Те се справят чудесно – както казах посетих Трета авиобаза и се убедих, че хората вършат страхотна работа при интегрирането на новата платформа.
Хареса ли ви базата впрочем ?
Да, прекрасна база. Има нова писта, нови постройки, нови съоръжения за поддръжка на самолетите.
Надявам се, че сътрудничеството ви с България ще продължи и ще бъде успешно.
Да, от 31-во изтребително крило ще се върнем тук скоро, за да тренираме заедно с вашите пилоти.
Благодаря ви за този разговор.
