● Епопеята на Тодор Кантарджиев
Добруджа и до днес помни името на генерал-лейтенант Тодор Кантарджиев – пълководецът, превърнал се в кошмар за руско-румънските войски и символ на несломимия български дух. Роден в Самоков (10 февруари 1861), той извървява класическия път на български офицер. Завършва четвъртия випуск на Военното училище в София през 1884 г. а бойното му кръщение е в Сръбско-българската война – командва рота при обсадата на Видин. Кариерата му минава през Балканските войни, но стратегическият му гений изгрява през Първата световна война в Добричката епопея.
През септември 1916 г. командва т.нар. Варненски войски. На тях е поверена защитата на десния фланг на Трета българска армия. Тежка заплаха са 47-и руски корпус и румънски части, подкрепени от сръбска доброволческа дивизия. Стратегията му е дръзка и безкомпромисна: вместо изчакване, той залага на активни контраатаки. На 4 септември освобождава Добрич с мълниеносен удар, изненадвайки противника. Лично вдъхновява войниците си, настоявайки, че „българинът не бяга от никого, най-малко от своите освободители“. В критичния момент на 7 септември, когато руските колони настъпват, Кантарджиев организира желязна отбрана – не само издържа, но и преминава в настъпление, принуждавайки врага към паническо бягство. Под негово ръководство Осми приморски полк и Шеста бдинска дивизия действат като единен организъм, изолирайки и унищожавайки отделни вражески части в „Добричката епопея“.
След 1944 г. името на генерал Кантарджиев е почти заличено заради политическите убеждения на семейството му. Умира в София на 25 януари 1945 г., оставяйки след себе си богато публицистично наследство от над 30 книги.
Днес ние отново откриваме неговата личност. В Добрич ежегодно се поднасят цветя на паметната му плоча, а градът го почита като свой освободител. Идеите му са актуални. Вярва, че дисциплината е съзнателен избор, а не сляпо подчинение. За него българският войник е „интелигентен боец“, който трябва да разбира целта на всяка маневра. Убеден е, че командирът трябва да печели уважението със знания и личен пример, а не чрез страх. Нарича пехотата „царицата на полето“ и настоява за технологично ѝ превъоръжаване. Анализира националните катастрофи и посочва, че единството между народ и армия е единствената гаранция за суверенитет. Въвежда идеята за „удрящи групи“, които да пресичат вражеските атаки още в зародиш – тактика, която прилага блестящо срещу руските корпуси.
В родния му Самоков е удостоен посмъртно със званието „Почетен гражданин“, а местната общност организира научни четения и панихиди в негова памет. В Националния военноисторически музей се съхраняват личните му вещи и отличия, представяйки ги в изложби като „Памет за бъдещето“. И днес, когато възстановяваме паметта си за военния му гений, личността му напомня, че свободата на Добруджа е извоювана с българска стомана и несломим кураж.
Генерал Тодор Кантарджиев е и един от най-плодовитите военни мислители в нашата история. Неговото наследство включва над 30 труда, които разкриват визията му за армията не като машина за убиване, а като възпитател на нацията.
